Решение № 4929 от 29.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4929 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20221110156288 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Образувано е по молба на ответника „Е.М ЕООД, чрез юрк. К., в която се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение от 14.02.2023 год., като се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, решението трябвало да съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените на ищеца суми.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът по молбата, чрез процесуалния му представител, твърди, че допълване на решението в тази част не е необходимо, тъй като по делото са приложени платежни от ищеца, от които е видна банковата му сметка.

Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:

С решението по настоящото дело от 14.02.2023 год. съдът е признал за установено по предявения от П. Х. Г. срещу „Е.М ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Х. Г. не дължи на „Е.М ЕООД чрез принудително изпълнение сумата в размер на 10 175 лева, представляваща вземане по договор за кредит от 27.05.2005 г., цедирано на „Е.М ЕООД с договор за цесия от 29.02.2016 г., за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 28.11.2005 г. по ч.гр.д. № 1962/2005 г. по описа на Районен съд - Враца, за събирането на която е образувано изп. д. № ***** по описа на ЧСИ М.П.Н, поради погасяването на вземането по давност.

Аализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Искането по чл. 250 ГПК е направено от легитимирана страна в рамките на законоустановения едномесечен срок от връчването на решението, поради което се явява 1 процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Следва да бъде изяснено на ответника, чрез процесуалния му представител юрк. К., че непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение липсва формирана от съда воля относно: част от спорното право, един от съединените искове или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, който се определя в първоинстанционното производство според твърденията и исканията на ищеца в исковата молба, респ. уточнителната молба, и насрещните възражения на ответника.

В разглеждания случай не може да бъде обоснован извод за непълнота на съдебния акт в посочения от ответника, чрез юрк. К., смисъл.

Ето защо искането за допълване на решението следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 250 ГПК на ответника „Е.М ЕООД, чрез юрк. К., за допълване на решението от 14.02.2023 год., постановено по гр.дело № 56288/2022 год. по описа на СРС, I ГО, 167 с-в.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2