Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 706 от 18.02.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 12211/2025
Вид
Решение № 706
Подписан
18.02.2026
В сила
15.06.2026
Състав
Весела Петрова Кърпачева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20255330112211 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Т. против „Сити Корект Кредит“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 лв., получена без правно основание от ответника за периода от 21.06.2022 г. до 15.11.2022 г. съгласно договор за паричен заем № *** г., формирана от заплатените суми над чистата стойност по договора за кредит, дължими поради неговата недействителност съгласно чл.23 ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на **** г. ищцата получила от ответника в заем сумата от 700 лв., за който се прилагали правилата на Закона за потребителския кредит. Твърди, че не получила екземпляр от договора за кредит, а единствено „схема за погасяване“, която била приложение №*от договор № **** от ***г. Поддържа недействителност на договора на основание чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 ЗПК. Сочи, че за периода от 21.06.2022 г. до 15.11.2022 г. заплатила на ответника сумата от 870 лв.

Намира, че поради недействителност на договора всичко заплатено над заемната сума било без основание. Поради изложеното предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Сити Кредит Корект“ ООД е депозирало писмен отговор, с който оспорва ищецът да има качеството на потребител. Поради това прави възражение за местна неподсъдност на спора и моли за прекратяването на делото и изпращане на компетентния съд – РС Харманли.

В откритото съдебно заседание, проведено на**** г. ищецът, чрез процесуалния си представител е направил изменение на размера на иска, на основание чл.214, ал.1 ГПК. В протоколно определение от **** г. така заявеното изменение е прието от съда, като искът се счита предявен за сумата от 86,92 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, 1 съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за заем е действителен.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че между страните по спора е възникнало облигационно отношение по договор за заем № **** от ***** г., за което съдът прави своя извод от представената схема за погасяване, приложение № * – л.28 от делото. Установява се, че ответното дружество е предоставило на ищцата заемни средства в размер на 700 лв., която сума е усвоена от заемополучателя, със задължение за нейното връщане на 22 равни седмични погасителни вноски всяка в размер на 53 лв., за периода от 21.06.2022 г. до 15.11.2022 г. Във всяка вноска се включва вземане на кредитора за главница, лихва и неустойка.

Ищцата доказа факта на плащане по процесния договор на сумата от общо 870 лв., видно от разписки от Изипей – л.29 – л.44 от делото. Ответната страна не доказа плащането на сумите да е валидно правно основание, въпреки разпределената с доклада доказателствена тежест. Отделно от това от представения погасителен план се установява, че освен главницата в размер на 700 лв., потребителят следва да заплати договорна лихва от 70,42 лв., както и неустойка в размер на 395,58 лв. Така уговореният размер на неустойката надвишава половината от дължимата главница, от което може да се направи извода за нейната прекомерност. Както се посочи по-горе ответникът не ангажира доказателства по отношение на факта, че извършеното плащане над дължимата главница е на валидно правно основание, поради което съдът намира, че доколкото ищецът доказа факта на плащането, то искът се доказа по своето основание и размер.

Поради изложеното съдът приема, че на ищеца му се дължи връщане на заплатеното без основание, надвишаващо главницата в размер на 700 лв., или сумата от 170 лв. (86,92 евро). Като законна последица от уважаване на предявения иск е присъждането на законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – **** г., до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК за заплатена ДТ в размер на 43,10 лв. или 22,04 евро Процесуалният представител на ищцовата страна претендира адвокатско възнаграждение от по 204,52 лв. Ответникът релевира възражение за прекомерност на претендираниа адвокатски хонорар. Съдът намира същото за основателно.

Съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Тези постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C- 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско 2 възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

В духа на така цитираните задължителни за националните съдилища постановки, съдът намира, че следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро в полза на процесуалния представител на ищеца. Посоченият размер е справедлив с оглед фактическата обстановка по делото. Предявен е един иск по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД, проведено е едно съдебно заседание, събраният доказателствен материал не е с голям обем и фактическа сложност. Ето защо, в полза на адв. К. К. следва да се присъди възнаграждение от 100 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК: 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов“ № 3 да заплати на А. В. Т., ЕГН:

**********, адрес: гр. П., ул. „Р.“ № **, ет.*, ап.* по предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 86,92 евро (осемдесет и шест евро и деветдесет и два евроцента) – получена без правно основание от ответника за периода от 21.06.2022 г. до 15.11.2022 г. съгласно договор за паричен заем № ***** г., формирана от заплатените суми над чистата стойност по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – ***** г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 22,04 евро (двадесет и две евро и четири евроцента) – разноски пред районния съд за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Сити Корект Кредит“ ООД, ЕИК: 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. „Иван Вазов“ № 3 да заплати на адв.К. Й. К., с личен номер ****, адрес: гр. П., ул. „Р. Д.“ № **, ет.*, оф. * на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. сумата от 100 евро (сто евро), представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството по делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3