Решение № 426 от 30.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 426 гр. ХАСКОВО, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500971 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435-437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Т. С. Т. – длъжник по и.д. № 72/2020 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, чрез адв. К. К. против действия на ЧСИ по насочването на изпълнението по и.д. № 72/2020 г. върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо.

В жалбата и в депозираната молба-уточнение от 18.11.2025 г. са изложени съображения, че ЧСИ Самуил Пеев е насочил изпълнението върху несеквестируемо имущество. Жалбоподателя твърди, че със Заповед № 437/25.04.2025 г. на Управителя на „Б.Ч.“ ЕООД, трудовото правоотношение между Т. С. Т., длъжник по и.д. № 72/2020 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, и посоченото дружество е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Поради прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят е следвало да изплати на жалбоподателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 57 /петдесет и седем/ дни, в размер на 1 989 лв. Така посочената сума била преведена по сметка на ЧСИ Самуил Пеев за погасяване на задължения на Т. Т. по изп. дело №72/2020 г. на ЧСИ. ЧСИ Самуил Пеев 1 насрочил разпределение на така постъпилата сума на 13.06.2025 г.

Жалбоподателя, след като получил покана за предявяване на това разпределение, депозирал молба ЧСИ Самуил Пеев, в която е изложил съображения относно несеквестируемостта на постъпилото обезщетение по чл. 224 КТ, по смисъла на чл. 44ба вр. чл. 446 от ГПК и са поискали изпълнението да не бъде насочено върху тази сума. На 23.06.2025 г. жалбоподателя получил съобщение по електронната поща, с което е уведомен, че молбата му е оставена без уважение, което обосновавало интересът му да обжалва тези действия на ЧСИ пред съда. В жалбата се твърди, че така постъпилата процесна сума в размер на 1 989 лева, представляваща обезщетение по чл. 224 КТ била несквестируема и било недопустимо налагането на запор върху вземанията по чл. 446 и чл. 446а от ГПК.

Жалбоподателя счита, че ЧСИ е следвало и служебно да следи за несеквестируемостта на постъпилата сума, поради което счита действията на ЧСИ Самуил Пеев по насочване на изпълнението към тази сума за незаконосъобразно Предвид изложеното искането към съда е да отмени атакуваните действия на ЧСИ Самуил Пеев, изразяващи се в насрочване разпределение на постъпили по изпълнителното дело суми, които жалбоподателя счита за несеквестируеми.

В законоустановения срок взискателите по изпълнителното дело не са взели становище по депозираната жалба.

В дадените писмени мотиви, ЧСИ Самуил Пеев е взел становище за допустимост на подадената жалба, но по същество намира същата за неоснователна. Съдебният изпълнител твърди, че спрямо жалбоподателя, длъжник в изпълнителното производство, е запориран доход от получено обезщетение за неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото му правоотношение с неговия работодател. Тези обезщетения се изплащали от работодателя поради невъзможността на работника да престара труд и в този смисъл не представлявали възнаграждение за труд по смисъла на чл.446 ал.1 от ГПК. ЧСИ Самуил Пеев е приел, че при липса на изрична уредба, предвиждаща разпростиране действието на несеквестируемостта върху вземането за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, то тези вземания на длъжника не били защитени от несеквестируемост и поради това е оставил молбата му без уважение и е насочил изпълнителните действия върху постъпилата сума.

2

Окръжен съд Хасково, след преценка доводите на страните, обсъждане на събраните по изпълнителното дело доказателства и обясненията на ЧСИ, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 72/2020 г. по описа на ЧСИ Самуил Пеев, с рег.

№ 874, с район на действие - Окръжен съд Хасково, е образувано на 08.01.2020 г. по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, на основание изпълнителен лист, издаден на 02.12.2019 г. по ч. гр. дело № 3372/2019 г. на Районен съд Хасково, съгласно който Съдът е осъдил Т. С. Т., с ЕГН ********** с адрес: с. ***, да заплати на „АСВ“ ЕАД сумата в размер на 800 лв., главница, ведно със законната лихва, считано от 30.10.2019, неолихвяема сума 674.87 лева, както и 129.50 лева, представляващи съдебни разноски.

Към изпълнителното дело е присъединена като взискател НАП, тъй като длъжникът имал задължения в размер на 950 лв.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 03.02.2020, чрез съпругата му, като едновременно с нея е наложен запор на банкови сметки в „ОББ“ АД и запор върху трудовото му възнаграждение, получавано от „Б.Ч.“ ЕООД.

Суми от запора на банковата сметка не са постъпвали, тъй като върху вземането на Т. Т. за трудово възнаграждение имало предходен запор от ЧСИ Николета Кавакова. В последствие суми от запора върху трудовото възнаграждение са постъпили по сметка на ЧСИ чак на 17.12.2024 в размер на 50 лв., след това на 20.01.2025 - 50 лв., 19.02.2025 - 50 лв., 13.03.2025 - 50 лв., 16.04.2025 - 50 лв. и на 23.05.2025 – 1 839 лв. или общо 1 989 лв. За така постъпилите суми в размер на 1 989 лв. общо ЧСИ Самуил Пеев насрочил разпределение за 13.06.2025, за което страните в изпълнителното производство били редовно уведомени

На 13.06.2025 длъжникът, депозирал молба пред ЧСИ Самуил Пеев, с която оспорил секвестируемостта на сумата от 1 989 лв., за която твърди, че представлявала обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и не подлежала на принудително изпълнение. ЧСИ Самуил Пеев е оставил молбата без уважение, като е преценил, че същата е неоснователна, за което е уведомил длъжника със съобщение по електронната поща, получено на 23.06.2025 г .

3

Така постановеният от ЧСИ Самуил Пеев отказ на депозираната от длъжника молба и съответно последвалото насочване на изпълнението върху така постъпилите суми, настоящият състав на Окръжен съд Хасково счита, че подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК. Принципно действието, с което ЧСИ насочва изпълнението върху запорирани суми е именно налагането на запор върху съответната банкова сметка или вземане. В случая обаче, става въпрос за постъпили в един доста отдалечен период от време, след налагането на запора суми, представляващи обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ. Поради това основателно длъжникът се е обърнал към ЧСИ с молба, изпълнението да не бъде насочвано към така постъпилите суми, тъй като счита същите за несеквестируеми. Съответно оставянето на молбата му без уважение и насочване на изпълнението към така постъпилите суми, изразяващо се в насрочване на разпределението им подлежи на самостоятелно обжалване. Съобщението, че молбата му изпълнението да не бъде насочено върху процесната сума е оставена без движение е връчено на длъжника по електронната поща на 23.06.2025 г. Жалбата е подадена на 26.06.2025 г., в законоустановения срок по чл. 436 ГПК, от страна, притежаваща право на жалба – длъжникът в изпълнителното производство, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, настоящият състав на Окръжен съд Хасково намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Основният въпросът по делото е обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ, дължими при прекратяване на трудово правоотношение, представляват ли несеквестируем доход или не.

Законодателят е определил несеквестируемите доходи на длъжника с разпоредбата на чл. 446 ГПК, като изрично я е разпрострял върху трудовите възнаграждения и пенсиите. Разширяването на предметния обхват на несеквестируемостта по чл. 446 ГПК въззивния съд намира за недопустимо.

Следва да се отчете съществената разлика между трудовоправните институти на трудовото възнаграждение (чл. 242 и сл. КТ) и обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 213 - 228 КТ). Различието между трудовото възнаграждение и обезщетенията се изразява в различието на правопораждащия ги факт - трудовото възнаграждение се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на определена работа, докато обезщетенията имат различни правни основания, но общото при тях е, че се 4 дължат във връзка с прекратяването на правоотношението между работодателя и работника или служителя. За разлика от обезщетенията по чл.

213 - 228 от КТ трудовото възнаграждение в качеството си на притезателно субективно право е елемент от трудовото правоотношение, то представлява дължимата от работодателя на работника или служителя насрещна престация за предоставената му на разпореждане и ползване от последния работна сила (чл. 242 от КТ). Обезщетението по чл. 213 - 228 от КТ не е елемент на трудовото възнаграждение, въз основа на което се изчисляват осигурителните плащания. Същото е доход върху който не се дължат осигурителни вноски т. е. не е налице плащане получавано срещу трудова дейност.

Разграничаването на обезщетенията от работната заплата е важно с оглед предметния обхват на несеквестируемостта. Процесуалната норма на чл.

446 от ГПК предвижда изрично определени вземания на длъжника в производството (вземане на трудово възнаграждение по трудово правоотношение, вземане на възнаграждение по гражданско правоотношение, по което се престира трудов резултат, вземане по осигурително правоотношение по дългосрочно обществено осигуряване) срещу които при наличието на определени предпоставки възниква процесуалната забрана за принудително изпълнение (пълна несеквестируемост), съответно процесуално задължение за осъществяване на изпълнение в предварително установени в чл. 446 от ГПК гаранции (частична несеквестируемост). Граматическото и логическо тълкуване на закона води до извода, че различните видове обезщетения по КТ, включително това по чл. 224 КТ не попадат в обхвата на несеквестируемия доход. Разпоредбата на чл. 446 от ГПК е императивна, а според застъпваното в трайната съдебна практика разбиране императивните разпоредби не могат да се тълкуват разширително, което обстоятелство също представлява пречка за включване на обезщетенията в категорията на процесуално защитените вземания на длъжника.

Предвид изложените съображения, настоящият състав на Окръжен съд Хасково приема, че процесните вземания на длъжника не попадат в предметния обхват на чл. 446 и чл. 446а от ГПК. Разликата между трудовото възнаграждение или друго, каквото и да е възнаграждение за труд и този вид плащания за обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, се открива в правопораждащия ги юридически факт – трудово възнаграждение се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на определена 5 работа, докато компенсационните и гаранционните плащания се дължат заради невъзможност да се престира работна сила по причина извън работника или служителя, или за посрещане на допълнителни разходи във връзка с престирането. От своя страна обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение имат различни правни основания, общото е, че се дължат във връзка с прекратяване на правоотношението между работодателя и работника или служителя, но не са елемент от трудовото възнаграждение.

Процесните обезщетения по своята правна природа не представляват обезщетения в истинския смисъл на думата, тъй като не репарират причинени вреди на работника или служителя. В тази група попадат компенсационните (напр. пътни, дневни, квартирни пари, плащания при преместване на работа в друго населено място), и гаранционните плащания (за неизпълнение на предписание за трудоустрояване, невъзможност за изпълнение на работата при бедствие). В случая се касае обезщетение за дните платен отпуск, полагащи се на работника но неизползвани от същия преди прекратяването на трудовото му правоотношение.

Същевременно, в настоящият случай не се касае и за защита на други посочени в специални забранителни норми вземания (напр. по чл. 114а, ал. 1 от КСО досежно обезщетенията и помощите по държавното обществено осигуряване; чл. 14, ал. 3 ЗСП във връзка със социалните помощи; чл. 198 КЗ за застрахователната сума по застраховка "Живот" и "Злополука", както и за застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност").

Разпечатката съдържа 34 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdcadcc5-3cb3-4faa-934b-480135a410c4