Решение № 308 от 28.02.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4226/2023
- Вид
- Решение № 308
- Подписан
- 28.02.2024
- В сила
- 26.03.2024
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 104, ал.7 предл. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 91 · Закон за автомобилните превози
- чл. 97, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 и 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 308 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330204226 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Европът - 2000 АД против Наказателно постановление № 36-0001071/02.02.2023 г., издадено от и.д. директор на РД "АА" - Пловдив, с което на Европът -2000 АД, на основание чл. 104, ал.7 предл. 1 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на същата норма.
В жалбата се моли да бъде отменено постановлението, тъй като дружеството не разполага с исканата информация от дигиталната карта на водача, който е с прекратен трудов договор и не е предоставил личната си карта за извличане на данни. Възразява се срещу преквалификацията, възразява се, че посочената в НП квалификация не е фактически описана в АУАН и НП, не били обсъдени възраженията, липса на факти в НП. Моли се за отмяна на атакуваното НП и алтернативно за приложение на чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание се развиват доводите в жалбата и се моли за отмяна на НП, като допълва, че всички други документи са представени, включително и такива за минал период.Прави искане за разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на 1 жалбата.
Съдът е приел че жалбата е подадена в законоустановения срок, тъй като в наказателното постановление е отбелязано, че същото е било връчено на 30.03.2023 г. като от обратната разписка е видно, че е единствено е било изпратена покана за получаване на съставено НП, а не е изпратено самото наказателно постановление, поради което съдът намира, че връчването на наказателното постановление не се е осъществило на датата сочена от административнонаказаващия орган, който е следвало да положи повече усилия за връчване на наказателното постановление от изпращането на покана и последващо механично вписване на дата, на връчване. Поради гореизложеното, тъй като реалната дата на връчване на наказателното постановление не е известна това следва да се тълкува в полза на жалбоподателя и жалбата да се приеме за срочна. Същата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа страна съдът установи следното:
Европът - 2000 АД бил превозвач, който имал предмет на дейност ****ски и пощенски услуги. На 25.11.2021 между дружеството и Н. А. Х. бил сключен трудов договор № 3981, като Х. бил назначен на длъжност **** направление- дневен. На същият бил зачислен автомобил с рег.номер № ****, като само той го управлявал. Автомобилът бил оборудван с дигитално тахографско устройство. Данните от картата на водача и тахогравския апарат се сваляли на всеки 28 дни от специализиран сервиз „Тахо Венци“ и се съхранявали в дружеството жалбоподател за срок от една година, но от 01.04.2022 г. до 03.05.2022 г. такива данни не били свалени от тахографската карта на водача. На 03.05.2022 г. Н. Х. подал заявление за напускане, като отказал да предостави личната си дигитална карта на водача, за да бъдат свалени данните от нея. Считано от 03.05.2022 г. водачът бил освободен от трудовото правоотношение с дружеството жалбоподател.
В хода на извършена тематична проверка от свид. Г. Д. на дружеството било изпратено писмо с Рег. № 82-00-54-797/20.09.2022 г., с което били изискани документи за проверка на водача Н. Х.: свидетелство за управление и контролен талон и тахографски листа и/или информация от дигиталната кара на водача, които следвада бъдат представени в срок до 2
10.10.2022 г. Както и за автомобил ****, а именно протокол за проверка на тахографа, информация от дигиталния тахограф и ЧМР.
В отговор на проверяващите от РД АА Пловдив от дружеството жалбоподател били предадени исканите документи с изключение на тахогравски листа и информация свалена от дигиталната карта на водача, тъй като такава не била на разположение на дружеството.
За установеното на 22.11.2022 г. бил съставен АУАН на дружеството, за това че на 10.10.2022 г. не предоставя за проверка тахографски листа и информация свалена от дигиталната карта на водача и в него била дадена правна квалификация на нарушението по чл. 97, ал. 1 от ЗАвтПр.
Горната фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя Г. Д. и свид. И. Т. Т. – **** в дружеството жалбоподател, както и от писмените доказателства АУАН, Покана за представяне на документи Изх. № 82-00-54-797/20.09.2022 г., писмо от РД АА Пловдив до дружеството работодател за предоставяне на допълнителен срок за възражения във връзка с преквалификация на нарушението, заявление за прекратяване на трудов договор, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, пълномощно, удостоверение № 0024/03.011.2009 г. за вписване в регистъра по Закона за пощенските услуги, възражение от Европът -2000 АД, оправомощителна заповед № РД -08-30/24.01.2020г., писмо от РД АА Пловдив за липса на доказателства за връчване на НП, заповед за назначаване на Н. М. да съвместява свободната длъжност директор на РД АА.
