Акт от 31.10.2017, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 215 гр.Габрово,31.10.2017г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Габровски окръжен съд в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Г. КОСЕВА при секретаря В. Григорова, с участие на прокурора............., като разгледа докладваното от съдия Косева гр.д.№33 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 170 ЗЗД.

В исковата молба на Н. М.К.- К., подадена чрез пълномощника й адв. К. С. от АК- В. Търново, се излага, че на основание чл. 170 от ЗЗД следва да се прогласи недействителността на учредяването и вписването на ипотека, извършена с Нотариален акт № 247, том ІІ, Нотариално дело № 353/2000 година, тъй като в ипотечния договор съществувала неизвестност за личността на солидарните длъжници на обезпеченото вземане и на договора за заем, във връзка с който се учредява ипотеката. Това е поддържано и в молбата от 18.04.2016 година на л.163 от делото. Излага се, че ищцата не знаела кое задължение се обезпечава с учредената ипотека, защото нямало посочен конкретен договор за кредит, по който да е съдлъжник при условията на солидарност. Не били описани срокът за погасяване и начинът на погасяване на дълга. Не бил подписан от ищцата погасителен план, упоменат в т. 1 от нотариалния акт. При тези обстоятелства не можело да има валидна воля като учредителен акт за ипотека поради неизвестността на длъжниците и тъждеството на обезпеченото вземане.

Ищцата не знаела каква точно сума ще обезпечава с ипотеката и може ли тя като длъжник да я върне, защото нямало срок и вноски, които следва да се плащат.

Кооперацията не отпуснала уговорената по подготвения договор сума в качеството й на заемодател. Вместо това между

Кооперацията, като заемодател и М.К., като заемател, бил сключил друг договор №337/2000г. за отпускане на целеви заем, но и по този договор Кооперацията фактически не предоставила на заемополучателя уговорената сума. Променена била целта на договора – не за закупуване на техника и инвентар. Тъй като действителната воля на заемателя била предоговаряне на стар кредит за закупуване на техника и инвентар и такава била действителната воля на страните, видно от молбата на К. от 23.11.2001г., интересът на Н.К. и И.К. от участие в договарянето отпаднал след неподписване на договора, по който били страни. С анекс от 14.12.2001г. към договор №337/2000г.

Кооперацията и М. К. се съгласили, че целта на кредитирането е закупуване на техника и инвентар и вземането ще бъде обезпечено само чрез особен залог на комбайн, а учредената договорна ипотека ще бъде заличена. Следователно договорът за учредяване на договорна ипотека бил сключен без реално задължение, тъй като сумата, която Кооперацията следвало да предостави на М.К., Н.К. и И.К., изобщо не била отпусната. Нотариалният акт за учредяване на ипотека не съдържал данни кой договор за заем обезпечава и как знаят страните дължимата сума и начина на плащане. Ищцата не била страна по Договор № 337/18.12.2000 година. В нотариалния акт не била посочена датата, на която е сключен договора и всичко това правило учредяването на ипотеката недействително, тъй като създавало неяснота относно обезпеченото вземане и неговото основание по смисъла на чл. 170 от ЗЗД. Неяснота имало и относно длъжника, защо ищцата и И.К. фигурирали не само като ипотекарни, но и като солидарни длъжници, без да са страна по Договор № 337/18.12.2000 година.

Претендирано е на осн. чл. 170 ЗЗД да се прогласи недействителността на учредяването и вписването на ипотеката, извършено с Нотариален акт № 247, том ІІ, Нотариално дело № 353/2000 година на нотариус Р.М., № * от Нотариалната камара, тъй като в ипотечния договор съществува неизвестност за личността на солидарните длъжници, на обезпеченото вземане и на договора за заем.

Ответната страна в подробен отговор на л. 83 от делото прави възражения за недопустимост на иска, за нередовност на исковата молба и възражения по същество за неоснователност на иска.

Тъй като Апелативен съд – Велико Търново е посочил, че искът е допустим (за което са налице три определения, с които се отменя прекратяването на делото от ВТОС), то същият ще бъде разгледан. Досежно нередовността на исковата молба на ищцовата страна е даден срок за отстраняване и с молба на л. 163 на делото тя е посочила, че изправя нередовностите. В настоящото производство претенцията на ищцата ще се разгледа въз основа на посоченото от нея в исковата молба и в молбата за изправяне на нередовности.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представените по делото доказателства, на 22.12.2000г., с нот акт № 274 на нотариус Р.М. - № * с район-района на РС- В. Търново, ищцата Н.К. и нейната сестра И.К. са учредили в полза на ответната кооперация ипотека върху свой собствен недвижим имот, намиращ се в гр. В. Търново и подробно описан в акта, за обезпечаване вземанията на Кооперацията за главница, лихви и разноски, произтичащи от договора за кредит описан в т.1 на нотариалният акт. Подписването на този нотариален акт не е спорно между страните. Съгласно него "Взаимноспомагателна земеделска и кредитна асоциация на частни стопани Съгласие- 96"- Ловеч /от 2008г. със седалище в гр. В. Търново/ е отпуснала на М.К. / баща на сестрите/ кредит в размер на 33 000 лв., със срок на издължаване-20.12.2003г.,при подробно посочена годишна лихва и наказателна лихва. Посочено е, че получаването на сумата и условията на погасяване, се извършва съгласно договора за кредит и погасителния план. Ищцата и сестра и са договорили, че като ипотекарни длъжници носят солидарна отговорност. Представен е договор за кредит от 18.12.2000г. между кооперацията и М.К., с предмет 33 000 лв. и целта за която се тегли- засаждане на лозе. Договорено е средствата да се изтеглят наведнъж, дължими лихви, както и че ще бъде обезпечен с договорна ипотека върху апартамент в гр. В. Търново, *** /апартамента съвпада с този по договора за ипотека/. Представен е и разходен касов ордер № 522/29.12.2000г. за изплащане на сумата от Кооперацията на кредитополучателя М.К., чийто подпис не е оспорен. Представена е история на заема от която се установява, че е усвоен на 29.12.00г. и са направени три вноски по него / на 20.07.01г.-300 лв., на 01.08.01г.- 1500 лв. и на 20.09.01г.- 300 лв./.

По настоящото дело Н.К. твърди и поддържа с исковата молба и уточнението към нея, че на осн. чл.170 ЗЗД следва да се прогласи недействителността на учредяването и вписването на ипотеката, извършено с Нотариален акт № 247, том ІІ, Нотариално дело № 353/2000 година на нотариус Р.М., № * от Нотариалната камара, тъй като в ипотечния договор съществувала неизвестност за личността на солидарните длъжници, на обезпеченото вземане и на договора за заем.

Съгласно чл. 170 ЗЗД учредяването на ипотека е недействително, ако в ипотечния договор съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотека. Твърденията за неизвестност за личността на солидарните длъжници, на обезпеченото вземане и на договора за заем са неоснователни:

В нотариалният акт ясно е посочено, че Кооперацията отпуска кредит на длъжника М.К., и че за обезпечаването му /главница, лихви и разноски/ ищцата и сестра й учредяват в полза на кооперацията ипотека върху свой собствен имот. Пределно ясно е, че сестрите са ипотекарни длъжници, обезпечили чуждо задължение, като са договорили да са солидарно отговорни за него. Налице е и яснота относно обезпеченото вземане на кооперацията. Вземането е индивидуализирано като са посочени страните, размера, юридическия факт от който произтича, лихви и др. Характеристиките на вземането напълно съвпадат с тези на представения договор за кредит от 18.12.2000г., сключен между кооперацията и М. К.. Ищцата не получава сумата по договора, не изплаща вноските съгласно погасителният план, а се е задължила да обезпечи вземането на кредитора за чуждо задължение, което е описано в договора за ипотека и сключения договор за заем. Задължението е конкретно и ясно, посочена е сумата на кредита, краен срок на издължаването й, лихви, с което ипотекарният длъжник се е съгласил, видно от подписа му върху нотариалният акт. Обстоятелството дали предназначението на кредита е било променено, не променя факта, че вземането е обезпечено с ипотека върху имота на ищцата. Съгласно чл. 174 ЗЗД ипотеката обезпечава вземането независимо от промените, които са станали с него /което включва и промяна на предназначението на кредита/, като изключения от този принцип не са предвидени.

Целта, която се е преследвала от заемателя, е без значение за основанието на договора за ипотека. Видно от представеният РКО №522/29.12.200г., сумата е предадена на кредитополучателя М.

К. - същият се е подписал за получаването й, подписа му не е оспорен. Обстоятелството, че е налице връщане на част от сумата по кредита от страна на М. К. още веднъж потвърждава, че той я е получил. Следователно ответната кооперация категорично е доказала предаването на сумата по кредита и възражението на ищцата, че на М. К. не била предоставена фактически сумата, е неоснователно и опровергано от доказателствата по делото.

Неоснователно е възражението, че с анекс, с който е променено предначението на отпуснатия на К. кредит, е отпаднало и обезпечението на същия. Чл.179 ЗЗД предвижда особен ред за заличаване на ипотеката, който в случая не е налице. Няма предоставено съгласие на кредитора, дадено писмено с нотариална заверка на подписа, нито е налице влязло в законна сила съдебно решение за заличаване на вписването. Докато не бъде заличена по надлежния ред ипотеката произвежда своето правно действие.

Неоснователна е и претенцията да се прогласи недействителност на вписването на ипотеката. Защо това вписване е недействително не е изложено в исковата молба, въпреки, че същата е оставена без движение. Вероятно според ищцовата страна недействителността на учредяването и вписването на ипотеката е едно и също или едното следва другото.

Вписването на ипотеката обаче е само един от елементите от фактическия състав по учредяването на ипотеката. То е различен юридически акт от самата ипотека и съответно основанията за недействителност на ипотеката, на учредяването на ипотеката като цяло и на вписването на ипотеката, са различни. Учредяването на ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в чл. 170 от ЗЗД основания, а вписването на ипотеката е нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 472 от ГПК (отм.), респ. в чл. 576 от ГПК. В случая няма основания /а и твърдения в тази насока/, за да се приеме, че е налице нищожност на вписването на ипотеката.

По изложените съображения исковете са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.

Следва да се отбележи, че са налице влезли в сила решения на съдилища, видно от които другата ипотекарна длъжница И.К. /сестрата на Н.К./, е водила искове досежно процесната ипотека, включително и такъв по чл. 26