Решение № 2630 от 11.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2630 гр. Пловдив, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20235330110812 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.558, ал.7 от Кодекса на застраховането.

Ищецът Гаранционен фонд София поддържа, че на **** г. на главен път **, км.

****, посока П.- П. е настъпило ПТП, при което управляваният от ответника автомобил с рег. № **** удря пешеходеца В. В. Б.. Вследствие на удара В. Б. ****. Към датата на настъпване на процесното ПТП, ответникът управлявал МПС без да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. За така извършеното деяние, ответникът бил признат за виновен с присъда №57 по НОХД № 856/2016г., по описа на ОС П.. Родителите на **** - В. В. Б. и А. В. П. предявили претенция срещу Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. След постановен отказ да се изплати обезщетение пострадалите предявили иск. С влязло в сила на 16.07.2019г. решение по гр.д. № 4852/ 2017г. по описа на СГС ищецът Гаранционен фонд бил осъден да заплати на В. Б. 80 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на А. П. 40 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 28.01.2016г. Гаранционен фонд бил осъден и да заплати разноските, сторените от увредените лица. С платежни нареждания от 30.08.2018г., 29.08.2019г. и 24.09.2019г. ищецът изплатил на увредените лица всички дължими суми, както и покрил всички дължими разноски за държавна такса и разноски за процесуално представителство. Предвид изложеното, за ищеца се поражда право на регрес срещу 1 виновния водач. Ищецът предявява правата си за сумата 5000 лв. част от заплатените общо 162 935,95лв., като частичните искове са формирани както следва: 2000 лв., частичен иск от претенция в общ размер от 80 000, заплатени от ищеца на увреденото лице В. В. Б.; 2000 лв., частичен иск от претенция в общ размер от 40 000 лв., заплатени от ищеца на увреденото лице А. В. П.; 400 лв., частичен иск от претенция в общ размер от 31 505,15 лв., заплатена от ищеца законна лихва; 300 лв., частичен иск от претенция в общ размер от 3430,80 лв., заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение; 300лв., частичен иск от претенция в общ размер от 8000 лв., представляваща заплатена от ищеца държавна такса по гр.д. № 4852/ 2017г. по описа на СГС.

Ответникът П. К. Б. прави възражение, че искът е погасен по давност. Предвид това счита, че искът е неоснователен.

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства ведно с доводите на страните съдът намери за установено:

С присъда №57 от 21.12.2016г. по дело 856/2016г. по описа на Окръжен съд – П. ответникът П. К. Б. бил признат за виновен за това, че на ****г. на главен път ***, км.

****, посока П.- П. при настъпило ПТП, управлявайки автомобил с рег. № **** е причинил по непредпазливост *** на В. В. Б. / лист 68/.

С решение от **** г. постановено по гр.д. №4852/2017г. по описа на Софийския градски съд ищецът Гаранционен фонд бил осъден да заплати на В. В. Б. и А. В. П., на осн. чр.288, ал.1, т.2 б."а" КЗ /отм./ по 100 000 лв. на всеки, като обезщетение за неимуществени вреди настъпили от *** на В. В. Б. при ПТП, настъпило на **** г., ведно със законната лихва от 07.07.2015г. до окончателното заплащане на сумата, сумата 5718 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, както и сумата 8000 лв. държавна такса / лист 73/. Решението е било постановено при участието на ответника П.

К. Б. в качеството на трето лице -помагач на станата на Гаранционен фонд.

С решение №1793/11.07.2018г. по дело №2409/2018г. по описа на Софийския апелативен съд, това решение било частично отменено, като размерът на дължимото на В. Б. бил намален до 80000 лв., а на това на В. Б. на 40000 лв. Освен това отмяна била постановени на решението в частта му относно присъждане на законната лихва върху обезщетенията, считано от 07.07.2015г. до 28.02.2016г. В останалата част решението на първата инстанция било потвърдено / лист 78/.

Решението на Софийския апелативен съд е влязло в сила на 16.07.2019г., когато с определение №384/16.07.2019г. по т.д. №2721/2018г. ВКС не допуснал касационно обжалване / лист 79/.

Възоснова на влязлото в сила решение бил издаден изпълнителен лист от 16.07.2018г. по гр.д. 2409/2018г. на САС / лист 21/.

