Решение № 239 от 16.06.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 239 16.06.2021г. град

Стара Загора

В

И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка

Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 206 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на „С. 2003“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Гълъбово, ул. „Любен Каравелов“ № 31, представлявано от управителя С.Г. П., подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0248-000066/ 22.02.2021г., издадена от Началник група в РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца. С оспорената заповед, на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, на „С. 2003“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”, за срок от шест месеца, считано от 22.01.2021г.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в несъответствие с императивните изисквания за съдържание на акта, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че упражненото административно правомощие за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП не е обосновано в необходимата и достатъчна степен от фактическа и правна страна, доколкото не е конкретизирано нито нарушението /противоправното поведение/, съставляващо основание за налагане на ограничението на адресата на заповедта, нито е мотивирана необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка за постигане на предвидената в закона цел. Счита, че възпроизвеждането на съдържанието на съставения срещу Д.Т. акт за установяване на административно нарушение, не покрива изискването за мотивираност на заповедта, тъй като липсват каквито и да е било изложени съображения за основанието за ангажиране отговорността на дружеството. Твърди, че в нарушение регламентираните в АПК процесуални правила и изисквания, административният акт е издаден без да са изяснени - разгледани, обсъдени и преценени, всички факти и обстоятелства от значение за случая, сочещи, че собственикът на ППС нито е допускал, нито е знаел, още по-малко е разрешавал притежаваното от него ППС да бъде управлявано от лице, чието СУМПС е било отнето. Поддържа че лицето, по отношение на което е установено противоправното поведение със съставения АУАН, е шофьор в дружеството, като работодателят по никакъв начин не е бил уведомен, нито е могъл да узнае за извършеното отнемане на СУМПС на Д.Т.. Оспорва фактическата, правната и доказателствената обоснованост на направения извод за наличие на възприетата от органа материалноправна предпоставка, с която законът свързва налагането на принудителна административна мярка на собственика на ППС в хипотезата на чл.171, т.2а, б. „а”, предл. последно от ЗДвП. По подробно изложени съображения, включително такива за несъответствие на обжалвания административен акт с целта на закона, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление Бяла Слатина към Областна дирекция на МВР – Враца, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На Д.И.Т. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 336690/ 22.02.2021г.

Административно наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 22.02.2021г. в 20.40 часа в гр. Бяла Слатина по ул. „Търновска“ в посока гр. Кнежа срещу № 43, Д.Т. управлява влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ******, който тегли прикачено полуремарке с рег. № ******, собственост на „С. 2003“ ЕООД, гр. Гълъбово, без да е правоспособен водач – СУМПС е отнето/ иззето по определения законов ред на 18.01.2021г., с което виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 21-0248-000145 от 12.03.2021г. от Началника на РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, с което на Д.Т. е наложена административно наказание глоба в размер на 150 лева, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0248-000066/ 22.02.2021г., издадена от Началник група „Охранителна полиция“ в Районно управление Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, на жалбоподателя „С. 2003“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ******, за срок от шест месеца, считано от 22.01.2021г. Обжалваният административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 22.02.2021г. около 20.40 часа в гр. Бяла Слатина по ул.

„Търновска“ в посока гр. Кнежа срещу № 43, лицето Д.И.Т. от гр. Гълъбово управлява влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ******, който тегли прикачено полуремарке с рег. № ******, след като е лишен – СУМПС е отнето/ иззето на 18.01.2021г. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната Заповед № 21-0248-000066/ 22.02.2021г., в т.ч АУАН серия GА № 336690/ 22.02.2021г., Справка за нарушител/ водач за лицето Д.И.Т., разпечатки от АИС АНД на АУАН серия GА № 347781/ 15.01.2021г. и на ЗППАМ № 21-4332-000407 от 18.01.2021г., картон на ЗППАМ № 21-4332-000407 от 18.01.2021г., както и представените от жалбоподателя

СУМПС, Удостоверение за психологическа годност, Карта за квалификация на водач на МПС Д.И.Т. и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Д.И.Т. – шофьор в „С. 2003“ ЕООД. Свидетелят заявява, че през м. януари 2021г. полицейски служители са го спрели и са установили, че има неплатена глоба. На следващата седмица, непосредствено след проверката, си платил глобата. Втория път, когато го спрели, глобата била вече платена. Свидетелят твърди че не получавал заповедта, с която са му наложили принудителната административна мярка, като не е уведомявал шефа си, нито друг служител във фирмата, че са му взели книжката.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т.

1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № 369з-108 от 17.01.2020г. на Директора на Областна дирекция на МВР – Враца, с която на основание чл.43, ал.4 от ЗМВР и чл.172, ал.1 от ЗДвП, във връзка с т.3 от Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР – Враца, които да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са и началниците на сектори/ групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Враца. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП № 21-0248-000066/ 22.02.2021г., е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началник група „Охранителна полиция“ в РУ Бяла Слатина към ОД на МВР – Враца, в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма, но не са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт. От посочените обстоятелства за обосноваване от фактическа страна на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП – „управление на МПС от водач, след като е лишен – СУМПС е отнето/иззето на 18.01.2021г.“, не може еднозначно да се установи на коя точно хипотеза по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП се основава налагането на ограничението. Не е конкретизирано и индивидуализирано противоправното поведение на водача на ППС, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП на „С. 2003“ ЕООД – дали защото ППС е управлявано от лице, което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или по административен ред, или от лице, чието свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК.

Отделно от това в обстоятелствената част на заповедта по никакъв начин не е обосновано основанието за налагане на ПАМ на „С. 2003“ ЕООД. Възпроизвеждането на съдържанието на съставения срещу Д.Т. АУАН, не покрива изискването за мотивираност на административния акт, тъй като липсват каквито и да е било изложени съображения за основанието за ангажиране отговорността на дружеството. Не може да бъде възприето като такова основание посочената като нарушена разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП, при това без да е конкретизирано кое е лицето – нарушител и без да е описано от фактическа страна в какво се изразява твърдяното нарушение на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Доколкото деянието, възприето от правоприлагащия орган като материалноправно основание за налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, не е обосновано нито от фактическа, нито от правна страна, обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за посочване на фактическите основания за упражненото административно правомощие от гл.т на обуславящото прилагането на мярката противоправно поведение.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0248-000066/ 22.02.2021г. е издадена на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Приложената на „С. 2003“ ЕООД с обжалвания административен акт ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че на 22.02.2021г. около 20.40 часа в гр. Бяла Слатина по ул. „Търновска“ в посока гр. Кнежа срещу № 43, лицето Д.И.Т. от гр. Гълъбово управлява влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ******, който тегли прикачено полуремарке с рег. № ******, след като е лишен – СУМПС е отнето/ иззето на 18.01.2021г. Прието е, че е нарушена разпоредбата на чл.102, ал.1, т.1 от ЗДвП. Доколкото не е спорно по делото, че ППС - влекач „ВОЛВО ФХ12“ с рег. № ****** - превозното средство, което е било управлявано от Д.Т. и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е собственост на „С.