Решение № 627 от 16.06.2023, Районен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 627 гр. Перник, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720100665 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба подадена от Б. И. П., ЕГН:

**********, живущ в гр. П., ул. „Ю. Г.“ №**, ап. ** чрез адв.К. П., срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ***, Бизнес център

„Люлин“ 6, ет. 2 с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1198.26 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит с номер PLUS-01200545 от 08.05.2008 г., сумата от 144,70 лв., съставляваща надбавка печалба на кредитора по договора, сумата от 308,52 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2009 г. до 01.07.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до окончателното й плащане, сумата от 133 лв., направени разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3633 от 04.07.2011 г. и изпълнителен лист от 21.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3677/2011 г. на Пернишкия районен съд и е образувано изп.д.

№ 1287/2016 г. на ЧСИ А. В..

Твърди, че от датата на влизане в сила на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3633 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3677/2011 г. на Пернишкия районен съд-04.07.2011 г. до датата на образуване на изп.д. №1287/2016 г. на ЧСИ А. В.-04.08.2016 г. били изминали повече от 5 години и към тази датата вземанията вече се били погасили по давност. Вземанията били цедирани от кредитора „Б. П. П. Ф.“ ЕАД на ищеца с договор за цесия на 10.01.2017 г.

Моли съдът да установи, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 1198.26 лв., съставляваща главница по договор за потребителски кредит с номер PLUS01200545 от 08.05.2008 г., сумата от 144,70 лв., съставляваща надбавка печалба на кредитора по договора, сумата от 308,52 лв., съставляваща мораторна лихва за периода от 20.02.2009 г. до 01.07.2011 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до окончателното й плащане, сумата от 133 лв., направени 1 разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3633 от 04.07.2011 г. и изпълнителен лист от 21.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3677/2011 г. на Пернишкия районен съд и е образувано изп.д. № 1287/2016 г. на ЧСИ А. В. Претендира сторените по делото разноски.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Погасителната давност не била изтекла, тъй като взискателят бил извършвал годни изпълнителни действия по делото. Твърди, че нa 08.05.2008 r. между „Б. П. П. Ф." ЕАД (предишно наименование „ДжетФайненс

Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "Б. П. П. Ф.

С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор, от една страна, и Б. И. П., в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № PLUS- 01200545.

Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът "Б. П.

П. Ф." ЕАД бил финансирал кредитополучателя, а за Б. И. П. било възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. По молба на "Б. П. П. Ф." ЕАД на 04.08.2016 г. било образувано изп. дело № 1287/2016 г. по описа на ЧСИ А. В., с per. № 813 към КЧСИ и бил приведен в изпълнение процесният Изпълнителен лист издаден на 21.11.2011 по ч.гр.д. № 3677/2011 г. по описа на Районен съд - Перник.

По време на образуваното на 04.08.2016 г. изпълнително производство по изпълнително дело N° 1287/2016 г. били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната давност. С молбата си за образуване на изпълнително дело на 04.08.2016 г. взискателят "Б. П. П. Ф." ЕАД бил възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ А. В.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността." По аргумент на противното, следвало да се заключи, че молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ била редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност.

Посочва, че на 25.09.2016 г. била изходирана Покана за доброволно изпълнение до длъжника. На същата дата /25.09.2016 г./ било изходирано запорно съобщение до 3 – то задължено лице "ВОРОШИЛОВ ПЛАСТ-06". На 31.10.2016 г. било изходирано съобщение за присъединяване на НАП до длъжника. На 14.02.2017 г. било последвало и депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, което действие отново прекъсва течащата относно вземането погасителна давност /Решение N 9 903265 от 20.07.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.

