Решение № 2143 от 12.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2143 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20231100510535 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение от 07.08.2023 г., гр.д. 5849/2023 г., СРС, 41 с-в ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Л. К. Л. на основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № 13/2014 г. по описа на Специализирания отдел към Специализираната прокуратура /СП/, пр.пр. № 93/2014 г. по описа на СП за извършването на престъпление по 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК, за което е бил оправдан с присъда от 04.10.2017 г. по НОХД № 1451/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 20.02.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /01.02.2023 г./ до окончателното плащане, сумата от 3 056,90 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната за периода от 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г., вкл. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 1 255,83 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликите над 1 уважените до пълните предявени размери, както следва: иска за обезщетение за неимуществени вреди причинени от повдигнатото му обвинение за сумата над 10 000 лева до сумата от 15 000 лева и иска за обезщетение за забава за сумата над

3 056,90 лева до сумата от 7 533 лева и за периода

20.02.2018 г. – 31.01.2020 г., вкл.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях Прокуратура на Република България.

Счита обезщетението за завишено спрямо неголямата продължителност на наказателния процес, липсата на интензивни процесуални действия с участие на ищеца, наложената най-лека мярка за неотклонение и недоказването на вреди, по-големи от обичайните. Неправилно не е приобщено приключилото НОХД № 1451/2015 г., СНС, за да се установи интензитета на действията по разследване спрямо ищеца. Не е отчетено, че по-голямата част от наказателното производство протича по време на съдебната фаза, когато ПРБ не е решаващия орган. Същевременно именно поради процесуалното поведение на СП не се провежда въззивно производство. Не е преценена задълбочено СПсЕ, в която не се посочва с категоричност, че НП е единствена причина за негативните преживявания на ищеца през инкриминирания период. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият – ищецът Л. К. Л. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се 2 потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Предмет на спора са претърпените от ищеца Л. К. Л. неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано, обвинение в престъпление от общ характер по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК за това, че през периода 01.01.2013 г. - 30.07.2014 г. в качеството си на длъжностно лице – държавен служител „старши полицай“ в СДВР, участва в организирана престъпна група, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от 3 години (престъпления по чл. 301 от НК), както и с користна цел за обогатяване с парични средства, при контрол над действията им по Закон за движение по пътищата.

За това престъпление от общ характер, законодателят предвижда сравнително тежко наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода.

Ищецът е непосредствено засегнат от наказателното преследване, считано от 06.07.2014 г., когато му е предявено постановление за привличане като обвиняем. Проведени се 12 открити съдебни заседания, на които ищецът се явява лично и със защитника си, като последният не се явява на едно заседание, но не се установява това да е единствена причина за отлагане на делото. Наказателното производство приключва на 20.02.2018 г. с влизане в сила на определението за връщане на протеста поради неизпълнени указания.

Неоснователното наказателно преследване продължава общо 3 години, 6 месеца и 20 дни.

Независимо че значително време от него преминава в съдебната фаза, същото е инициирано от Прокуратурата, която в хода на съдебния процес поддържа обвинението, настоява за налагане на тежко наказание от 5 години и 6 месеца лишаване от свобода, при строг режим. Продължаването му след постановяване на оправдателната присъда се дължи единствено на подадения от прокуратурата протест, с неотстранени нередовности.

3

Спрямо ищеца е приложена лека мярка за неотклонение „гаранция“ от 500 лв.

Доказва се негативно психологическо състояние и поведение на ищеца, което е не само в рамките на характерното в сходни ситуации, но и се отличава с превишаващи, нетипични вреди в резултат от последвалото уволнение от работа, медийното разгласяване за разследването, обществения отзвук и промененото отношение на колеги и близки.

Според непосредствените впечатления на свидетелите Велинов и Малински, съответно колега и приятел на ищеца, след повдигнатото обвинение, ищецът е разстроен, притеснен, подтиснат, избягва да контактува и се събира с колеги и приятели. Тежко преживява промененото им отношение към него, т.к. същите след узнаване за случая, включително от изнесена по телевизията информация, започват да се съмняват, коментират, че е корумпиран и го отбягват.

Според съдебно-прихологическата експертиза, съществува причинна връзка между воденото разследване и последвалото уволнение от работа с трайните негативни емоционални състояния в умерена интензивност, повишената депресивност, накърняване на достойнството и желанието за социална изолация на ищеца.

При определяне на обезщетението съразмерно преживените предвидими и превишаващи ги душевни болки и страдания, въззивният съд съобразява понесената от ищеца наказателна репресия по необосновано повдигнато и поддържано обвинение за измама през период от 3 години, 6 месеца и 20 дни, както и сравнително тежкото предвиждано наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода, протекло с активното участие на ищеца в процесуалните действия, като отчита наложената лека мярка за неотклонение „гаранция“. С оглед и на обществено- икономическия критерий за справедливост в страната през периода на търпените неимуществени вреди, въззивният съд по реда на чл. 52 ЗЗД определя обезщетение от 10 000 лв., до който размер главният иск е основателен. Основателен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 3 056,90 лв. през периода 01.02.2020 г. - 31.01.2023 г.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК 4 следва да се потвърди в частта, с която исковете са уважени.

Решението в останалата част, с която исковете са отхвърлени, като необжалвано е влязло в сила.

Въззиваемият пред настоящата инстанция не претендира и не установява направени разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.08.2023 г., гр.д. 5849/2023 г., СРС, 41 с-в в частта, с която се осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Л. К. Л. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от повдигнатото му обвинение по досъдебно производство № 13/2014 г. по описа на Специализирания отдел към Специализираната прокуратура /СП/, пр.пр. № 93/2014 г. по описа на СП за извършването на престъпление по 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК, за което е бил оправдан с присъда от 04.10.2017 г. по НОХД № 1451/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 20.02.2018 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /01.02.2023 г./ до окончателното плащане и сумата от 3 056,90 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната за периода от 01.02.2020 г. до 31.01.2023 г., вкл.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5