Решение № 6 от 14.04.2021, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Видин , 14.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

В. Й. М. като разгледа докладваното от В. Й. М. Гражданско дело № 20201300100394 по описа за 2020 година

Делото е образувано по искова молба от Л. Г. И., ЕГН: **********,подпомагана от майка си и законен представител К. Л. Г., ЕГН:********** и двете с адрес: гр. Видин 3700, Община В. ул. “*” № *, чрез Адвокат С.Л. С. СРЕЩУ ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ“ *“ АД, с адрес: гр. С. , Бул. ’’*” № *, представлявано от Х.К. Б. - Изпълнителен директор, с правно основние: чл. 432, ал.1, във връзка с чл. 429, ал.1, Т.1 от Кодекса за застраховането и цена на иска в размер - 60 000 лв.

Посочва в исковата молба, че Л. Г. И., ЕГН: **********, е увредено лице по смисъла на чл. 478, ал.2 от КЗ и близък роднина /внучка/ на покойният Л.Г.Г. , ЕГН: *.

Последният е пострадал при ПТП състояло се на 19.02.2016г. около 11:50 часа на Булевард ’’*” № * в гр. В., извършено виновно от К.Т. И., ЕГН: * с МПС per. № *, което към момента на извършване на деянието /19.02.2016г./ е със сключена валидна застраховка ’’Гражданска отговорност” със застрахователна полица № * в Застрахователна компания * АД.

С Присъда № 47 от 27.10.2016г. по НОХ дело № 259/2016г. на ВОС съд подсъдимият К.Т.

И., ЕГН: *е бил признат за виновен в това, че на 19.02.2016г.около 11 ;50 часа в гр. В. на Булевард ”*” № * при управление на МПС - товарен автомобил Марка "*” модел “*” с ДК № *, собственост на фирма ”*” ЕООД-гр. С., е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП: по чл.5, ал.2, т.1, от ЗДвП застигнал, блъснал и по непредпазливост причинил смъртта на Л.Г.Г. , ЕГН: * от гр. В., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342, ал.1, пр.З от НК във вр.с чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП съдът го е осъдил на “лишаване от свобода” за срок 2 /две/ години, което на 1 основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 и му е наложижил наказание “лишаване от свобода” за срок 1 години и 4 месеца /една година и четири месеца/. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отоложил изпълнението на наложеното наказание /лишаване от свобода/ за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК съдът е постановил и лишаване от право по чл.37,ал.1,т.7 от НК “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 4 месеца.

Посочва, че застрахователят отговаря по риска “Гражданска отговорност” за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.

Л. Г. И., ЕГН: ********** е внучка на пострадалият Л.Г.Г. и е родена през *г. от неговата дъщеря К. Л. Г.. Поддържали са хармонични и много близки отношения с покойният Г., тъй като са живеели в едно домакинство в гр.В. на ул. ”*” № * в град В..

Покойният Г. е полагал грижи за отглеждането и възпитанието на Л. от малка, като дори той е бил натоварен с ангажиментите да я води и посреща от училище, тъй като нейната майка К.Г. е работила, а й е разведена и не е могла да разчита на съпруг, който да върши тези задължения спрямо детето.

Внезапната смърт на нейният дядо й се е отразила крайно негативно, като това обстоятелство я е довело до огромна тъга и депресия, които могат да бъдат причинени само от загубата на изключително близък човек. Загубата на дядо й ще я принуди до края на живота си да живее с болката от шокиращата му смърт, която е възникнала при трагичните обстоятелства, описани в мотивите на цитираната присъда.

Ищцата е в кръга лица, които са правоимащи съгласно ТР от 21.06. 2018 г. по ТД № 1/2016 г. на ОС наНГТКнаВКС. Същата е претърпяла и търпи болки и страдания вследствие смъртта на увреденото лице - нейният дядо, тъй като е създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която й причинява трайни продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.

В конкретния случай обаче следва да се отбележи изрично обстоятелството, че починалия и неговата внучка Л.И. са живели заедно повече от 12 години, между тях са се развили особено близки отношения, неприсъщи на обичайните отношения между дядо и внуци. Тя е възприемала дядо си като неин родител , с оглед на грижите, които е той е полагал за нея от малка, свързани с осигуряването на всички условия за физическото й израстване и възпитание, обучение, а след това под формата на взаимна помощ, присъща на отношенията между родители и деца, каквито на практика са съществували между тях. Отношенията им са били изключително близки и изпълнени с обич и уважение.

Ищцата е предявила претенция пред ЗД

„* АД“ с вх.№ * от 28.01.2019г., но застрахователната компания отказва да й определи и изплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, тъй като приема, че тя е извън кръга на правоимащите лица.

Молят Съда да постанови решение, с което осъди Застрахователна Компания „*

2

„АД, да заплати на ищцата Л. Г. И., ЕГН: **********, подпомагана от майка си и законен представител К. Л. Г., ЕГН:**********, обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в следствие на ПТП състояло се на 19.02.2016г. с дядо й Л.Г.Г. , в размер на 60 000 лв. /шестдеесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата на ПТП 19.02.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението Постъпил е отговор на искова молба от ЗД "*” АД, ЕИК №*, гр. С., бул. „*”, № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. , чрез пълномощника адв. А. И. преупълномощен от адв.

М.Г. , в който се оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е причинена вреда на ищцата, като внучка на загиналия в процесното ПТП - Л.Г. Според тълкувателната практика на ВКС е въведено правилото само по изключение, да се присъжда обезщетение на лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия. В случая не е налице „изключително” страдание, което да подлежи на обезщетяване, съгласно т.р. № 1/21.06.2018 година по тълк. д. № 1/2016 годе на на ОСНГТК на ВКС. Дори и да се докаже страдание, то е в рамките на обичайното, а не е „изключение”, каквото се визира в тълкувателната практика. Оспорва да е налице ..особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”, по смисъла на т.р. № 1/2018 година на ОСНГТК на ВКС. Не е налице изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия между ищеца и починалия Л.Г. Касае се за нормални в нашето общество отношения между дядо и внучка.