2

С молба до Гаранционен фонд подадена от името на двамата ищци от техен пълномощник, било изявено желание обезщетенията им да бъдат изплатени по банкова сметка с титуляр Адвокатско дружество Ч. П. и И. / лист 26/. С платежно нареждане от 30.08.2018г. по сметката на дружеството са изплатени общо 151505,15лв. /лист 25/.

Съгласно представената счетоводна справка тази сума включва 120000 лв. главница и 31505,15 лв. законна лихва към датата на плащането / лист 31/ .

На 01.08.2019г., след влизане на решението в сила, по делото на СГС бил издаден изп. лист за разноските за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в размер на 3430,80 лв. Тази сума също била платена по банкова сметка на дружеството / лист 27 и 28/.

Установява се също така, че след влизане на решението на СГС в сила, с нареждане от 24.09.2019г. по сметка на съда е била преведена и присъдената държавна такса от 8000 лв. / лист 30/.

Така общият размер на плащанията осъществени от ищеца Гаранционен фонд, съгласно представената по делото справка възлиза на 162 935,95 лв. / лист 31/.

На 04.04.2023г. ищецът по настоящото дело изпратил на ответника Б. регресна покана, с която претендирал в едномесечен срок да заплати сумата. По делото липсват доказателства относно датата на връчване на тази покана / лист 32/.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Безспорно е, че процесното пътно-транспортно произшествие е причинено от ответника Б., който е управлявал автомобила си без наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Безспорно е също, че след влизане в сила на решението на СГС ищецът е изплатил сумите по съдебното решение, възстановявайки на пострадалите причинените вреди, както и поемайки другите разноски във връзка с воденото от тях производство. По силата на плащането ищецът е встъпил в правата на пострадалите лица, по смисъла на чл.558, ал.7КЗ относно платените,обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Ето защо ищецът Гаранционен фонд има право да получи сумата 162 935,95 лв.

От това следва, че предявеният частичен иск в размер на 5000 лв. е основателен.

Неоснователно е възражението на ответника относно погасяване на вземането на ищеца по давност. Давностният срок за процесното вземане е 5 години, като той започва да тече от влизане в сила на решението, с което са установени вземанията за обезщетения, лихви и разноски. Решението е влязло в сила на 16.07.2019г. Към момента на предявяване на иска 25.07.2023г. срокът на давността не е изтекъл.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

3

Ищецът е направил разноски за държавна такса в общ размер 313,50 лв. /лист 45 и 54/. С исковата молба се претендира и възнаграждение за юрисконсулт, което съдът намира, че следва да се определи в размер на 100 лв. предвид правната и фактическа сложност и броя на проведените по делото заседания. Ето защо общият размер на дължимите от ответника разноски следва да се определи на 413,50 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА П. К. Б. ЕГН ********** с адрес с. П., ул. К. №* да заплати на Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, на осн. чл. 558, ал. 7 КЗ, сумата 5000 лв. /пет хиляди лева/ представляваща част от сумата 162 935,95 лв. - регресно вземане за изплатено обезщетение за неимуществени вреди, лихви и разноски присъдени с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. №4852/2017г. по описа на Софийския градски съд, като общата сума на частичната претенция от 5000 лв. е формирана както следва:

2000 лв. частичен иск от претенция за 80 000 лв., заплатени от ищеца на увреденото лице В. В. Б.; 2000 лв. частичен иск от претенция за 40 000 лв., заплатени от ищеца на увреденото лице А. В. П.; 400 лв. частичен иск от претенция за 31505,15 лв., заплатена от ищеца законна лихва; 300 лв. частичен иск от претенция за 3430,80 лв., заплатено от ищеца присъдено възнаграждение за адвокат; и 300 лв. частичен иск от претенция за 8000 лв., заплатена от ищеца държавна такса по гр.д. №4852/2017г. на СГС, ведно със законната лихва върху главницата от 5000 лв., считано от 25.07.2023г. до окончателното заплащане на сумата.

ОСЪЖДА П. К. Б. ЕГН ********** да заплати, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на Гаранционен фонд гр. София, сумата 413,50 лв. /четиристотин и тринадесет лева и 50 ст./, представляваща деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

Съдия при

Районен _______________________ съд –

Пловдив:

4