Решение № 19167 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19167 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110149295 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по подадена от „К.“ ЕООД искова молба и уточняващи молби /л.119 и л.142/ срещу „Л.У.“, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 4 от НПСОС /Наредба за ползване на студентските общежития и столове/ с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 4 669,12 евро (9132,00 лв.), представляваща дължимо договорно възнаграждение за извършени услуги по студентско столово хранене за периода от 01.03.2025 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва, считано от 16.07.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1054/2025 г. по описа на РС Бяла Слатина.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на основание чл. 16, ал. 2, във връзка с чл. 19, ал. 1 от Закона за държавна собственост и Правилника за прилагане на закона за държавната собственост и Заповед № ПО5648/23.07.2024 г. на Л.У., е обявена процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ недвижим имот/помещение, състоящо се от три зали, кухня, коридори, складове, тоалетни и миялно помещение със закрита площ 310 кв. м., находящ се в гр.

София, /адрес/, с предназначение - заведение за обществено хранене. Сочи се, че със заповед № ПО-6156/30.08.2024 г. за утвърждаване на избор на наемател за спечелил търга е обявен ищецът, при дължима месечна наемна цена в размер на 2 350 лв., със срок на договора 5 г. Излага, че въз основа на заповедта е възложено сключването на договор за наем със спечелилия търга. Твърди, че между страните е сключен договор за наем № Д-115/19.09.2024 г. с параметрите посочени в заповедта от 30.08.2024 г. С допълнително споразумение № 1 от 23.01.2025 г. към договора за наем излага, че ответникът изрично е дал съгласие в обекта да се извършва студентско столово хранене по смисъла на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове.

Съгласно посочената наредба, твърди, че управлението на студентските общежития и столове, се осъществява от висшите училища и от С.-Е., с участието на студентските съвети. Поддържа, че договорът за наем е сключен с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от цитираната наредба, който предвижда, че „Висшите училища може да сключват 1 договори с предприятия в областта на общественото хранене за осъществяване на студентско столово хранене. Правата и задълженията на двете страни се уреждат в договора при спазване на изискванията на настоящата наредба.“ Освен това сочи, че в параграф 2 от ДР на Наредбата, също е предвидено, че дейността в студентските столове може да се осъществява от наемател. Твърди, че със заявление с вх. № 0418-7 от 28.01.2025 г., подадено от ректора на университета до главния секретар на Министерството на образованието и науката, е поискано предоставянето на четец и софтуер, за да може да започне отчитането на студентите, имащи право на държавна субсидия за поевтиняване на храненето им. Ищецът счита, че с посоченото заявление с вх. № 0418-7 от 28.01.2025 г., се потвърждава наличието на сключен договор по реда на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяването на дейност по студентско столово хранене. Сочи, че с последващо писмо на ректора до директора на дирекция „Висше образование“, входирано с вх. № 0418-7/18.02.2025 г., ректорът отново е потвърдил, че между страните има сключен договор по чл. 2, ал. 4 от Наредбата за осъществяване на дейност по студентско столово хранене. С посоченото писмо било поискано обектът да бъде добавен в базата данни за студентските столове на територията на страната, както и да бъде предоставен софтуер и четец. С оглед така изложеното, ищецът счита, че се доказва наличието на сключен договор за осъществяване на студентско столово хранене между страните. Излага, че съгласно чл. 30а от Наредбата „В Министерството на образованието и науката, във висшите училища, съответно в С.-Е., и във всеки студентски стол се поддържа база данни за хранещите се студенти, докторанти и специализанти чрез програмен продукт. Необходимите компютърни конфигурации и връзка с интернет се осигуряват от висшите училища, съответно от С.-Е., а софтуерът и поддръжката на базата данни - от МОН. Информацията от базата данни по ал. 1 се взема предвид при определянето на трансфера от държавния бюджет за социалнобитови разходи на висшите училища.“ Твърди, че държавната субсидия за студентско столово хранене се трансферира от държавния бюджет към висшите училища, а след това сумата следва да се трансферира от висшето училище към фирмата, осъществяваща студентското столово хранене. Сочи, че в студентския стол, управляван от него, е поставен електронен четец, който отчита в реално време броя на храненията, както и че създаденият профил в платформата за отчет, е на негов служител – К.Г.. Аргументира, че при посещение в студентски стол, всеки студент, докторант или специализант, чекира картата си на четеца и по този начин удостоверява правото си да ползва намаление на храната. Излага, че информацията се отчита при висшето училище и при МОН, като последното превеждало държавна субсидия именно с оглед информацията за броя реализирани хранения, в полза на висшето училище, което пък от своя страна при наличието на сключен договор по чл. 2, ал. 4 от Наредбата, следвало да трансферира сумите към дружеството, което организира студентското столово хранене. Аргументира, че храната в студентските столове се калкулира по себестойност, като базовата стойност за едно хранене се определяла така, че студентите, докторантите и специализантите да заплащат 50 на сто от стойността на храната. С размера на субсидията се намалявала цената на ползваната храна. Сочи, че ежегодно с постановление на Министерски съвет за изпълнението на държавния бюджет на Република България за съответната година се определя държавна субсидия за поевтиняване на храната и режийни разноски в студентските столове. Съгласно чл.

