Определение № 3988 от 31.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3988 гр. Варна, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Гражданско дело № 20263100101242 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба от Г. П. Г. против Районен съд – Варна и Нейко Димитров – съдия в Окръжен съд – Варна.

От съдържанието на депозираната искова молба трудно би могло да се разбере какво твърди ищецът, доколкото същата представлява безразборно компилиране на части от различни закони, но може да се направи извод, че твърденията на ищеца се свеждат до това, че Районен съд – Варна разрушава доверието му в съдебната система на България, върховенството на закона и уронва престижа на съдебната власт, тъй като отказва правосъдие и справедливост срещу съдия Нейко Димитров, от което за ищеца се произлезли неимуществени вреди, които се изразяват в отрицателни промени във вътрешния му свят на чувството за справедливост. Иска се да бъде осъден ВРС да внесе обезщетения в различен размер на конкретно посочени лица.

Следва да се отбележи, че на настоящия съдебен състав е служебно известно инициирането от ищеца Г. П. Г. на множество други производства, които са насочени срещу различни ответници /Районен съд – Варна, Окръжен съд – Варна, Апелативен съд – Варна, съдии/, като повечето от делата са с един и същи предмет – претендира се обезщетение за неимуществени вреди поради нарушеното му чувство за справедливост, без да се конкретизират факти и периоди на увреждане. Във всички депозирани искови молби, както и по настоящото дело, ищецът или не излага факти, или излага ненадлежни твърдения за факти, от които не би могъл да обоснове противоправно поведение на ответника, респективно наличието на основание за ангажиране на отговорността му за обезщетяване на евентуално причинени неимуществени вреди. Също така следва да се отбележи, че всички молби и 1 жалби против актовете на съдилищата са подадени чрез ССЕВ, а при опит за връчване на ищеца на акт на съда, същият не го получава.

Така след служебна справка в ЕИСС за образуваните във Варненски окръжен съд граждански дела се установява, че за периода 2024 г. - 2026 г. Г.

П. Г. е инициирал над 300 първоинстанционни и въззивни граждански производства, включително и частни въззивни производства, като е видно, че техният брой продължава да нараства с времето. Посочената справка касае само гражданските дела, не и наказателните такива. Обективното систематизиране на всички дела е практически невъзможно, като този резултат е постигнат единствено и само от действията на жалбоподателя.

Така описаното поведение, свързано с образуване на множество дела със сходен предмет и формално различни страни, при което не се цели защита на накърнено материално право, свидетелства според настоящия съдебен състав за проявена недобросъвестност, като подобни процесуални действия могат да бъдат квалифицирани като злоупотреба с право. Последната е нормативно уредена в член 57, алинея 2 от Конституцията на Република България, член 8, алинея 2 от и член 3 от ГПК, като при анализ на цитираните разпоредби може да се направи извод, че същата е противоправна и представлява недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни интереси на други, също и в противоречие с интересите на обществото, когато е налице съществено разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която се използва. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на член 35, § 3(а) от Европейската конвенция за правата на човека се разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. На установеното в член 2 от ГПК правно задължение за съдилищата да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права съответства уреденото в член 3 от ГПК задължение на страните да упражняват своите процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува, но когато страната, инициирала процесуалното правоотношение, не цели защита на свои материални права, а преследва цел, несъвместима с изискването за добросъвестност, исковата молба няма характер на молба за защита и съдействие и съдът няма задължение да я разгледа и реши. Ангажирането на съда с множество заведени от същия ищец съдебни производства затруднява осъществяването на дейността на правораздавателния орган при разглеждане на делата, с които е сезиран. Ето защо, при съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на свои твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните интереси начин, според настоящия съдебен състав фактът на иницииране от ищеца Г. на установения брой и характер на съдебни 2 производства само пред ВРС и ВОС в относително кратък период от време свидетелства за поведение, което е в нарушение на принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на член 3 от ГПК. Предявените от ищеца искания са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за нарушаване на правото на ЕС, което е свързано с позоваване на сходни по своя характер факти, като различие в делата срещу отделните ответници се наблюдава единствено в заявения период, в който се търпят вредите. Тази идентичност и сходство между подаваните от Г. искови молби винаги обуславя прилагането на разпоредбата на член 126, алинея 1 от ГПК, съответно води до прекратяване на голяма част от така предявените искове. Касае се за трайна проява на идентично процесуално поведение на ищеца, което поражда основателни съмнения дали той разполага с валидно защитим правен интерес, който да се нуждае от санкцията на съда, за да бъде реализиран, още повече, че с процесуалното си поведение страната сама поставя съда в обективна невъзможност да установи дали по всяко дело не е налице друго такова с идентичен предмет, което несъмнено сочи към злоупотреба с правото на иск, за което да се дължи съответната процесуална санкция, предвидена в ГПК, а именно: прекратяване на производството като недопустимо. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение № 1208 от 13.03.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 472/2025 г. на III ГО; определение № 1426 от 23.03.2026 г., постановено по гр.д.№ 1056/2026 г. на III ГО; определение № 3674 от 03.07.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 2465/2026 г. на IV ГО. ВКС е постановил, че когато самият ищец описва факти, които налагат еднозначен извод, че с иска не цели защита на свое материално право или интерес, а да увреди права и интереси на други или публичния интерес, съдът е длъжен да констатира липсващия предмет на дължима защита и да върне исковата молба на основание член 130 от ГПК. Съдът има правомощие и служебно да установи, че ищецът злоупотребява с правото на иск. Накърняване на обществения интерес в смисъла по член 57, алинея 2 от КРБ и в нарушение на принципа на правовата държава е налице, когато целта на ищеца от предявените множество искове в относително кратък период от време е да затрудни функционирането на правосъдието или на друга публична институция, надлежна страна или участник в процеса по заведените дела.

Съдът следва да извърши преценката в цялост, за да заключи, че по конкретното дело правото на иск е упражнено недобросъвестно и да приложи санкцията по член 130 от ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1242 по описа на Окръжен съд – Варна за 2026 г. на основание член 130 от ГПК.

Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 4