Решение № 8 от 06.01.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Свиленград, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200967 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №24-0351-000495 от 30.10.2024година на Началника РУ в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с което Д. И. Ш. роден на *********г. в ****** с документ за самоличностпаспорт №******, за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 6 месеца .

Жалбоподателят Д. И. Ш. в законно предвидения срок обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно . В жалбата си до съда, излага твърдения в насока за допуснати съществени процесуални нарушения ,без да се излагат конкретни съображения. С оглед на изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява . За него се явява пълномощника му адв.М. ,която поддържа жалбата ,като излага подробни съображения за отмяна на обжалваното НП.

Претендира присъждане на направените по делото разноски в поза на пълномощника на жалбоподателя на основание чл.38 от ЗАдв.,като не представя списък на същите.

Административнонаказващият орган/АНО/- Началника РУ в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, не изпраща представител и не взема становище. В придружителното писмо до съда,моли съда да остави жалбата без уважение.Отправя възражение за прекомерност на претендираното 1 адв.възнаграждение.

Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на В. К. К. се установява, че на 25.06.2024година свидетелят В. К.

К. и колегата му-М. Д. М. ,получили обаждане от дежурния,че полицейски служители при ПУ Любимец забелязали жалбоподателя да управлява МПС в гр.Любимец по улица Иван Рилски в посока бул.Одрин лек автомобил марка Мерцедес с рег.№ ****** около 11.04часа ,поради което били изпратени да му извършат проверка.

Малко след полученият сигнал св.К. с колегата му установили местополжението на жалбоподателя и го спрели за проверка.

При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият автомобил бил собственост на фирма ТАЛИВАН ЕООД с ЕИК 203786902 със седалище в гр.Русе, но МПС било с прекратена регистрация по чл.143,ал.10 от ЗДвП от 04.12.2018г., доколкото за същото не била сключена застраховка гражданска отговорност.

Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от страна на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на следващият д е н - 26.06.2024год. съставили акт за установяване на административно нарушение серия GA с №152859 на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателят, който вписал , че няма възражения по акта.

Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило възражение.

По случая била изготвена докладна от актосъставителя.

Материалите са били изпратени на съответната прокуратура за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя, но с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 07.10.2024г. ,прокурор от РП Хасково , е отказал да се образува наказателното производство,като е изпратил материалите на АНО за ангажиране на адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.

Не са ангажирани доказателства,кога е получено Процесното постановление от РП Хасково, ТО Свиленград в регистратурата на АНО .

Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП на 30.10.2024година.

В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на 26.06.2024г. по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,като АНО е приел,че процесния автомобил е бил с прекратена регистрация на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП /поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“/,поради което на основание чл.175,ал.3,пр.1 от 2

ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 500лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6месеца.

По административно наказателната преписка има и картон на НП, както и справка относно собствеността на процесното МПС.

Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на В.

К. К., така също и от приетите писмени доказателства –писма,Постановление на РП Хасково , Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, картон към НП , справки ,докладна на актосъставителя, писма и т.н. последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.

Свидетелят В. К. К., възпроизвежда пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията му са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посоченият свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да съставя АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител при АНО, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП,като единственото разминаване е относно датата на извършеното нарушение посочено в АУАН и НП в това число и в прокурорското постановление,като в същите е посочена дата 26.06.2024г.,а съгласно докладна,така и от показанията на самият актосъставител се установява,че проверката е била извършена на 25.06.2024г.,а АУАН е бил съставен на следващият ден. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от него на 25.06.2024г.

Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 3

НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началника РУ в ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.

При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№ 3510007746 от 25.11.2024 година на РУ - Свиленград, поради което производството не подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на финансовата санкция.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

В случая има допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство и явяващи се самостоятелно основание за отмяната на акта на административно наказващия орган и то именно в частта на чл.42, т.3 от ЗАНН, относно визиране на датата на извършване на нарушението, тъй като тя, макар и посочена, е неправилно опредЕ.. Това нарушение се е пренасло и в наказателното постановление, което, макар формално да съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН, то и в него е налице неправилно визиране на датата на нарушението.

Датата на извършване е съставомерен признак на административното нарушение, относно който следва да има ясни твърдения, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, и за това тя следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно опредЕ. от наказващия орган. Точното и недвусмислено посочване на датата на извършване на нарушението е абсолютно необходим реквизит на АУАН, съответно на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред. От друга страна, точното посочване на датата на извършване на нарушението безспорно е от значение за проверката относно спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН и в този смисъл липсата или неточното посочване препятства извършването на тази

4 проверка.

Следва да се посочи, че предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, тези реквизити не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна логика, още по-малко, да бъдат извличани по тълкувателен път от съдържанието на други документи по преписката.

Действително процесното НП е издадено въз основан на Постановлението на представителя на РП Хасково, ТО Свиленград,но това по никакъв начин не оборва гореизложеното,тъй като видно от св.показания и от докладната на актосъставителя се установява,че датата на нарушението е 25.062024г.,а в процесното НП като датата на нарушението е посочена 26.06.2024г.,което нарушение безспорно е съществено и влече отмяна на обжалвания акт.

За пълнота следва да се посочи,че съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното му ползване.

Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.