Решение № 436 от 14.08.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Благоевград, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20241200500387 по описа за 2024 година

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от В. В. Д., чрез адв. Г. Г. против Решение № 185/09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 173/2013 г. по описа на РСР по реда на чл. 396, ал. 6 от ГПК Жалбоподателят сочи, че решението противоречи на ТР 1/9.12.2013 г. на ВКС по т.д. 1/2013 г., ОСГТК, съгласно което възражението за прихващане може за първи път да се заяви дори пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погА.ват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията на компенсируемостта им.

Да се има предвид, че в първото о.с.з. на 20.2.2019 г. В. Д. е направил изявление за прихващане на дължимата от него сума за уравнение на дяловете по гр.д. № 173/2013 г. по описа на РРС, в общ размер на 29 678 лв. със сумите, които В. и М. Д.и му дължат по изп.лист от 29.9.2015 г., за които вземания е образувано изп.д. № 2918/2015 г. по описа на ЧСИ М. П. и за оставащата сума, частично по изп.лист от 21.10.2015 г., издаден по гр.д № 1077/2012 г. по описа на РРС, за които вземания е образуваното изп.д. 33/2017 г. по описа на ЧСИ Б.

В.. Сумите и към настоящия момент не са изплатени.

1

Сочи, че към 25.4.2017 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което имотът е възложен на В. Д., ... са имали към него ликвидни и изискуеми задъжения за сумата от двата изпълнителни листа съотв. за сумата от 20 034,59 лв. и за сумата от 15 960 лв.

Вземанията на останалите двама кредитои- П. Р. и Й. Д. се цедирани на В. Д. с договор за цесия от 27.1.2017 г., за което ищците са изрично уведомени.

Затова към 25.4.2017 г. с изявлението за прихващане, направено в о.с.з. на 20.02.2019 г. В. Д. е извършил прихващане на дължимата от него сума за уравнение на дялове в общ размер на 29 678, 34 лв. със сумите, които В. и М.

Д.и му дължи по посочения изп. лист от 29.9.2015 г., като за оставащата сума в размер на 9 643,75 лв. е прихваната с дължимата му сума в общ размер на 15 690 лв. по изп. лист от 21.102015 г. Затова поддържа, че с извършеното прихващане дългът му към децата В. и М. Д.и е изцяло погасен.

Моментът, към който е могло прихващането да се извърши е момента на влизане на възлагателното решение в сила - 25.4.2017 г.

Сочи, че ищците са се възползвали от извършеното прихващане и са поискали вдигане на тежестите, наложени от ЧСИ В. за обезпечаване на прихванатите суми, което било видно от ЧЖ вх. № 4059/2.5.2019 г. по изп.д.

33/2017 г.

Прихващането на общо основание съгл. чл. 104 ал. 2 ЗЗД има обратно действие. В процесния случай погА.ването настъпва от влизане в сила на решението, с което вземането от В. Д. е било присъдено на В. и М. Д.и.

Жалбоподателят счита, че е без значение от начина на извършване на изявлението извънсъдебно или в хода на висящ процес.

Да се съобрази, че на направеното изявление за прихващане ищците не са се противопоставили, не са възразили, а са го признали. Направеното впоследствие оспорване в писмените бележки счита за недопустимо и преклудирано.

Моли решението да се отмени и искането отхвърли.

Въззиваемите М. и В . Д.и депозират отговор и писмени бележки, в които сочат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. По делото е установено, че сумите които им се следват от В. Д. по решението, постановено в делбеното производство и към настоящия момент не са 2 платени. Пред РС са застъпвали тезата, че шестмесечния срок по чл.349,ал. 6 във вр. ал. 5 от ГПК е преклузивен, а не давностен. Изявлението за прихващане е направено след 6 месечния срок или правото за прихващане не е упражнено в шестмесечния срок. Изявлението е направено след като са настъпили предвидените от закона последици – обезсилване на възлагането, които не може да бъдат заличени с обратна сила с извършеното впоследствие погА.ване чрез прихващане. Претендират разноски като представят списък.

БлОС счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав счита обжалваното решение за валидно и допустимо.

При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е правилно.

Страните не спорят по установените от РС факти.

С решение № 4471/13.7.2016 Г. по гр.д. № 173 по описа за 2013 г. на РСР съдът е постановил на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК в дял на В. В. Д. недвижими имоти ПИ с идентификатор № ... и намиращите се в имота селскостопанска сгР. с идентификатор № ....1 и жилищна сгР. с идентификатор № ....2.

С решението е осъдил В. Д. да плати на М. и В. Д.и за уравнение на дела им сумата от по 14 893,17 лв. на всеки от тях в 6 месечен срок, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.

Страните не спорят, че решението е влязло в сила на 25.4.2017 г. и че шестмесечният срок е изтекъл на 25.10.2017 г. Не се спори, че в този срок няма плащане.

Поради неплащането в срок на дължимите им суми за уравнение на дяловете им В. и М. Д.и подават молба за обезсилване на решението.

В проведено с.з. на 20.2.2019 г. адв. Г., пълномощник на В. Д. - е заявила, че прави прихващане с вземането на доверителя й от В. и М. Д.и за сумата от 33 8598, 59 лв.