309/2020 по описа на Окръжен съд - Благоевград/. С нея на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и било отправено искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. На 19.12.2017 г. новият взискател депозирал Молба за справка за наличие на банкови сметки в РБСС на БНБ и налагане на запори. На 17.03.2018 г. било изходирано запорно съобщение до РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД. На 05.02.2019 г. била входирана молба за справка НОИ за наличие на трудов договор и налагане на запор. Извършена била изисканата справка НОИ, разкрит бил същият работодател ВОРОШИЛОВ ПЛАСТ 06. Ha 06.12.2019 г. била входирана Молба за насрочване на опис, оценка и публична 2 продан на движими вещи, в резултат на което на 27.05.2020 г. бил насрочен опис на движими вещи. На 12.10.2020 г. била депозирана молба за справка НОИ за наличие на трудов договор и налагане на запор. Непосредствено след това на 13.10.2020 г. били входирани следните справки: Справка в НАП -трудови договори; Справка в НАП (декларации по Наредба Н -13) и Справка в НОИ -пенсии. На 24.08.2021 г. била входирана Молба за насрочване на опис,оценка и публична продан на движими вещи, след което е насрочена дата за извършване на опис на движими вещи на 09.03.2022 г.

Насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, което изграждало съответния способ и прекъсвало давността.

Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС пот.д. № 2/2013 г., ОСГК и цитира съдебна практика в този смисъл. На 27.01.2023 г. била входирана Молба за справка РБСС на БНБ за банкови сметки и налагане на запори върху новооткритите такива, както и върху вземанията му от финансови и платежени институции. Включено било и алтернативно искане, в случай че не бъдат наложени запори, да се насрочи опис на движими вещи. В резултат на това, на 01.02.2023 г. било изходирано запорно съобщение до ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА АД. Всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсвало погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител бил длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Евентуалното бездействие на съдебния изпълнител не следвало да е санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК налага именно такава, но при личното бездействие на взискателя.

Позовава се на съдебната практика според която перемцията е без правно значение за прекъсване на давността. Твърди, че на дата 10.01.2017 г. между "Б.

П. П. Ф." ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо

Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, в качеството му на Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който "Б. П. П. Ф." ЕАД било прехвърлило вземанията си по сключения с Б. И. П. Договор за кредит № PLUS01200545, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. С пълномощно, предишният кредитор Б. П. П. Ф." (цедентът) бил упълномощил „Кредит

Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК 202423225, да уведоми от името на "Б. П.

П. Ф." ЕАД всички длъжници по вземания на "Б. П. П.

Файненс" ЕАД, които "Б. П. П. Ф." ЕАД било цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 10.01.2017 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "Б. П. П. Ф." ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, бил изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Б. И. П. на посочен от него адрес, а именно: гр. П. ул. Ю. Г. бл. **, вх. *, ет. *, ап. **. Изпратеното уведомление не било получено на адреса и се било върнало с отбелязване „Непотърсен", което било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата била приложена към настоящия отговор. Моли длъжникът да се счита за уведомен за прехвърляне на вземането с връчването на отговора на исковата молба и приложенията към него. При условие на евентуалност по чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност за възнаграждението на адвоката на насрещната страна. Позовава се на т. 10 от ТР № 2 /26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и претендира сторените по делото разноски.

Няма факти и обстоятелства, който да се признават. Няма факти и обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване.

Съдът с определението си по чл. 140 ГПК е разпределил доказателствената 3 тежест за подлежащите на доказване факти, както следва : указал е на ищеца, че следва да докаже, че е налице новонастъпило обстоятелство по см. на чл. 439 ГПК, а именно факт настъпил след издаването на изпълнителния лист относно вземанията, за които е издаден, каквото в случая се явява изтеклата петгодишна погасителна давност за вземанията. С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, че задължението е погасено по давност, съдът е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, довели до прекъсване, респ.спиране на давностния срок, каквото се явява предприемането на изпълнително действие, което прекъсва давността.

В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа така предявените искове. Ответникът оспорва същите.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV г. о., ГК).

В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист, което свидетелства за правния му интерес от предявяване на исковете.

При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн.