Решение № 1402 от 28.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330109351 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

Искове на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет. 3, против Б. С.

С., ЕГН **********, с постоянен адрес в *************, и с искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 във връзка с чл. 86 и чл. 99 от ЗЗД, чл. 240 от Закона за задълженията и договорите и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.

За да обоснове съществуването на вземането си, ищцовото дружество черпи права от два договора.

Първият от тях е за стоков кредит, сключен на дата 13.02.2020 год. между ответника и „Банка ДСК „ АД , ЕИК 121830616 и носи номер **********. По силата на договора , С. е получил в заем сума от 1369 лева , за да си плати за закупени от трето лице вещи (компютър Епъл). Кредитът бил усвоен еднократно , чрез плащане на търговеца – продавач „Технополис България„ ЕАД, извършено от страна на банката , но за сметка на ответника.

На свой ред, ответникът се задължил да върне отпусната му сума заедно със възнаградителна лихва в размер от 39.59 % годишно. Кредиторът приел плащане на части – на 24 броя месечни погасителни вноски съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Първите 23 броя вноски били договорени в размер от 83.46 лева , а последната – 83.57 лева. Срокът на договора изтекъл на дата 13.02.20202; вземанията на банката по него не били обявявани за предсрочно изискуеми.

Длъжникът не изпълнил задължението си, изпаднал в забава още с настъпването на падеж 1 на първата вноска , 13.03.2020 г. , без да има по договора каквито и да било платени суми.

Вторият договор, от който ищецът черпи права, е за цесия и е сключен на дата 17.06.2020г. между него и банката. Твърди се, че цесията ответникът е уведомен редовно; алтернативно - уведомление за цесията е приложено към исковата молба.

Ищцовото дружество се снабдило със заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 18344/2021 год.; заповедта се връчила на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Затова се иска от съда да постанови решение , с което да установи съществуването на вземането за неплатените суми по договора 1369 лева, представляваща главница в пълен размер, 383.51 лева – кредиторово възнаграждение за период от 14.03.2020 до 22.10.2021г., и 171.30 лева обезщетение за забава в плащане на главницата за периода от 14.03.2020г. до датата на подаването на заявлението в съда – 22.10.2021г. , както и законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното изплащане на вземането.

Евентуално , ако тези искове бъдат отхвърлени , то иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на същото основание ( договор за кредит и цесия) следните суми: 1369 лева, представляваща главница в пълен размер, 383.51 лева – кредиторово възнаграждение за период от 14.03.2020 до 22.10.2021г., и 264.09 лева обезщетение за забава в плащане на главницата за периода от 14.03.2020г. до датата на подаването на исковата молба, 23.06.2022г. Иска и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК. В първото открито съдебно заседание оспорва исковете като неоснователни и недоказани .

Допустим като установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, вр. с чл. 99 от Закона за задълженията и договорите и чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 9 и следващите от Закона за потребителския кредит. Искът е допустим като установителен при изричната разпоредба на чл. 422 от ГПК, тъй като ищецът разполага със заповед за изпълнение на същото задължение , издадена по частното гражданско дело 18344 по описа на ПРС за 2021г. Спазени са сроковете както по чл. 414 от ГПК, така и този по чл. 422 от същия кодекс. Трябва да се каже също така, че е недопустимо съединяването на установителен иск по чл. 422 от ГПК с осъдителен такъв между същите страни и на същото основание, след като установителния е допустим; тъй като между двата иска няма пълна идентичност ( размера и периода на претендираното обезщетение за забава са различни) , то съдът може да се произнесе с осъдителен диспозитив само по отношение на законната лихва и само за периода от дата 22.10.2021г. до 23.06.2022г., и само ако се сбъдне въведеното от ищеца процесуално условие.

Вещото лице по проведената експертиза дава заключение, че сумата от 1369 лева е усвоена от ответника чрез плащане в полза на третото лице – негов доставчик , за което била издадена съответната фактура № 0500419565; няма направени от ответника плащания по договора, съответно остават за плащане 1369 лева от главницата , 383.51 лева – цялата договорена възнаградителна лихва, и 223.60 лева законна лихва за периода от 14.03.2020г 2 до 22.10.2021г.