3

От представеното удостоверение изх. № ... г. на ЧСИ Б. В. е видно, че по образуваното изп.д. 33/2017 г., В. и М. Д.и дължат на В. Д. суми в размер на 13 824 лв.; на 2650 лв.; на 1985 лв.; на 6 550 лв.,; на 5 286 лв; на 15 875 лв., ведно със законова лихва от 10.9.2015 г., която лихва до момента е в размер на 5567,30 лв.; на сумата от 13 015, 54 лв., ведно със законнова лихва от 11.6.2014 г., която до момента е в размер на 6 216, 41 лв.; и на сума в размер на 1722 лв.

Установява се, че вземанията на останалите двама кредитори- П. Р. и Й.

Д. са цедирани на В. Д. с договор за цесия от 27.1.2017 г., за което ищците са изрично уведомени.

С оглед на посочените, приети за установени факти и от РС правилно и законосъобразно с атакуваното решение съдът е уважил молбата като решението е обезсилено.

Предмет на молбата за проглА.ване на обезсилването е установяване неплащането на сумите за уравнение и лихвата като това производство се развива в рамките на делбеното, макар да е отделно и да започва по молба на съделителя, който не е получил в срок уравнението на дела си от този, на който е възложен имота.

Съделителят, на когото е възложен в дял делбен имот, съгласно чл. 349, ал. 5 от ГПК следва да заплати припадащото се уравнение на другите съсобственици в срок от шест месеца от влизане в сила на решението по извършване на делбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 6 от ГПК, съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и ал. 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение, заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнА. на публична продан.

Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дяла му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

Очевидно е, че законът обвързва пораждането на вещноправния ефект на възложения жилищен имот с плащането на паричното уравнение в шестмесечен срок.

4

Страните спорят дали с направеното изявление след този 6 месечен срок за прихващане задължението е погасено предвид обратното действие на прихващането визирано от чл. 104, ал. 2 от ЗЗД.

Според ТР 1/19.5.2022 г. на ОСГК на ВКС Основанието за обезсилване на възлагателното решение по чл. 349, ал. 2 от ГПК по право и за възстановяване висящността на дебения процес е неплащането на определеното със същото решение парично задължение за уравнение на дял заедно с лихвите. Задължението е парично и има за предмет плащане на определена сума. Задължението е носимо и следва да се изпълни по местожителството на кредитора. При преценката за точното му изпълнение важат общите способи на ЗЗД – прихващане - чл. 103, ал. 1 ЗЗД и чл. 104 ЗЗД, доколкото компенсаторният ефект настъпва в рамките на 6 месечния срок от влизане в сила на възлагателното решение; новация - чл. 107 ЗЗД; опрощаване – чл. 108 ЗЗД, сливане и др. погасително способи.

Настоящият състав счита, че в процесния случай липсва плащане в шестмесечния срок, изтичащ на 25.10.2017 г., считано от 25.4.2017 г.

Фактическият състав на прихващането изисква да е направено изявление за прихващане, съществуването на две насрещни вземания. Видно е, че този фактически състав не е осъществен през релевантния за спора период. Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на прихващащия, като изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяка едно от тях по страни, основани и размер.

Изявлението за прихващане е направеното след 6 месечния срок, в проведеното о.с.з. на 20.2.2019 г. т.е. след почти две години, без два месеца, след изтичането му. Поради липсата на изявление за прихващане в законно определения срок визиран в чл. 349, ал. 5 от ГПК, то не е настъпил погасителния ефект на прихващането, като се съобрази и изрично установената в закона последица от неплащането в този срок – обезсилване по право на решението за възлагане, което обезсилване се констатира от съда.

Настъпилото по право обезсилване не може да бъде заличено с обратна сила с извършеното в последствие изявление за прихващане.

Извода съответства на цитираното в по-горе в настоящия акт, а и от жалбоподателя ТР, в което се сочи, че: ако паричното задължение за уравнение на дял не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито 5 неблагоприятни последици не могат да бъдат заличени по волята на страните по облигационната връзка. Дори плащането на дължимите суми след изтичане на срока не може да заличи последиците на неизпълнението. Ако няма плащане или друго надежно изпълнение в срока от влизане на възлагателното решение в сила, то се обезсилва по силата на закона, а последиците на съдебния акт се заличават са обратна сила.

Поради изложеното БлОС счита за неоснователни доводите в жалбата, че не е съобразено от първоинстанционният съд възможността да се прави изявления за прихващане в хода на съдебен процес и на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, визиращ обратното действие на прихващането.

Поради несъстоятелност на доводите в жалбата решението с което е обезсилено решението по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане на делбения имот и е постановено извършването на делба чрез изнА.нето му на публична продан следва да се потвърди.

Жалбоподателят В. В. Д. следва да се осъди да плати на И. П. А. - ... на въззиваемите - на ... М. В.а Д. и на ... В. В. Д., разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 6 176 лв.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал 1 от ГПК, БлОС РЕШИ:

Потвърждава Решение № 185/09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 173/2013 г. по описа на РСР .

Осъжда В. В. Д. да плати на И. П. А. ... на М. В.а Д. и на В. В. Д., направените разноски по делото в размер на 6 176 лв.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС.