Определение № 1305 от 30.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1305 гр. София, 30.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Веселина Вълева

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Вера Цветкова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601662 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440 от НПК.

С протоколно определение №6293/13.12.2024г., постановено по чнд №6796/24г., СГС, НО е оставил без уважение молбата на осъдения А. К. Б., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание по НЧД 2443/2022г. по описа на СРС, с което му е определено наказание от 20 години и 10 месеца „лишаване от свобода“ .

Срещу това определение на СГС е постъпила жалба от осъденото лице А.

Б. чрез адв.Д.М.. В нея се посочва, че определението на съда е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като било постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът не мотивирал определението си и не взел предвид всички налични и представени писмени доказателства, както и тяхното значение за правилното решаване на делото. Навежда се довод, че не може размерът на неизтърпяната част от наказанието да бъде единствено основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване.

Посочва се, че съдът игнорирал многобройните награди и положения труд като положителни прояви, както и снижената оценка на риска от рецидив и вреди, които имали превес над бланкетните изречения в становището от затвора. Подробно се цитира изготвения доклад, както и психологическото становище за осъденото лице. Излага се становище, че поправянето е 1 постигнато и изтърпяването на остатъка от наказанието е нецелесъобразно, тъй като можело да има обратен ефект. Прави се извод, че осъденото лице е дало доказателства за поправянето си, поради което постановеното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, отразени в жалбата, с материалите по делото и атакуваното определение, намери за установено следното:

С протоколно определение №6293/13.12.2024г., постановено по чнд №6796/24г., СГС, НО е оставил без уважение молбата на осъдения А. К. Б., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание по НЧД 2443/2022г. по описа на СРС, с което му е определено наказание от 20 години и 10 месеца „лишаване от свобода“ .

Най-напред, първостепенният съд установил, че лишеният от свобода А.

Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години за деяние по чл.116 от НК, наложено му по нохд №577/2004г. на ОС Благоевград, със зачетен предварителен арест от 2 години, 7 месеца и 7 дни и с присъда по нохд №11867/2021г. на СРС наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца за деяние по чл.339 от НК. По ЧНД № 2443/2022 г. по описа на СРС му било определено общо наказание по двете присъди в размер на 20 /двадесет/ години и 10 /десет/ месеца лишаване от свобода. Постъпил в затвора в гр.София на 09.11.2016г. От представеното по делото удостоверение било установено, че към 13.12.2024г., Б. фактически е изтърпял 10 години, 8 месеца и 11 дни, от работа 3 години, 1 месец и 16 дни, или общо 13 години, 9 месеца и 27 дни, остатъка от наложеното наказание възлиза на 7 години и 3 дни. Направен бил извод, че е налице едната предпоставка за условно предсрочно освобождаване, а именно осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, съгласно чл.70 ал.1 т.1 от НК.

Към молбата на лишеният от свобода Б., освен затворническото досие са били приложени писмени доказателства – доклад на осн.чл.437 ал.3 от НПК, експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода, справки от ГД“ИН“ Затвора София /3 броя/, справка от ГД“ИН“ ЗОЗТ „Кремиковци“, декларация от „Паладиум Инк“ ЕООД.

Решаващият съд е споделил становището на администрацията, че корекционният процес лишеният от свобода все още не е завършен.

2

Осъденият А. Б. упражнявал труд през цялото време на изтърпяване на наказанието си, което било зачетено. Осъденият имал множество получени награди. Нямал наложени наказания, но рискът за вреди за обществото се определял като висок, с оглед характера на извършеното от него престъпление, но вследствие на провеждането на корекционната дейност, към настоящия момент бил сведен до среден риск за обществото. Корекционната дейност при него следвало да продължи в основните две зони - „Отношение към правонарушението“ и „Умение за мислене“, като вследствие на продължаващото положително развитие, на лишеният от свобода следвало да бъде определен лек режим за изтърпяване на наказанието, с който следвало да се завърши в цялост прогресивната система.

Установени били зоните, при които е отчетена позитивна корекция, както и проблемни зони, върху които осъденият Б. следва да работи, а именно – отношение към правонарушенията и умение за мислене. САС споделя становището на първия съд, че е необходимо да се работи с осъденото лице, за да бъде постигната прогресивната система изцяло, както и да му бъде сменен режима на изтърпяване на наказанието на „лек“, което до момента не е постигнато. Положеният от осъденото лице труд е в негов интерес и по негово желание и това е взето предвид при изготвянето на доклада и постановяването на атакувания съдебен акт. В отговор на довода на защитата, следва да се посочи, че представената декларация от „Паладиум ИНК“ ЕООД за назначаване на работа на осъденото лице, по никакъв начин не ангажира затворническата администрация или съда, при положение, че не е изпълнен плана на присъдата.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.439а, ал.1 НПК, обстоятелствата, сочещи за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието са доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Разпоредбата на ал.2 на чл.439а НПК изрично предвижда, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл.155 ЗИНЗС и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон. Първостепенният съд се е съгласил със становището на затворническата администрация, че към настоящия момент, лишеният от свобода не отговаря на изискванията на чл.439а от НПК. Необходимо е да продължи корекционната работа с осъдения Б. в условията на затвора, за да бъде изпълнен плана на присъдата за достигане на трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК. Следва да се има предвид също така, че по време на предварителния арест, със задържаните лице не се извършва корекционна дейност, а при Б. арестът е продължил 2 години и 7 месеца.

Въззивната съдебна инстанция установи, че изложените до тук обстоятелства са били обсъдени от първостепенния съд, който при спазване на разпоредбите на закона е посочил както отрицателните данни, така и положителните данни, поради което не може да бъде споделен доводът на защитата за необоснованост на атакувания съдебен акт. Произнасянето на съда е въз основа на приложените по делото доказателства, а те са изготвени 3 от затворническата администрация, която е в пряк контакт с лишените от свобода лица и има задължение да поправя и превъзпитава лишените от свобода с посочените от закона средства. Установено бе, че решението на първата съдебна инстанция не почива само и единствено на големия остатък от наказанието, като по-горе бяха изложени съображения в тази насока.

Въззивната съдебна инстанция счита, че всички описани обстоятелства са обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, с цел достигане до обективни и законосъобразни изводи. Не са били допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото.

Първостепенният съд преценил в съвкупност всички доказателствени източници, находящи се в личното досие на осъденото лице и допълнително събрани такива, спазвайки разпоредбата на чл.439а от НПК и е достигнал до извод, че следва да се осигури възможност на администрацията на пенитенциарното заведение да продължи работата си в насока поправяне на осъдения и постигане на положителен резултат в процеса на превъзпитание.

Контролната съдебна инстанция напълно споделя направените от първостепенният съд изводи като правилни и законосъобразни.

Не на последно място следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, без задължителен характер, предвидена от законодателя при наличие на определени предпоставки, а не безусловно и дължимо право.

По тези съображения, въззивната съдебна инстанция намира, че атакуваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №6293/13.12.2024г., постановено по чнд №6796/24г., с което СГС, НО е оставил без уважение молбата на осъденият А. К. Б. за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание в размер на 20 години и 10 месеца 4

„лишаване от свобода“ по НЧД 2443/2022г. по описа на СРС, с остатък от 7 /седем/ години и 3 /три/ дни.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5