8 от Постановление № 28 от 16.04.2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г. твърди, че определените средства от държавния бюджет за един храноден в студентските столове са до 8,00 лв., т.е. студентите, докторантите и специализантите заплащали сума в размер на 4,00 лв., а останалата сума в размер на 4, 00 лв. ищецът следвало да получи като субсидия от държавния бюджет. Аргументира, че е изпълнил задълженията си по предоставяне на храна в студентския стол, като за м. Март издал фактура № 0000000023 от 04.05.2025 г., която входирал при ответника с писмо от 20.05.2025 г., но до момента ответникът не изпълнил задължението си да заплати сумата по издадената фактура. Ищецът твърди, че е претърпял загуби поради 2 необходимостта предварително да осигурява средства за закупуване на хранителни продукти с цел осъществяване на договореното изхранване. Излага, че е поканил ответника на 01.07.2025 г. да заплати дължимата сума, но плащане не постъпило.

Посочва, че услугата по предоставяне на студентско столово хранене е нормативно уредена в Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, поради което счита, че задълженията на ответника произтичали именно от наредбата, без да е необходимо уговарянето (на изплащането на държавните субсидии) в договора за наем или в последващо споразумение.

С уточняваща молба от 19.01.2026 г. /л.142/ ищецът е посочил, че претендираната сума представлява дължимо възнаграждение по сключения между страните договор. Изложил е, че с договора и допълнителното споразумение № 1/23.01.2025 г. ответникът е поел задължение да заплаща стойността на реализираните хранения, поради което и неплащането им представлявало неизпълнение на договорно задължение. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за наем, както и допълнително споразумение към него, но оспорва същите да съдържат клауза, предвиждаща заплащане на държавна субсидия в полза на ищеца. Оспорва такова задължение да е възникнало и въз основа на Наредбата за ползване на студентските общежития и столове. Твърди, че през м. Март 2025 г. ищецът не е реализирал столово хранене, което да съответства на посоченото в „справка хранения“, представена от ищеца. В условията на евентуалност и в случай че съдът приеме, че допълнителното споразумение към договора за наем, представлява договор по чл. 2, ал. 4 от Наредбата, ответникът прави възражение за унищожаемост на допълнителното споразумение на основание чл. 119, ал. 1, т. 1 ЗОП, съгласно който унищожаеми са договорите, сключени без процедура за възлагане на обществена поръчка въпреки наличието на основание за провеждането и или когато процедурата е проведена без спазване на изискването на чл. 99 ЗОП. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, като е предявена установителна искова претенция с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 4 от НПСОС По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 2, ал. 4 от НПСОС

В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на сключен между страните валиден договор на основание чл. 2, ал. 4 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове, с предмет осъществяване на студентско столово хранене; че е изправна страна по договора, в частност, че е изпълнил задължението си през процесния период (01.03.2025 г. – 31.03.2025 г.) по предоставяне на храна в студентския стол; че ответникът е поел задължение да заплаща получените държавни субсидии (определени съгласно чл. 8 от Постановление № 28 от 16.04.2025 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2025 г.) в полза на ищеца.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираната сума. Ответникът следва да докаже и наличието на обстоятелства, обуславящи унищожаемост на допълнителното споразумение към договора за наем.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че със Заповед 3

№ ПО-5648/23.07.2024 г. на Ректора на Л.У., е обявена процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за отдаване под наем на недвижим имот - публична държавна собственост, представляващ недвижим имот/помещение, състоящо се от три зали, кухня, коридори, складове, тоалетни и миялно помещение със закрита площ 310 кв. м., находящ се в гр. София, /адрес/, с предназначение - заведение за обществено хранене, че със заповед № ПО-6156/30.08.2024 г. за утвърждаване на избор на наемател за спечелил търга е обявен ищецът, при дължима месечна наемна цена в размер на 2 350 лв., със срок на договора 5 г., че между страните е сключен Договор за наем № Д115/19.09.2024г., с параметрите посочени в заповедта от 30.08.2024 г., че с допълнително споразумение № 1 от 23.01.2025 г. към договора за наем ответникът изрично е дал съгласие в обекта да се извършва студентско столово хранене.

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност.

От приложения на л. 26 по делото препис на Заповед № ПО-6156/30.08.2024г. е видно, че ищцовото дружество е определено за спечелило търга за отдаване под наем на процесното помещение, представляващо недвижим имот/помещение, състоящо се от три зали, кухня, коридори, складове, тоалетни и миялно помещение със закрита площ 310 кв. м., находящ се в гр. София, /адрес/, с предназначение - заведение за обществено хранене.