Решение № 37 от 26.11.2021, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. гр. Оряхово, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Н.Л.К. при участието на секретаря А.Б. като разгледа докладваното от Н.Л.К. Гражданско дело № 20211460100452 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.146, вр.чл.144 от СК и чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД от пълнолетния ищец ЕЛ. ЕМ. ИВ., ЕГН:********** от с.Селановци, обл.Враца, ул.“ А.С. „ №121 чрез процесуалния й представител адв.Ц.М. от АК – Враца срещу ЕМ. ИВ. ЦВ., ЕГН:********** от гр.Оряхово, обл.Враца, ул.“ И.В. „ №2, ап.16 за присъждане на месечна издръжка по чл.146, вр.чл.144 от СК в размер на 800.00 лева / осемстотин лева / за периода, в който учи редовно във висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна възраст, или настъпване на събитие, водещо до изменение или прекратяване на дължимата издръжка, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.08.2021г. / видно от пощенското клеймо / до отпадане на правното основание за това, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК се прави искане да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че с Решение от 29.06.2010г., постановено по ГД №296/2010г. по описа на РС – Оряхово, бракът между родителите на ищцата е бил прекратен.Със същото решение упражняването на родителските права над непълнолетната тогава ищца е било предоставено на нейната майка и е била определена месечна издръжка, която ответникът, като баща на ищцата е следвало да й заплаща.Сочи се, че ищцата към датата на завеждане на исковата молба е навършил пълнолетие и е на 19 години.

Посочено е, че от приложеното по делото Уверение №4045 от 02.08.2021г., издадено от АУ – Пловдив се установявало, че ищцата за 2021/2022г. е записана в университета в зимен семестър на първи курс, редовно обучение в образователно квалификационна степен „ бакалавър „ по специалност „ растителна защита „, с факултетен №4045.

Твърди се, че с навършване пълнолетието на ищцата, задължението на нейния баща да заплаща издръжка е прекратено.Сочи се, че поради редовната форма на обучение ищцата няма възможност да полага труд.Същата до приемането си в посоченото учебно заведение е работила в „ АРАМАР „ ООД, с.Селановци като продавач - консултант и е получавала доходи в размер на минималната работна заплата, даващи й възможност да поема част от необходимите й средства за живот и издръжка, но след приемането във ВУЗ и предвид на 1 обстоятелството, че от месец септември 2021г. ищцата ще живее в гр.Пловдив, където ще се обучава, работодателят е прекратил трудовото й правоотношение, считано от 04. 08. 2021г. със Заповед №1/23. 06. 2021г..

Твърди се още, че ищцата не можела да се издържа сама, тъй като до завършване на висшето си образование нямало да има възможност да работи, респективно няма да има доходи от труд, а няма ла и имущество, от което да генерира достатъчни за издръжката си доходи.Отразено е, че доходът й се свеждал до това, което й се осигурявало от нейната майка, както и, че няма и имущество, от което да се издържа - няма недвижими имоти на свое име.Със средства, подарени от нейните баба и дядо - родителите на майката на ищцата, същата е закупила лек автомобил, с който да може да пътува от с.Селановци до гр.Пловдив, предвид разстоянието между двете населени места и липсата на удобен транспорт за друго предвижване, поради което този автомобил не можел да попадне във визираното в чл.144 от СК “ използване на имуществото ”, което има предвид използване на имуществото по начин, който да генерира доходи / наеми, лихви и пр. /.

Сочи се, че от началото на месец септември ищцата ще живее на общежитие в гр.Пловдив и в периода до завършване на висшето си образование ще се нуждае от средства за задоволяване на своите потребностите от храна, облекло, транспорт в гр.Пловдив, и за прибиране до с.Селановци, учебници, учебни помагала и пособия и такса за обучение във висшето училище.Касаело се за необходими, обикновени, а не луксозни разходи, възлизащи поне на 800.00 лева месечно, предвид размера на минималната работна заплата, тъй като последните данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ за необходимите средства за живот на едно домакинство сочели 2542.00 лева месечно и поради обстоятелството, че ищцата ще живее на значително разстояние от родното си място, сама, а не с други членове в едно домакинство.

Твърди се, че при разговор със своя баща ищцата не е успяла да постигне съгласие относно осигуряването от негова страна на необходимите й средства за издръжка.

Твърди се, че ответникът е в трудоспособна възраст, че работи в системата на МВР, че получава доходи в значителен размер и би могъл да заплаща необходимата й издръжка.

В заключение се сочи, че право на пълнолетния ищец е да насочи претенцията си за издръжка към всеки от двамата родители или само към единия от тях — в случая към бащата, както и, че ищцата несъмнено е лице, което се нуждае от издръжка и има право да получава такава, а от друга страна ответникът реализира месечен брутен трудов доход, който му позволява да дава такава, и няма някакви здравословни проблеми, които да обуславят допълнителни разходи за собствената му издръжка.

В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства:удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №72/07.06.2002г., съставен в гр.Оряхово; Решение №62 от 29.06.2010г., постановено по ГД №296/2010г. по описа на РС – Оряхово; копие на страница от трудова книжка; Заповед №1/04.08.2021г. за прекратяване на трудов договор; талон за МПС и Уверение №4045 от 02.08.2021г., издадено от АУ – Пловдив.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника чрез адв.Ц.С. от АК – Враца е постъпил писмен такъв, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан по размер, като се прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен поради липсата на елементите от фактическия състав на чл.144 от СК.

На първо място се счита, че в случая не е налице пълна безусловност на задължението.Не било установено, че ищцата продължава да учи редовна форма на обучение във висше учебно заведение, тъй като с приложеното по делото Уверение от АУ – Пловдив се установявало само обстоятелството, че същата за 2021/2022г. е записана в университета в зимен семестър на първи курс, редовно обучение в образователно квалификационна степен „ бакалавър „ по специалност „ растителна защита „.Също така се сочи, че уверението е издадено на 02.08.2021г. преди започване на учебната година и не 2 ставало ясно дали ищцата е започнала или продължила обучението си през 2021г/2022 учебна година, както и дали има право и получава ли стипендия съгласно правилата на висшето учебно заведение – било социална или за успех.На следващо място се твърди, че ищцата притежава имущество и други доходи, от които да се издържа.

В тази връзка се сочи, че не може да бъде прието изложеното от страна на процесуалния представител на ищцата, че лекият автомобил, собственост на ищцата марка „ Ауди “, модел „ А 3 “, с ДКН:ВР3623СК не можел да попадне във визираното в чл.144 от СК имущество.Сочи се, че автомобилът е на значителна стойност, като застрахователната му стойност е 9869.40 лева, което било видно от застрахователната оценка

№2109160010173.Твърди се, че пазарната цена н а такъв автомобил е от 10999.00 лева до 18189.00 лева / 9300.00 евро /.Посочено е, че ищцата можела да се разпореди с това свое движимо имущество като го продаде и с получената сума от продажбата да се издържа за доста дълъг период.Счита се, че за обучението й не е задължително да разполага с личен лек автомобил на висока стойност, както и, че било ноторно известно, че за студентите са предвидени намаления в цените на билетите за различните видове транспорт, докато това не било валидно при закупуването на горива за МПС тяхна собственост.

Също така е отразено, че ищцата притежава банкова сметка с №В00000000000, по която имало данни за наличност в размер на 8490.88 лева.

На следващо място се сочи, че не може да бъде прието изложеното в исковата молба, че поради редовната форма на обучение ищцата нямала възможност да полага труд.В тази връзка се счита, че редовната форма на обучение не препятства обучаващите се в нея да полагат труд и да се издържат от доходите си, както и, че можело да се реализира доход от работа на смени, работа на ненормиран работен ден, почасова работа, предлагана на студенти и други.Нямало законова забрана обучаващите се в редовна форма на обучение да работят, като дори нормата на чл.169 от КТ регламентирала възможността за платен отпуск за обучение н а работника или служителя.Също така, съгласно чл.52 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласието на работодателя по чл.169, чл.170 и чл.171 от КТ се давало в писмена форма за всеки отделен случай, а при липса на съгласие се прилагал чл.171, ал.2 от КТ, съгласно който когато съгласие на работодателя не е дадено, работникът или служителят, който учи в средно или във виеше училище без откъсване от производството, има право на неплатен отпуск в размерите по ал.1, намалени наполовина.

На следващо място е отразено, че според характеристична справка от 24.09.2021г. става ясно, че имало данни, че ищцата се занимавала с отглеждане и разпространение на наркотични вещества / НВ / на територията на с.Селановци, както и че самата тя употребява НВ.Сочи се, че от направена справка в информационните масиви на МВР се оказало, че срещу лицето ЕЛ. ЕМ. ИВ. имало заведено ДП №64/2020г. по чл. 354 в, ал. 1 от НК, има полицейска регистрация №931/01.06.2020г. по чл. 354 в, ал.1 от НК, съдебно дело в РС Оряхово по чл.354в, ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК, ефективно наказание.

Посочено е, че чл.144 от СК говори общо за издръжка от доходите или от използване на имуществото на пълнолетните деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, а отглеждането и разпространението на наркотични вещества / НВ / макар да е забранена от закона и да подлежи на санкция, също е дейност, от която се реализират доходи.

На следващо място се твърди, че с получаваните доходи от Е.Ц. само от трудовото му възнаграждение като служител в МВР, а след пенсионирането му през април 2022г. от пенсия, той можел да осигури само своето съществуване и лечение.Твърди се още, че въпреки сериозните финансови затруднения, който изпитвал и изпитва към момента ответникът и след навършване на пълнолетие на ищцата, включително до месец август 2021г., същият е изпълнявал задължението си да изплаща издръжка в определения от съда размер от 200.00 лева, присъдена й с Решение №123/31.10.2016г. на РС - Оряхово по ГД№347/2016г., потвърдено с Решение №11/20.01.2017г. по ВГД №662/2016г. на ОС – Враца.В тази връзка се представят и се иска да бъдат приети преводни нареждания за 3 извършвани преводи по банкова сметка №В023ШВ580021096494440.Отразено е, че от приложеното удостоверение за банкова сметка било видно, че към 30.06.2020г. , ищцата притежава банкова сметка №В0000000000, по която имало данни за наличност в размер на 8490.88 лева.

Отразено е още, че даването на издръжка създавало особени затруднения за ответник, както и, че същият за да даде търсената издръжка в размер на 800.00 лева трябвало да разполага и да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете.Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл.144 от СК предпоставяло по - широка материална възможност, при която доставянето на издръжката нямало да се чувства особено осезателно от родителя.

С оглед горното са наведени твърдения, че материалните възможности на ответника са силно ограничени предвид здравословното му състояние.Сочи се, че ответникът страда от вторични, умерено представени дегеративни промени на ниво Л4-Л5, дискова болест на две от нивата, дискова херния на нивото Л4-Л5 и хипертонично сърце без / застойна / сърдечна недостатъчност.