Акт от 14.10.2020, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 10174/2020
- Подписан
- 14.10.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 108, ал. 2 · Закон за горите
- чл. 108, ал. 3 · Закон за горите
- чл.257, ал.1, т.1 · Закон за горите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 175 град Велико Търново, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико Търново, втори касационен състав, в публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ БАНЕВ
Р. БУЮКЛИЕВ
При секретаря и с участието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура ..етлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 174/2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Велико Търново, представлявана от директора ...Н.Й.Н., адрес в град Велико Търново, бул. „България“ №23, чрез главен ... С., против Решение №100 от 06.07.2020 година, постановено по АНД №455/2019 година по описа на ГОРС, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) №********** от 30.05.2019г. на зам.-директора на РДГ – Велико Търново.
Касаторът намира обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че от събраните доказателства по безспорен начин се доказва извършеното нарушение. Счита че неправилно съдът при постановяване на съдебния акт е кредитирал заключението на лесотехническата експертиза, тъй като същата е изготвена близо две години след констатиране на нарушението от контролните органи и в резултат на това вещото лице не би могло с точност да установи състоянието на пътя към момента на проверката. Оплакванията на касатора се поддържат в открито заседание от процесуалния му представител. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация - Р.Г.И., редовно призван, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново, взема становище за основателност на касационната жалба. Намира обжалваното решение за неправилно по изложените касационната жалба съображения.
Намира, че съдът неправилно е приел, че нарушението не е доказано по безспорен начин като е игнорирал писмените доказателства по административната преписка и част от ..идетелските показания, позовавайки се единствено на експертното заключение. Предлага на съда да отмени оспорваното решение и да потвърди НП.
Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.
При проверката по чл. 218, ал.
2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от
ЗАНН съдът не установи пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният съд е отменил като незаконосъобразно НП №********** от 30.05.2019г. на зам.-директора на РДГ – Велико Търново, с което на Р.Г.И. на основание чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение на чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012 година за контрола и опазване на горските територии във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.
За да постанови този правен резултат, от фактическа страна съдът приема, че на 21.09.2018 година служители на РДГ – Велико Търново са извършили проверка на имот в землището на село Добри дял, при която е установено, че за периода от 06.09.2018г. до 21.09.2018 година
Р.Г.И. не следи за спазване на технологичен план на имот №223041, попадащ в отдел 253, подотдел „и“, за който има издадено позволително за сеч №0454486/03.09.2018г. за този имот. Констатирано е, че в имота е направен извозен път в посока север – юг с дължина 200 метра и ширина 3 метра, с три броя разклонения, неотразен в технологичния план, като същият се явява успореден спрямо посочения път в технологичния план. Pосочените обстоятелства са били отразени в Констативен протокол Серия В №006026/21.09.2018г.
От участващ в проверката служител на РДГ - Велико Търново на Р.И. е бил съставен АУАН Серия В бланков №005007/05.12.2018г. и му е предявен на срещу подпис лично, като го е подписал с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са били подадени писмени възражения.
Издадено е НП № №********** от 30.05.2019г. на зам.-директора на РДГ – Велико Търново, което е било връчено на санкционираното лице на дата 17.06.2019 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
От правна страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са формално законосъобразни и съдържат предвидените от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съществени нарушения на административно-наказателните правила съдът не е констатирал. По същество, позовавайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертното заключение по назначената лесотехническа експертиза въззивният съд е приел, че визираното в НП нарушение не е доказано по несъмнен начин. Районният съд е посочил, че е налице противоречие между показанията на разпитаните по делото ..идетели с обясненията на жалбоподателя и заключението на вещото лице, но е кредитирал последните и е приел, че същите опровергавали извършване на твърдяното от касатора административно нарушение по чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба №1/30.01.2012 година. Изложени са мотиви, че към момента на проверката от служители на РДГ в процесния имот не е съществувал нито траен, нито временен път в нарушение на технологичния план. Формиран е извод за незаконосъобразност на издаденото НП, поради което го е отменил.
Настоящата инстанция споделя изводите ГОРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление.
Въпреки горното, настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно поради нарушение на закона по следните съображения:
Съставът на приложената от наказващият орган разпоредба на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ гласи следното:
„Наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни не..оевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях;“. Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 - лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до о..идетелстване на сечището. Според чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план. Съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии.