Подържа се възражение за съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищцата. С поведението си пострадалият се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, като извършва и конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата. В случая е бил застигнат, попътно върху платното за движение, предназначено за МПС, в лентата за посоката на лекия автомобил, като не се движи върху пътния банкет или тротоара или възможно най - вдясно на пътното платно. С поведението си пострадалият Л. Г. допринася значително на пътния инцидент. Пострадалият е имал е видимост към автомобила и е можел да се предпази от ПТП, в конкретната пътна ситуация, но не го е сторил. Имал е поведение рисково за собствения му живот и здраве.

Съпричиняващото деяние за разлика от деликта не е необходимо да е противоправно и виновно. В случая пострадалият е нарушил и конкретни правила за движение по пътищата.

Оспорва иска по размер. Обезщетението, което се претендира не отговоря на действителната вреда. Сумата е прекомерно висока и не е справедлива спрямо вредата и стойностите на обезщетенията, определяни от съдилищата. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.

Молят съда да отчете разпоредбата на §96 КЗ, във връзка с чл. 493 а КЗ. Разпоредбата на чл.

493а КЗ (също обн. в ДВ бр. 101/07.12.2018 година) въвежда не „лимит на отговорност" (застрахователна сума), който да е различен от Директива 2009/103/ЕО (изискванията, на 3 която между впрочем са въведени пряко и с § 7 т . 2 ДП на КЗ), а се въвежда: размерът на обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2", тоест въвежда се методика за определяне размера на обезщетенията, а на „лимит на отговорност”, което е различно. До въвеждането на методиката, е посочена фиксирана сума за определен кръг от лица, а не за всички правоимащи, тоест в никакъв случай лимитите установени в чл.

492 КЗ не са променени или установени в стойност по - ниска, тъй като методиката не засяга лимита на отговорност. Предвид изложеното не е налице и нарушение на решение на чл. 9 ал. 1 Директива 200910З/ЕО.

По отношение иска за лихва прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да постанови решение, с което отхвърли изцяло предявените искове, като приема, че ТР 1/2018г не е действало към момента на настъпване на вредата и ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение.

ВОС , като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1, във връзка с чл. 429, ал.1, Т.1 от Кодекса за застраховането . Установи се по делото, че Л. Г. И., ЕГН: **********, е близък роднина /внучка/ на покойният Л.Г.Г. , ЕГН: *. Последният е починал при ПТП състояло се на *г. около 11:50 часа на Булевард ’’*” № * в гр. В., извършено виновно от К.Т. И., ЕГН: * с МПС per. № *, което към момента на изършване на деянието /19.02.2016г./ е със сключена валидна застраховка ’’Гражданска отговорност” със застрахователна полица № * в Застрахователна компания * АД.

С Присъда № 47 от 27.10.2016г. по НОХ дело № 259/2016г. на ВОС подсъдимият К.Т.И., ЕГН: * е бил признат за виновен в това, че на *г.около * часа в гр. В. на на Булевард ”*” № * при управление на МПС - товарен автомобил Марка "*” модел “*” с ДК № *, собственост на фирма ”*” ЕООД-гр. С., е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП: по чл.5, ал.2, т.1, от ЗДвП застигнал, блъснал и по непредпазливост причинил смъртта на Л.Г.Г. , ЕГН: * от гр. В., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1 във вр.с ал.1 във вр.с чл.342, ал.1, пр.З от НК във вр.с чл.5, ал.2, т.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП съдът го е осъдил на “лишаване от свобода” за срок 2 /две/ години, което на основание чл.373, ал.2 от НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е намалил наказанието с 1/3 и му е наложижил наказание “лишаване от свобода” за срок 1 години и 4 месеца /една година и четири месеца/. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отоложил изпълнението на наложеното наказание /лишаване от свобода/ за срок от 3 години. На основание чл.343г от НК съдът е постановил и лишаване от право по чл.37,ал.1,т.7 от НК “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година и 4 месеца.

Ищцата е предявила претенция пред ЗД

„*АД“ с вх.№ * от *г., но застрахователната

4 компания отказва да й определи и изплати обезщетение за причинените й неимуществени вреди, тъй като приема, че тя е извън кръга на правоимащите лица.

По делото е изготвена СЪДЕБНА АВТО-ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА от вещо лице: инж. Р. П. И., в която установява, че произшествието е настъпило в населено място гр. В. на бул. „*”, където важат всички ограничения за движение в населено място.

Максимално разрешената скорост е 50 км/час и не е ограничена допълнително. На * г. около обяд товарен автомобил марка ..*”, модел *” с рег. № *управляван от К.Т. И. се е движил в гр. В. по бул. „*” в средната пътна лента със скорост от около 61 км/час при максимално разрешени 50 км/час , в направление от кръговото кръстовище с ул. „*" към магазин „*". В един момент той решава да извърши изпреварване на движещ се пред него автомобил, чрез изцяло навлизане в лявата пътна лента, по която в десния край се движи попътно велосипедиста Л.Г.Г. ,със скорост от около 8 км/час.

На около 36 м. преди мястото на удара, водачът на автомобила възприема велосипедиста като опасност и предприема аварийно спиране с изнасяне в ляво. Поради недостиг на път и време, автомобила не може да спре пред велосипеда и последва удар от автомобила с предна странична част на предна броня и преден десен калник с попътно движещия се велосипед, в областта на левия педал. Този факт се определя на база отразените в Протокола за оглед и Фотоалбума деформации по двете ПС.