Съдът, възоснова ангажираните доказателства , съобрази :

Договора за стоков кредит под № ********* и искането за сключването му са представени на л. 8 и следващите от делото. Този договор всъщност представлява потребителски паричен заем за потребление, доколкото предават се с него парични средства , затова и реалното предаване на сумата е условие за съществуването му – договора за заем е реален. Предаването на заемната сума личи от заключението на вещото лице , което съдът кредитира , следователно за С. е възникнало облигационното задължение да върне полученото и възнаградителна лихва за ползването му ( ако не е уговорено друго , банковият заем е винаги лихвоносен за банката). Лихвата е и изрично договорена.

Тъй като договорът попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит , той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр. 17 от 26.02.2019 г.

Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр.

106 от 23. 12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. според едниствения член на което, „годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона няма задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е законоустановена ( приложение № 1 към закона).

Под страх от недействителност ( чл. 22 ) , договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът е писмен, съдържа посочване на общия размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация ( чл. 11 от общите условия към 3 договора) за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, както и за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено. Има, в съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, погасителен план, като са посочени датите на падеж на всички отделни погасителни вноски, на ответника е бил предоставен и стандартен европейски формуляр с необходимото съдържание.

Не се намериха основания за общата недействителност на договора според чл. 22 от ЗПК.

На л. 13 от делото фигурира и копие, заверено от страната , от рамков договор за цесия от дата 17.06.2020г. между ищеца и първоначалния кредитор, тоест, ищеца се явява между страните по договора, действителен носител на материалното право. Цесията е породила действие и в отношенията между длъжника и цесионера, доколкото представено е уведомление по смисъла на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите до С. . Това уведомление не е получено, като обратната разписка , с която е изпратено , е върната с отбелязване, че пратката не е била потърсена. Независимо от това, уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник на цедента , фигурира като приложение към исковата молба ( л. 21 от делото ), при което следва да се приеме за редовно връчено на длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема връчването на уведомлението да е редовно. Тук трябва да се каже, че възражението за несъобщаване на договора за цесия би могло да бъде правопогасяващо само в хипотеза на плащане на първоначалния кредитор, цедента, след сключването на договора за цесия , но преди длъжника да бъде уведомен за нея. Такива факти обаче отсъстват в исковата молба, а и вещото лице отрича всякакви плащания по кредита от страна на длъжника. Ищецът е легитимиран като кредитор, включително и поради факта ,че в договора за потребителски кредит е изрично предвидена възможност на кредитора да цедира вземането си ( чл. 16 от общите условия).

Съответно исковете са основателни. Искът за реално изпълнение на главницата е доказан и по размер, този за кредиторовото възнаграждение е основателен до размер от 323.52 също, като се има предвид , че се претендират по реда на чл. 422 от ГПК само вноските с настъпил до 28.10.2020г падеж, заповядани за плащане в заповедта , които вноски са на тази стойност, и обезщетение за забава в пълен размер съобразно заключението на вещото лице.

Разноските се присъждат в тежест на ответника, пропорционално.

Общия размер на направените от ищеца разноски , включително тези по частното дело за издаване на заповед за плащане, е 924.76 лева, тъй като на процесуалния представител юрисконсулт на ищеца се определя минимален съобразно чл. 78 ал. 8 от ГПК хонорар за представителство в исковия процес от 150 лева. Дължат се от ответника пропорционално 895.73 лева (924.76/1924.21*1863.82 лева, колкото са присъдени в полза на ищеца).

Ответникът е било представляван от особен представител, собствени разноски не е 4 направил.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Б. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес в **********, че в отношенията между страните, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „ Панайот Волов „ № 29 ет. 3, плащането на следните суми по договор за стоков кредит № **********/13.02.2020г., с „Банка ДСК„ за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по частното дело № 18344/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив: