Определение № 564 от 12.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 564 гр. Благоевград, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500402 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 5079/28.02.2025 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат 177492004, адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. “Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5.3, представлявано от Д. М. М.- управител срещу Определение № 428/25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 960/2024 г. по описа на РС- Благоевград, с което е отхвърлена молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение № 940/11.12.2024 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно и неправилно.

Твърди се, че по делото са предявени и разгледани два иска- установителен и осъдителен. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът бил задължен да определи възнаграждение не по-малко от минималното за всеки един от исковете.

Според жалбоподателя присъденият адвокатски хонорар в размер на 200 лв. говори за явна обезценка на адвокатския труд и не е справедлив.

Оспорва се довода на районния съд за липса на фактическа и правна сложност на делото, за което се излагат подробни съображения.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се подържа, че определението на районния съд е правилно.

Твърди се, че представеният договор за правна помощ е неиндивидуализиран, поради което не може да бъде свързан с настоящото дело, а с това и да породи желаните правни последици. Сочи се, че са налице отделни правоотношения само формално, при пълна идентичност на страните, оспорени клаузи по идентични договори и обстоятелства, на които се основават, на доказателствата и исканията, но въпреки това са образувани множество граждански дела с цитиране на конкретни номера.

1

Направено е искане за спиране на производството по делото до произнасяне по дело С-744/2023 г. на СЕС.

По отношение направеното искане в отговора на частната жалба за спиране на основание чл. 631 ГПК на настоящото производство до приключване на производството по дело № С-744 на СЕС, настоящият състав намира следното:

За да се постанови спиране на производството по делото на посоченото основание, образуваното дело пред СЕС следва да е от значение за правилното решаване на основния спор по делото, а не акцесорен въпрос. Настоящото производство се отнася до претенция за разноски, която няма самостоятелно съществуване, не касае спора по същество, поради което не попада в хипотезата на чл. 631 ГПК, както и на чл. 229 ГПК.

Предвид изложеното искането за спиране не следва да бъде уважавано.

По същество:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр.д. № 960/2024 г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба, депозирана от С. Г. Т. срещу „Сити кеш“ ООД, с която са предявени искове, както следва: иск за обявяване за нищожността на договор за потребителски кредит № 766667 от 21.11.2022 г.; в условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен главния иск, за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 6.2 от договора за потребителски кредит № 766667 от 21.11.2022 г.; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55,50 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по договор за паричен заем Кредирект № 76667/21.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

С Решение № 940/11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 960/2024 г. по описа на РС- Благоевград е прогласен за нищожен поради противоречие със закона Договор за паричен заем Кредирект № 766667/21.11.2022 г., сключен между С. Г. Т., като заемополучател и „Сити кеш“ ООД, като заемодател; на основание чл. 55, ал.

1 ЗЗД „Сити кеш“ ООД е осъдено да заплати на С. Г. Т. сумата от 55,50 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за паричен заем Кредирект № 76667/21.11.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане; „Сити кеш“ ООД е осъдено да заплати на С. Г. Т. сумата от 100 лв., представляваща разноски в производството; на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Сити кеш“ ООД е осъдено да заплати на адв. Д. М. сумата от 200 лв.

От адв. Д. М. е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се осъди ответника „Сити кеш“ ООД да заплати 480,00 лв., представляващи минимален размер адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА за предявените искове.

С обжалваното Определение № 428/25.02.2024 г. е отхвърлена молбата по чл.

248 ГПК за изменение на Решение № 940/11.12.2024 г. в частта за разноските.

За да определи размер от по 200 лв., първоинстанционният съд както в решението, така и в обжалваното определение, е приел, че посоченото възнаграждение е съответно на реално извършената работа, при съобразяване на предмета на делото, материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска правна помощ и съдействие на материално затруднени лица.

В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати- чл. 38, ал. 2 ЗА. В настоящия казус, в сключения договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

От насрещната страна в преклузивния срок - до приключване на устните състезания е направено и поддържано изрично възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, независимо от уговарянето на защитата по реда на чл. 38 ЗА.

При поддържане на такова възражение, на основание решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС, задължително за националните съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът не дължи прилагане на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), ако установи несъответствие на действително свършената работа с фактическата и правна сложност на делото. Размерите по тази наредба могат да служат само за ориентир.

При определяне на размера на адвокатското възнаграждение в хипотеза на осъществена безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът, без да е обвързан от определен минимален размер на възнагражденията, следва да изхожда от критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.

Това от своя страна означава да се отчетат конкретни фактори, като вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема и на събраните в производството доказателства, положения от адвоката труд и други. В случая като се вземе предвид, че са предявени два иска, които произтичат от едно правоотношение, цената на исковете е сравнително ниска- 550 лв. и 55,50 лв., между страните не е имало спор по фактите, проведено е едно съдебно заседание и са събрани единствено писмени доказателства, съдът намира, че се касае за дело, което не се отличава с висока фактическа и правна сложност, с оглед на което районният съд правилно е отказал да увеличи присъденото в полза на адв. М. адвокатското възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца по делото за сумата над присъдения размер от 200 лв. до претендирания такъв от 480 лв.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение следва да бъда потвърдено.

Водим от горното, Окръжен съд – Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 633 вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 428/25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 960/2024 г. по описа на РС- Благоевград.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4