Настоящата касационна инстанция не споделя изводите на районния съд за недоказаност на визираното в НП нарушение. Съдът намира деянието за безспорно доказано от субективна и обективна страна, посочените правни норми са съответни на извършеното нарушение, а същото от фактическа страна е достатъчно ясно и точно индивидуализирано в АУАН и НП.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че санкционираното лице - Р.И., притежава качеството на лесовъд на частна практика, с което се ..ързва конкретно по вид и обем задължение, закрепено в посочената конкретно правна норма - чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, във връзка с чл.53, ал.2, т.5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, т.е може да бъде субект на нарушението. Също по категоричен начин е установено и обстоятелството, че на Р.И. е издадено позволително за сеч № 0454486/03.09.2018 г. на имот с №223041, попадащ в отдел 253, подотдел „и“ в землището да с. Добри дял. В случая се претендира, че изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие и то се състои в неупражняване на контролно правомощие за спазване на одобрения технологичния план, като от ответника по касация е допуснал да бъде направен извозен път в посока север – юг с дължина 200 метра и ширина 3 метра, с три броя разклонения, неотразен в технологичния план, и същият се явява успореден спрямо посочения път в технологичния план.
В одобрения технологичен план следва да се отразят съществуващите извозни пътища. Видно от представения по делото технологичен план от 03.09.2018 г. в процесния имот има отразен един извозен път. В тази връзка неправилни са разсъжденията на въззивния съд, че фактът на извършено нарушение от лицензирания лесовъд се разколебават от заключението на назначената по делото лесотехническа експертиза и обясненията на И., дадени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Твърденията на санкционираното лице за липсата на направен извозен път през имота, различен от отразения в технологичния план представляват защитна позиция, но същите не се опровергават от материалите по делото. От показания на разпитаните пред районния съд ..идетели с преки и непосредствени наблюдения на имота – ... Петков. Г., ... П. и ... И., които са непротиворечиви помежду си, се установява, че успоредно на разрешения в технологичния план път, са били налице следи от автомобил и са прокарани нерегламентирани пътища. Това е отразено, както в съставеният при проверката Констативен протокол от 21.09.2018г., така и в АУАН № Серия В бланков №005007/05.12.2018г. Съдът счита, че констатациите на вещото лице, отразени в заключението и заявеното от него в съдебно заседание, не дерогират извършеното от Р.И. нарушение. Констатацията за наличието на нерегламентиран извозен път при проверката от служители на касатора е към дата 21.08.2018 г., което е около година и половина преди извършения от вещото лице оглед на имота във връзка с изготвяне на лесотехническата експертиза. В този смисъл съдът счита, че е напълно възможно за този дълъг период от време установеният при проверката от служителите на РДГ извозен път да е заличен, което обяснява заявеното от вещото лице, че такъв път не съществува към извършената от него проверка в имота.
След като констатираният от контролните органи при проверката на 21.08.2018 г. извозен път в посока север – юг с обща дължина 200 метра и ширина 3 метра, с три броя разклонения не фигурира в представения по делото технологичен план от 03.09.2018 г., т.е. същият очевидно е създаден след този момент. Безспорно създаването на извозен път без той да е предвиден в технологичния план представлява неизпълнение на законово задължение от страна на лесовъда на частна практика да следи за спазване на правилата при извеждане на добива от дървесина в конкретния отдел и подотдел, попадащ в землището на село Добри дял и да спазва одобрения технологичен план. Без значение е това, че технологичният план не е одобрен от него. Обстоятелствата кой точно и кога е прокарал този извозен път, също е въпрос ирелевантен за настоящото производство, тъй като задължението по чл.108, ал.3 от ЗГ за лесовъда е до о..идетелстване на сечището, а не до приключване на сечта и/или извозване на дървесината.
В случая е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като случаят не е маловажен, а наложеното наказание в минимален размер отговаря на тежестта на нарушението, както и на значимостта на нарушението обществени отношения.
Решението на Районен съд
– Горна Оряховица се явява постановено в противоречие с материалния закон, което налага неговата отмяна и решаване на спора по същество - с потвърждаване на Наказателно постановление на Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново.