Решение № 4087 от 15.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4087 гр. Пловдив, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330102210 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Групкар – 07“ ООД, с ЕИК:

160107292 срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК: 121265177, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 890, 38 лева, представляваща разликата между заплатено застрахователно обезщетение и дължимия размер на действителните претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на реализирано пътнотранспортно произшествие на дата ****** г., на път ******, при км ****, причинено от водача на моторно превозно средство – марка и модел „****“, рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на уведомяването на застрахователя – 19.05.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат твърдения, че на ****** г. при управление на моторно превозно средство – марка и модел „****“, с рег. № ****, лицето А. А. В. предизвикал пътнотранспортно произшествие, като се ударил в мантинелата и практически разрушил половината от нея. Виновният водач бил административно наказан за нарушението с НП № **** г., влязло в сила на **** г. Непосредствено след инцидента било установено, че водачът А. В. е застрахован по договор „Гражданска отговорност“ при ответника с Договор № ******, валиден към датата на ПТП. С оглед на това било уведомено 1 застрахователното дружество, като била заведена щета № ****** г., съответно от страна на дружеството извършили оглед на местопроизшествието. Сочи се, че ищецът притежава автосервиз с пункт за извършване на технически прегледи на автомобили, който обект се намирал на път ******, при км ****, дясно, като влизането и излизането се осъществявало чрез пътна връзка, изградена от „Групкар – 07“ ООД. Важна част от пътната връзка била еластичната предпазна ограда (мантинела), изработена и инсталирана по поръчка от „Юпитер 05“ ООД. Стойността на мантинелата възлизала на сумата от 23 664,46 лева, като същата била заплатена изцяло от „Групкар – 07“ ООД през **** г. Предвид изложеното се твърди, че в резултат на процесното ПТП за ищцовото дружество са настъпили имуществени вреди.

Поддържа се, че естеството на увреждането на съоръжението е такова, че описаните в извършения опис части и детайли са практически унищожени и е невъзможно същите да бъдат ремонтирани, поради което трябва да бъдат премахнати/демонтирани и на тяхно място да бъдат изградени нови.

Твърди се, че стойността на възстановяването на причинените от ПТП имуществени вреди възлиза на сума в размер от 12 410, 28 лева. Този размер бил посочен в писмо изх. № **** г. от дружеството, което първоначално е изградило съоръжението. От страна на ищеца била отправена писмена застрахователна претенция към застрахователя. По повод размера на претърпените от ищеца вреди била водена кореспонденция с ответното дружество, в резултат на което на **** г. застрахователят заплатил на „Групкар – 07“ ООД сумата от 1519,90 лева. Ищецът поддържа, че посочената сума не отговаря на размера на причинените вреди, доколкото унищожената при настъпилото ПТП част от мантинелата представлявала технически найсложната част от съоръжението и включвала буфери, еластични въжета и други детайли. Изтъква се, че цялата тази сложност се базира на определен държавен стандарт (БДС ЕNV 1317-4) и има своето специално предназначение – да спаси човешки живот, тъй като именно предпазната мантинела поема удара. Към настоящия момент изразеното от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД становище било, че не се дължи повече от вече платената сума в размер от 1519,90 лева, с което становище ищецът не бил съгласен.

Поради изложеното се твърди, че дължима се явява разликата в размер на 10 890,38 лева, за която сума е и предявената искова претенция. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на МПС – марка и модел „****“, с ДК№ ****.

Оспорва следните твърдения в исковата молба: настъпването на процесното ПТП; че стойността на вредите по имуществото е в размер на 12 410,28 лева; че вредите са възстановени след ПТП от ****** г.; че всички вреди са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Посочва се, че съгласно съставения констативен протокол от **** г. и опис на увредените и погинали имущества, в резултат на процесното ПТП са увредени: 14 м двойна 2 мантинела; 7 бр. опорни колчета и 1 бр. светлоотразител. Ответникът счита, че не са налице доказателства за подмяна на увреденото имущество, както и за заплащане на сума в размер от 12 410,28 лева. Изтъква, че са налице единствено две оферти от „Юпитер 05“ ООД, съответно от дата **** г. и дата **** г. Поддържа, че не е налице удостоверяване на количеството действително извършени работи по изпълнението на ограничителните системи, както и че след възстановяването на същите не е съставен констативен протокол. Сочи се, че демонтираните ограничителни системи се предават като метални отпадъци и според ответника са налице ползи от вредите, които следва да се приспаднат от обезщетението. С оглед изложените съображения за неоснователност на предявения иск се оспорва дължимостта на законна лихва. Оспорва се и началната дата, от която се претендира заплащане на законната лихва, а именно от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение. Сочи се, че съгласно разпоредбите на чл. 496, ал. 2 КЗ, законната лихва се дължи от изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция по чл. 380 КЗ, т.е. най-рано от **** г. Поддържа се, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК – Застраховане” АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради което се моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта за доклад по делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че моторно превозно средство – марка и модел „****“, с рег. № **** е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

Страните не спорят, че на ****г. ищецът е уведомил ответника – застраховател за настъпилото застрахователно събитие и е поискал да му бъде определено обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

За основателността на прекия иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреда на собственото му МПС, вследствие на ПТП, неговия механизъм и размера на вредите, като установи и размера на обезщетението.

По делото не съществува спор , че гражданската отговорност на третото лице А. В. за МПС марка и модел „****“, с рег. № **** е застрахована при ответното дружество по силата на валидна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ******г., около ** часа на път ****** при км. ** между с. **** и с. ****, водачът на МПС /товарен автомобил/ марка „****”, модел „****" с рег. № 3

* * * * – А. В. губи контрол над управляваното МПС и нанася вреди на крайпътна мантинела, собственост на ищеца, к а т о п о случая е изготвен Протокол за ПТП № ****/******г. от МВР. По случая е оразувана ликвидационна преписка по щета с № ****** при ответника ЗАД „ОЗКЗастраховане" АД – Пловдив.

Между страните липсва спор, че ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 1519, 90 лева, представляваща застрахователно обезщетение по заведената щета № ******* за настъпилата увреда на мантинелата, собственост на ищеца.

Извършеното плащане на процесната сума, според съда, представлява извънсъдебно признание на факта, че е настъпило застрахователно събитие по покрит от ответника застрахователен риск, по който се дължи заплащане на застрахователно обезщетение. Ако ответникът считаше, че са налице посочените в отговора на исковата молба възражения /липса на деликт, оспорване на механизма на настъпване на ПТП, съпричиняване/, то същият не е следвало частично да изплаща претенцията по щетата, а изцяло да откаже нейното изплащане. Чрез заплащане на част от сумата по заведената щета, ответното дружество извънсъдебно признава възникването на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.

Спорен между страните по делото е въпросът за размера на причинените вследствие на настъпилото ПТП щети.

Относно размера на щетите, настъпили от процесното ПТП по делото е назначена СТЕ, изготвена от вещото лице В. С..

От заключението на ВЛ С. се установява, че о т техническа гледна точка еднозначно и категорично може да се определи, че установените увреди по съоръжението, собственост на ищеца, са причинени при механизъм на удар или притискане от твърд/и предмет/и и тангенциалното им действие. Същите добре отговарят и е напълно възможно да са настъпили при описания в исковата молба механизъм - удар от автомобил. Установява се, че от техническа гледна точка при осъществяване на механизма на настъпилите увреди с цел безопасност е необходимо увредените части от съоръжението да бъдат подменени с неувредени.

Вещото лице посочва, че от ценово предложение от „ЮПИТЕР 05“ ООД от ****г. с изх. № *** и ценово предложение от „ЮПИТЕР 05" ООД от ****г. с изх. № **** се установява, че общата стойност за възстановяване на увреденото съоръжение, собственост на ищеца, възлиза на 12 410,28 лв. с ДДС. От направените запитвания към фирми с производство на цинкови изделия и обработка на суровини, вещото лице установило, че фирма „ЮПИТЕР 05“ ООД е единствен производител в Република България, който изработва елементите на уведеното съоръжение. Стойността при евентуалната продажба на останките от съоръжението за скрап е около 175 лв.

Съдът кредитира така депозираното заключение на вещото лице по СТЕ – инж. С., като обективно и обосновано, изготвено от лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основание да се съмнява, а и същото не е оспорено от страните.

4

С оглед всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че са настъпили всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, респ. ответното дружество се явява задължено да заплати на ищеца обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

От приетата по делото САТЕ се установи, че от техническа гледна точка при осъществяване на механизма на настъпилите увреди с цел безопасност е необходимо увредените части от съоръжението да бъдат подменени с неувредени, като стойността н а ремонта възлиза в размер на 12 410,28 лв. с ДДС. На ищеца е била изплатена сумата от 1519, 90 лева. Следователно дължимото се обезщетение за причинените имуществени вреди принципно възлиза в размер на исковата сума от 10 890, 38 лева.

За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат принципно приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на вещта. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредената или погиналата вещ да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар. В настоящия случай видно от заключението на ВЛ С. по САТЕ, стойността при евентуалната продажба на останките от съоръжението за скрап е около 175 лева. Ето защо, съдът приема, че предявеният главен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явява частично основателен за сумата от 10 715, 38 лева, а за горницата до пълния предявен размер от 10 890, 38 лева ще се отхвърли.