Решение № 1632 от 29.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1632 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Н. при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н. Гражданско дело № 20253110110819 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Х. Х. Й., ЕГН **********, с. местоживеене село С., община А., обл. В., като баща и законен представител на децата А. Х. Х., ЕГН 1146131076 и А. Х. Х., ЕГН **********, с която е предявен иск срещу Е. Г. Р., ЕГН ********** с адрес гр. П. с правно основание чл.150 СК с което ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕН размерът на определената издръжка с влязло в сила на 14.12.2021г., Решение №1591 от 08.11.2021 г. по гр.д. № 7127/2021 по описа н а P C - Варна, 26 състав, съгласно което Е. Г. Р., ЕГН ********** с адрес гр. П. е ОСЪДЕНА да плаща месечна издръжка в полза на децата си А. Х. Х., ЕГН 1146131076 и А. Х. Х., ЕГН **********, чрез техния баща в размер на по 180 лв. за всяко от децата, с падеж първо число на месеца, за които се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба 20.05.2021г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, като БЪДЕ ОСЪДЕНА Е. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. П., да заплаща месечна издръжка в полза на децата си А. Х. Х., ЕГН 1146131076 и в полза на А. Х. Х., ЕГН **********, чрез техния баща Х. Х. Й. в размер на по 350 /триста и петдесет/ лв. (178,95 евро) за всяко от децата, с падеж първо число на месеца, за които се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

Съгласно влязло в сила на 14.12.2021г., Решение №1591 от 08.11.2021г. по гр.д.

№ 7127/2021 по описа на PC - Варна, 26 състав, Е. Г. Р., ЕГН ********** с адрес гр.П. е осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на децата си А. Х. Х., ЕГН 1146131076 и в полза на А. Х. Х., ЕГН **********, чрез мен техния баща в размер на по 180лв. за всяко от децата, с падеж първо число на месеца за които се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба 1

20.05.2021г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

От тогава до настоящия момент са настъпили съществени промени в обстоятелствата, а именно: децата са пораснали и имат повишени битови и културни нужди за учебни материали, дрехи, храна, транспорт, извънкласни дейности и други; общото поскъпване на живота, включително храна, комунални услуги и други основни разходи; увеличение на минималната работна заплата и средния доход в страната.

Излага се, че ответницата не осъществява режим на личен контакт е децата. На ищеца не му е известно какво е имущественото й състояние, дали има доходи, имущество - движимо и недвижимо, съответно какви са възможностите да плаща текуща месечна издръжка.

Преки ежедневни грижи за отглеждането на децата се полагат само и единствено от ищеца. Той престира всички необходими средства за издръжка, за облекло, храна, медикаменти и за други битови и културни нужди на децата си, полага грижи за правилното им развитие и възпитание, упражнява надзор и възпитателен контрол върху тях, за изграждането им като личности, като подпомага подготовката им за придобиване на знания и трудови навици.

Детето А. Х. Х. е ученичка в 8 клас при СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, село С., община А., област В., а детето А. Х. Х. е ученик в 7 клас при ОУ „Х. Ботев“, село А., община А., област В..

Ответницата Е. В. чрез назначения й от съда особен представител оспорва иска по размер с твърдението, че няма данни ответницата да може да заплаща по-висока от минималната такава, или сумата от 132,94 евро.

Съдът, като прецени съобразно чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:

1/ Че А. Х. Х., ЕГН 1146131076 и в полза на А. Х. Х., ЕГН ********** са рожденни деца на Е. Г. Р., ЕГН ********** и Х. Х. Й., ЕГН **********;

2/ Че с влязло в сила на 14.12.2021г., Решение №1591 от 08.11.2021г. по гр.д. № 7127/2021 по описа на PC - Варна, 26 състав, Е. Г. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. П. е осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на децата си А. Х. Х., ЕГН 1146131076 и в полза на А. Х. Х., ЕГН **********, чрез мен техния баща в размер на по 180 лв. за всяко от децата, с падеж първо число на месеца за които се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба 20.05.2021г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

Същите факти се установяват и от представените по делото удостоверения за раждане на децата и съдебно решение Решение №1591 от 08.11.2021г. по гр.д. № 7127/2021 по описа на PC - Варна, 26 състав.

