Решение № 178 от 22.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Пловдив, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20225300600690 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано въз основа на въззивна жалба на адв. З.К. като защитник на подс.П.Г. срещу осъдителната наказателна част на Присъда №70/29.03.2022 г. по НЧХД №7807/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив,ХХІV н.с. С последната подзащитният му е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1, пр.1 НК, като на осн. чл.78А, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лева.

Оневинен е и на осн. чл.304 НПК е оправдан касателно това позорното обстоятелство да е било разгласено пред колеги на частния тъжител, негови ученици в учебното заведение, приятели, познати и сред обществеността в гр.Р., както и относно това с преписаното престъпление да е била използвана сила под формата на физическо насилие. Подсъдимият е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец Б.З. обезщетение за причинените му с клеветата неимуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като до пълния му претендиран размер от 3000 лева гражданският иск е отхвърлен 1 като неоснователен. В тежест на подс.Г. са възложени направените от тъжителя разноски в размер на 450 лева, платими в негова полза, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лева, платима в полза на бюджета на ВСС по сметка на Районен съдПловдив. Претендира се отмяна на съдебния акт в жалената му част.

В съдебно заседание частният тъжител Б.З. се явява лично и с повереника си адв.Д.И.. Пледират за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и присъждане на направените разноски.

Подсъдимият П.Г. не се явява в съдебно заседание. Защитникът му адв.З.К. настоява за оправдаване на подзащитния му, като поддържа и представеното допълнение към въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната жалба и допълнението й оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите на чл.314 НПК, счете за установено следното:

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. АНДР. Г. е роден на ***, Б., български гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, *** на Община Р., ЕГН **********.

Частният тъжител Б.З. заема длъжността „***“ теоретично обучение, направление „икономика“ в Професионална гимназия „***“ в гр. Р..

Подсъдимият П. Г. през есента на 2019 г. заемал длъжността *** на Община Р. и предвид протичащата предизборна кампания, провеждаща се за местни избори, бил кандидат за заемане повторно на същата длъжност. На електронния сайт на Община Р. от граждани постъпвали различни въпроси, свързани с дейността и правомощията на ***а. Тъй като нямало отговор на същите, частният тъжител З. решил да разпечата на хартиен носител част от поставените на интернет страницата от гражданите въпроси с цел да бъдат разнесени по домовете на последните. След реализираното разпечатване, З. потърсил услугите на свидетелите П.Б. и приятелят му Т.И., които от своя страна срещу заплащане се съгласили доброволно да разнесат по пощите в гр.

Р. въпросника. На 23.10.2019 г. вечерта двамата сторили това, оставяйки го в пощенските кутии на жителите на гр.Р. в кв. „****“. Вечерта на цитираната дата, около 21.30 часа свид. М.М. получил обаждане от свои приятели, че някакви деца ходят по улиците и хвърлят провокатитивни листовки, касаещи ***а. Подсъдимият, бъдейки в този момент *** на Община Р., бил уведомен 2 за случващото се от указания свидетел, явяващ се и кандидат за общински съветник от листата на подс.Г.. Последният заедно със свидетелите М и П.А.*** на общинско предприятие, разбрали кои са момчетата, разнасящи въпросника, поради което ги пресрещнали с автомобили на улицата, спрели ги и сигнализирали за случващото се РУ - Р.. Установили разнасяните от тях въпросници. Тогава подсъдимият с назидателен тон обяснил на свид. Б., че благодарение на това, което върши в момента, няма да може да си намери работа занапред. След това на място пристигнал полицейски патрул, който отвел в сградата на РУ - Р. свидетелите Б. и И., където двамата обяснили кой им е дал въпросниците и защо, след което били освободени.

Във връзка със случилото се и предвид дадените писмени обяснения, на 24.10.2019 г. била образувана пр.пр. № 9138/ 2019 г. по описа на Районна прокуратура - Пловдив по депозирана от страна на подс. Г. жалба, като с Постановление от 24.10.2019 г. било отказано образуването на досъдебно производство.

На 24.10.2019 г. подс. Г. депозирал жалба с вх.№ 27/24.10.2019 г. до ***а на Професионална гимназия „***“ гр. Р., ведно с копие до РУО гр. Пловдив, в която посочил, че „лицето Б.З. очевидно абсолютно недобросъвестно се е възползвало от служебното си положение - преподавател и е упражнил въздействие върху свои ученици, превишил е властта си и грубо е нарушил задълженията, предвидени в качеството му на учител в ЗПУО и подзаконовите нормативни актове в образователната система“,… „Категорично забранено е на педагогическите специалисти (какъвто би трябвало да бъде и З., но очевидно е такъв само по длъжност) да прилагат форми на физическо и психическо насилие върху ученици и да накърняват личното достойнство. В частност да бъдат „заплашвани“ да извършат исканата от тях дейност, под угрозата на лоши оценки в училище и недопускане да се премине в следващ клас/етап на обучение“. Подадената жалба довела до извършване на проверки от ***а на училището свид. К., от РУО гр. Пловдив, както и от Районна прокуратура - Пловдив, по които частният тъжител дал обяснения. Съставен бил Констативен протокол № КД04-91/ 04.11.2019 г. на РУО- Пловдив за извършените проверки. В доклад от главен юрисконсулт при РУО- Пловдив с № ЕД-04-103/ 04.11.2019 г. е направен изводът, че ***ът на училището е извършил проверка по подадения сигнал, изяснил е твърденията на страните. От извършените проверки се установило, че частният тъжител не е извършил никакво нарушение или престъпление. И двамата ученици, разнасяли материалите, са пълнолетни, като даването на материалите и разнасянето им не е станало в учебно време, нито на територията на училището. Не се е установило основание за временно отстраняване от работа по отношение на частния тъжител Б.З.. Частният тъжител бил притеснен от проверките предвид подадените срещу него жалби от страна на подсъдимия.

Гореизложената фактология се установява

3 от събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и предходната въззивна инстанция доказателствен материал:

I писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост, извлечение от електронна деловодна система, ползвана от РУОПловдив, жалба с вх. № ПД-04- 118/ 24.10.2019 г. и уточнение вх. № АД- 02801/ 24.10.2019 г. от подс. П.Г., въпросник, Заповед за извършване на проверка № РД-04- 111/ 28.10.2019 г., Констативен протокол № КД- 04-91/ 04.11.2019г., писмени обяснения, Констатитвен протокол № 8 от 25.10.2019 г., Доклад до *** на РУО- Пловдив № ЕД 04-103/ 04.11.2019 г., Отговор до подателя на сигнала № АД – 02-818/ 07.11.2019 г, Писмо до ТД на НАП Пловдив с изх. № АД- 01- 2680/ 07.11.2019 г., Писмо от Професионална гимназия „***“ гр. Р. с изх.№ 305/ 10.09.2021г., Трудов договор № 17/ 01.09.2004 г. и пр.пр. № 9138/ 2019г. по описа на Районна прокуратураПловдив, прочетени и приети по надлежния ред;

II гласни доказателствени средства: обясненията на подс.Г., както и показанията на свидетелите Т.И., П.Б., П.А., М.М., П К. и Г.З..

След реализиран изключително подробен и задълбочен анализ на събраните гласни доказателствени източници, напълно правилно първоинстанционният съд е приел, че на инкриминираните дата и място подсъдимият публично е разгласил позорно обстоятелство за Б.З. и му е приписал престъпление по чл.143 НК и то в качеството на длъжностно лице на последния по повод изпълнение на службата му чрез подаване на жалба.

Изцяло законосъобразна се явява изложената оценка на инкорпорираната по делото доказателствена маса. В тази връзка коректно е отчетен двойният статут на обясненията на подсъдимия. Близките отношения на свидетелите М и А с подсъдимия, служебната зависимост на свид.А от подс.Г., както и констатираната непоследователност в показанията им относно интересуващите процеса факти съвсем правилно са взети предвид при преценката дали и в коя част на показанията на тази двама свидетели вяра да бъде дадена. В тази връзка напълно правилно не са кредитирани показанията им, както и обясненията на подсъдимия в частта, че последният с назидателен тон не е обяснявал на свид.Б., че няма да си намери работа като несъответстващи и с показанията на последно посочения свидетел, излагащ детайлно и последователно заявеното му именно от подсъдимия, поради което и изтъкнатото в тази насока възражение от страна на защитата е неоснователно. Коректно е становището и касателно показанията на свид.З. относно отражението, което процесното посегателство е дало върху здравословното състояние на тъжителя, доколкото макар и същите да изхождат от съпругата на пострадалия, то те са в пълна хармония с тези на 4 свид.К.- *** на училището, в което трудово ангажиран е З. и имащ преки впечатления от въпросното му състояние по повод изпълняваната от тъжителя работа.

Очевидно на 24.10.2019 г. подс. Г. е сезирал с жалба ***а на Професионална гимназия „***“ гр.Р. и до РУО-Пловдив, до което копие от същата е било изпратено в същия ден, с цитираното вече съдържание, което всъщност не се оспорва от страните. Спорът е относно това съдържащото се в жалбата осъществява ли признаците на престъпното посегателство клевета, във връзка с което е бил сезиран първостепенният съд. Положителният отговор на този въпрос е несъмнен и за въззивната инстанция. Във въпросната жалба с автор подсъдимия ясно и недвусмислено е посочено „Лицето Б.З. очевидно абсолютно недобросъвестно се е възползвало от служебното си положение- преподавател и е упражнил въздействие върху свои ученици, превишил е властта си и грубо е нарушил задълженията, предвидени в качеството му на учител в ЗПУО и подзаконовите нормативни актове в образователната система“,… „Категорично забранено е на педагогическите специалисти (какъвто би трябвало да бъде и З., но очевидно е такъв само по длъжност) да прилагат форми на физическо и психическо насилие върху ученици и да накърняват личното достойнство. В частност да бъдат „заплашвани“ да извършат исканата от тях дейност, под угрозата на лоши оценки в училище и недопускане да се премине в следващ клас/етап на обучение“. Така изложеното безспорно се отнася до личността на частния тъжител и по своето естество накърнява доброто му име в обществото, като подсъдимият е разгласил въпросното обстоятелство именно с такава цел.

Обективираните в жалбата изявления не са просто пресъздаване на обстоятелства, възприети от подсъдимия по повод предстоящите избори, а съдържа обстоятелство, с което се преследва да се въздейства негативно върху доброто име на З. пред нейните адресати. Същите инкорпорират в себе си твърдения за факти, които са обществено укорими и създават отрицателна репутация за личността на тъжителя. Разгласеното обстоятелство налага извод за поведение на Б.З., което е безспорно морално укоримо от гледна точка на трудовата му ангажираност, създавайки несъмнено негативна оценка за личността му.

Очевидно подсъдимият в условията на предизборна кампания е бил недоволен от констатираното от него и приятели му разнасяне на 5 въпросниците от страна на Б. и И., считайки, че тези им действия представляват предизборна агитация, реализирана в нарушение на закона.