Съдът кредитира свидетелските показания на свид. Д. и частично на свид. Т., доколкото същите са логични и се подкрепят от наличния доказателствен материал. Показанията на свидетелите са в цялост непротиворечиви. Съдът намира че показанията на свидетеля Т. следва да се кредитират в голямата си част, но не следва да се кредитират в частта им относно това кога е бил последният работен ден на Н. Х.. Видно от заявлението за прекратяване на трудов договор подписано саморъчно от него, същият го е подал на 03.05.2022 г., а не както твърди свидетеля на 29.04.2022 г. Съдът счита, че служебната зависимост на свид. Т. го прави заинтерсована страна от процеса и в тази си част показанията му обслужват тезата на жалбоподателя, а от друга страна представляват производни такива, а именно това той е разбрал от друго лице – предходния ****. В останалата част съдът 3 кредитира изложенто от свидетеля, въпреки служебната си зависимост от дружеството жалбоподателя, тъй като същите се подкрепят от събраните доказателства. Съдът намира, че гореописаната фактическа обстановка отговаря на осъщественото в действителността, доколкото изцяло съответства на приложените по делото писмени доказателства.
От правна страна съдът намира следното:
Действително жалбоподателят не е представил в посочения от въззиваемата страна срок информацията от дигиталната карта на водача, изискани от служител на РД АА и това изпълва състава на нарушението.
На първо място съдът намира, че въпреки извършената преквалификация на нарушението от административнонаказаващия орган (АНО) извършена с наказателното постановление по реда на чл. 53 от ЗАНН, което е допустим способ, АНО не е дал правилното цифрово изражение на твърдяното от него нарушение. Посоченият в наказателното постановление чл. 104, ал. 7 от ЗАП, представлява санкционна административнонаказателна разпоредба и макар в нея да се съдържат признаците на нарушението, то същинското правило на поведение, което е дължимо от административнонаказателноотговорния субект е разписан в чл. 91в, т. 2 от ЗАП, която гласи, че превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи:
1. тахографските листове от аналогови тахографи;
2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача.
Тъй като съгласно пар. 1 т. 5 от ДР на ЗАП "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел, то именно това е разпоредбата, която следва да бъде посочена като нарушение, а тази по чл. 104, ал. 7 от ЗАП следва да се сочи като санкционна такава.
Съдът счита, че това процесуално нарушение е преодолимо съгласно постановките на ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020, с което се прие, че районният съд има възможност да преквалифицира извършеното, като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо 4 нарушение, но само ако в АУАН и НП надлежно са посочени всички съставомерни факти. Тъй като тук надлежно са изложени фактите, че лицето , в качеството му на лице, което извършва доставяне на съобщения като пощенски пратки и ****ски услуги не предоставя за проверка тахографски листа и или информация, свалена от паметта на дигиталната карта на водача то условията за преквалификация са изпълнени.
Безспорно е установено, че тахографските листи и информацията от дигиталната карта на водача Н. А. Х., изискани с писмо за извършване на тематична проверка, доставено на 21.09.2022 г.не са били представени за проверка на 10.10.2022 г. до 09:30 ч.
От показанията на свид. Д. става ясно, че на 10.10.2022 г. представител на дружеството се е явил и е представил всички релевантни документи освен посочените.
Дигиталната карта на водача е лична и тя се съхранява от същия, както шофьорската книжка. Картата не е част от оборудването на автомобила и не се обвързва с трудовия договор на водача, а е лична негова собственост.
Свалянето на данните се извършва на всеки 28 дни при представяне на картата на водача на указан от превозвача сервиз, който изтегля данните и ги предава на превозвача, който пък от своя страна ги съхранява за период от 1 г.
От граматическото тълкуване на нарушената норма на чл. 91в, ал.2 ЗАвтПр е видно, че нарушението се осъществява чрез бездействие като форма на изпълнителното деяние и се заключава в непредставяне на документи или информация. От това следва, че документите/информацията следва да се намират у дружеството или ако не, то следва същите да не се намират у него неправомерно, т.е. поради неснабдяването с информацията, неиздаването на документите при задължение за такова или с цел да се осуети проверка. В настоящия случай дружеството е било в обективна невъзможност за представяне на информацията от дигиталната карта на водача за месеците май и юни, поради настъпили обстоятелства –прекратяване на трудовото правоотношение и непредставянето на личната карта на водача от страна на самото лице, което не може да се вмени във вина на никого от служителите или представителите на дружеството, т.е. те не са били у дружеството, за да бъдат представени и това е отчетено както от актосъставителя така и от АНО.
Това се дължи на обективно обстоятелство, изключващо възможността да се 5 търси отговорност на дружеството за неизпълнението му.
Не така стои въпросът със свалянето на информацията от картата на водача Н. Х. за април месец. Съгласно чл. 38, ал. 1 т. 2 на НАРЕДБА № H-3 от 7.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт „превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта:
1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф;
2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача.
Видно от доказателствата по делото, от 01.04.2022 г. до 03.05.2022 г. са изминали 33 дни, като за това време най-малко веднъж е следвало да се снемат данните от картата на водача докато все още същият е бил служител на дружеството и е изпълнявал служебните си задължения.
Поради това, формално нарушението се явява съставомерно за сочения в наказателното постановление период. Субективната страна на нарушението не се изследва доколкото наказания субект е юридическо лице.
Правилно е определена санкционната норма отговаряща за посоченото нарушение, а именно чл. 104, ал.7 от ЗАП, чиято санкция е фиксирана на 2000 лв.