Решение № 189 от 26.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100502471 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 84406/10.11.2023г., подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец“ № 23Б, против Решение № 3264/11.10.2023 г., постановено по гр.д. № 16505/2022г. по описа на ВРС, 46-ти състав в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено между страните, че ответникът Д. В. В., ЕГН **********, с адрес:

*******, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, кв. „Борово“, ул. „Ястребец“ № 23Б, както следва: по иска за главница за доставена топлинна енергия – за разликата над 61.25 лв. до претендираните 863.26 лв., по иска за обезщетението за забава върху главницата за доставена топлинна енергия – за разликата над 6.95 лв. до претендираните 129.57 лв., по иска за суми за дялово разпределение – за разликата над 30.48 лв. до претендираните 31.93 лв., както и по иска за обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение – за разликата над 5.91 лв. до претендираните 6.51 лв., както и за периодите 31.08.2019 г. – 15.10.2019 г. и 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г.

Във въззивната жалба се застъпва становище, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. На първо място се счита, че неправилно съдът е приел, че твърденията на ищеца за наличието на служебна консумация, са въведени едва с експертизата. Отделно от това отбелязва, че неяснотата на съда относно 1 понятието „узаконен водомер“ не следвало да се приеме за аргумент. Цитират се разпоредбите на чл. 69 от Наредба № 15-334 от 06 април 2007 г. за топлоснабдяването и въведените с тях правила и процедури. Въззивникът намира, че е недопустимо съдът да кредитира и насърчава с отхвърлителната част на процесния съдебен акт поведението на ответника да черпи права от неправомерното си поведение, като не изпълнява правилата, закрепени в нормите на Наредбата за осигуряване на достъп при отчет на водомери/ топломери. Поради изложеното, въззивникът счита първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната част, поради непълен и погрешен анализ на материалното право, документите и обстоятелствата по делото.

Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част и присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение и за присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция. Счита, че въззивната жалба съдържа доводи само за дължимостта на служебно начислените суми за консумация на топла вода. Излага, че безспорно установено по делото е, че процесният имот е необитаван и притежава индивидуален измервателен уред, до който е осигуряван достъп за отчитане на потреблението, но такова не е било реализирано, затова липсва основание на потребителя да бъдат начислявани суми за потребление. Въззиваемата страна посочва, че за периода от 05.2019 г. до 29.08.2019 г. всички вземания на „Топлофикация София“ ЕАД са погасени с тригодишната погасителна давност. Коментира, че цитираните от въззивника разпоредби от посочената Наредба касае случаите, в които потребление е налице, но то нямало как да бъде отчетено, какъв процесният случай не бил, тъй като достъп до имота бил осигуряван и потребление на топла вода липсвало.

В открито съдебно заседание въззивното дружество не изразява становище. Въззиваемата страна, чрез явилия се адв. П. Х., поддържа отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционно решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, срещу Д. В. В., обективно кумулативно 2 съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 863.26 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия през периода м.май 2019 г. – м.април 2021 г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. София 1330, община Красна поляна, ул. „Атанас Кирчев“ № 7, вх. А, ет. 1, ап. 2, инсталация 4000116692/аб. № 404601, ведно със законната лихва върху главницата 863.26 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 129.57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 863.26 лв. за периода 15.09.2020 г. – 17.08.2022 г.; сумата 31.93 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода м.юли 2019 г. – м. април 2021 г., ведно със законната лихва върху сумата 31.93 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата 6.51 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата 31.93 лв. за периода 31.08.2019 г. – 17.08.2022 г., които суми са предмет на Заповед № 6785/25.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13300/2022 г. по описа на ВРС, XLVI състав.

В исковата си молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нуждина топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Излага, че доколкото потребителят не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ да предложи специални условия, то обявените от дружеството Общи условия са влезли в законна сила. Допълва се в исковата молба, че на основание чл.139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия между потребителите в сграда при режим на етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в случая е „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД. Ищцовото дружество сочи, че начисляването на дължимата сума за топлинна енергия се извършва по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се извършват изравнителни сметки от лицето, извършващо дяловото разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Изложено е, че с чл. 31, ал. 1 ОУ са уредени редът и срокът за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия, като срокът за изпълнение на задължението на потребителите е 45 дни след публикуване на интернет страницата на дружеството на месечните фактури по индивидуалната партида на клиента, а при неизпълнение в срок – потребителят изпада в забава, за което се дължи обезщетение. Дружеството намира, че предвид наличието на предоставяна услуга за дялово разпределение, то ответникът дължи заплащане и за тази услуга, ведно със стойността на доставяната до обекта топлинна енергия.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. В. В., чрез процесуалния си представител адв. П. Х., е депозирал писмен отговор на така предявените искови претенции, в който е застъпено становище за тяхната неоснователност. Не се оспорва от ответника, че същият е собственик на процесния имот, както и качеството му на потребител. По същество излага, че доколкото имотът е необитаем, не е налице реално потребление, което да обуславя дължимостта на претендираните суми. Ответникът излага, че сградната инсталация има специфични особености – в самия имот няма вертикални щрангове, а свързването с инсталацията е хоризонтално и има индивидуален уред, който не допуска жилището да бъде отоплявано от общи 3 тръби. Предвид това, се извършва индивидуално отчитане на потреблението, осъществявано по график от фирма за дялово разпределение – „ТЕРМОКОМПЛЕКТ“ ООД, при осигуряване на достъп от потребителя.

Сочи, че не са налице данни сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, и ищцовото дружество да се намират валидно обвързани с договор относно услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Оспорва представените с исковата молба писмени документи.

Оспорва датата и съдържанието на представените протоколи за проведено на 22.04.2008 г. Общо събрание на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. „Ангел Кирчев“ № 7. Поддържа, че не е ясно кой е автентичният протокол от ОС – този за избор на управител или другият, касаещ отношенията с топлопреносното дружество. Твърди, че е осигурявал достъп без изключения до имота, съобразно графика на дружеството „Термокомплект“, гр. София, като няма промяна в отчитанитепоказания, съответно няма основания да бъдат начислявани служебно суми за потребление, каквото не е налице. Счита, че дори да се дължат някакви суми за отопление на общите части в сградната инсталация, то те не са в претендирания размер. Релевирано е възражение за погасяване по давност на част от задълженията за периода от м.05.2019 г. до 29.08.2019 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и по наведените оплаквания във въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съставът на въззивния съд намира, че в първоинстанционното решение правилно е възприета и отразена установената по делото фактическа обстановка, както и изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд подробни правни изводи, поради което на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение и счита, че не следва да ги преповтаря.

Съобразявайки пределите на въззивна проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че въззивникът е навел конкретни оплаквания само досежно приетото от първоинстанционния съд, че начислената сума за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е недължима. Макар да е отправен във въззивната жалба петитум за отмяна на първоинстанционното решение във всички отхвърлителни части, липсват във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение по отношение на частичното отхвърляне на иска за главница, съставляваща суми за дялово разпределение и обезщетение за забава върху тази главница, които са приети от първоинстанционния съд за основателни, но са частично отхвърлени поради извод за основателност на възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Поради това, съдържанието на въззивната жалба изключва извод за неправилност на обжалваното решение в частите, с които са отхвърлени искът за суми за дялово разпределение – за разликата над 30.48 лв. до претендираните 31.93 лв., както искът за обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение – за разликата над 5.91 лв. до претендираните 6.51 лв., както и за периодите 31.08.2019 г. – 15.10.2019 г. и 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г.

По отношение на начислената сума за битово горещо водоснабдяване, по наведените оплаквания във въззивната жалба, съставът на въззивния съд, както е посочил и първоинстанционният съд, констатира на първо място, че в исковата си молба ищецът е твърдял, че сумата от 863.26лв. съставлява 4 стойност на реално потребена и незаплатена топлинна енергия. Тези твърдения съставляват основанието на предявения иск и не са изменяни от ищеца в хода на първоинстанционното производство. Установяването чрез изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, че сумата за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е стойност на реално потребление, а е начислена служебно на „брой лица“ с разходна норма 140л/денонощие за 1 бр. потребител, при така наведените от ищеца твърдения в производството не може да бъде основание за уважаване на предявения иск на заявеното от ищеца основание.