Съгласно служебна бележка №РД-14-351/07.08.2025 г., издадена от СУ „Св. Св.

Кирил и Медоий“ – с. С., се установява, че детето А. Х. Х. е ученичка в 8 клас за учебната 2025/2026 г. в учебното заведение, професия „Готвач“, Специалност „Производство на кулинарни изделия и напитки“.

2

Видно от служебна бележка изх. №УД-14-154/07.08.2025 г., издадена от ОУ „Х.

Ботев“, с. А. детето А. Х. Х. е посещавал учебните занятия през учебната 2024/2025 г.

Съгласно извлечение от НАП за ответницата, същата не е трудово заета в страната, а бащата на децата е работил за „БРАНАКС“ ЕООД до юли 2025 г. при месечно трудово възнаграждение от 1100 евро, като след таза дата е на трудовата борса.

Видно от справка от Пътна полиция, родителите не притежават ППС.

От показанията на свидетЕ.та Е. А. М. се установява, че живее на семейни начала с бащата на децата. Те посещават училище, като А. е 7 клас, а А. 6. Не познава майката на децата, тъй като не е посещавала децата нито веднъж, не ги е търсила и по телефона. Не изплаща издръжка и не закупува нищо за децата. Всички разходи по отглеждане на децата се поемат от бащата, който освен разходите за храна, хигиена, училище и др. им дава и по 5 евро джобни за училище.

От служебно изготвена справка в НБД се установява, че ответницата освен ищците има още едно малолетно дете - А. Д. Д., род. на 01.07.2017 г.

От служебно изготвената справка в НБД се установява, че бащата на ищците освен тях има още две малолетни деца – А. Х. Х., родена на 03.09.2024 г. и В. Х. Х., роден на 09.11.2017 г.

След съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства съдът установи от правна страна следното:

Предявеният иск намира правното си основание в чл.150 СК.

Съгласно разпоредбата на чл.150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

При решаване на въпроса за издръжката на децата следва да се съобрази, че задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Родителите дължат издръжка на децата си дори, когато са лишени от родителски права – чл.134, т.1 СК. Съгласно чл.142, ал.1 от СК конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат. Алинея втора на чл.142 от СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Видно от представените удостоверения за раждане на децата, техни родители са съответно ищцата и ответникът.

Към момента минималната работна заплата е в размер на 620,20 евро, а съответно минималната издръжка е 155,05 евро, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 СК.

Размерът на издръжката, дължима от майката към момента е определен с Решение №1591 от 08.11.2021г. по гр.д. № 7127/2021 по описа на P C - Варна, 26 състав. Безспорно от влизане в сила на решението до предявяване на настоящия иск е изминал един значителен период от време от близо пет години. От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че бащата на децата към момента е безработен.

Майката живее в Германия по сведение на А. Г. Р., нейн брат, дадено пред длъжностното лице по връчването, като не е ясно дали получава някакви доходи и в 3 какъв размер.

Непосредствените грижи по отглеждане на децата се полагат от техния баща. В домакинството на същия живее и още едно негово малолетно дете, заедно със своята майка, свидетЕ.та Е. М., за което ищецът също полага непосредствените грижи. Има и още едно малолетно дете, за което не е установено да полага непосредствените грижи, но на което дължи издръжка.

Ответницата от своя страна не е ангажирана с полагане на грижи за децата, като същата има още едно малолетно дете, за което не е установено дали полага непосредствените грижи. Не се събраха доказателства здравословното състояние на майката да е влошено или същата да е неработоспособна.

Децата са съответно на 14 и 13 години и посещават училище с всички съпътстващи учебния процес разходи – за учебни пособия, джобни пари, екскурзии, лагери, посещения на музеи и др. Възрастна на децата предполага засилени социални контакти с техни връстници, които неминуемо водят до още разходи – посещения на кино, заведения и др. Не се установи децата да страдат от някакви специфични заболявания различни от обичайните сезонни вируси, нито да имат специфични нужди. Майката на този етап е дезинтересирана от децата, не полага грижи за тях, не заплаща определената с предходното решение издръжка, дори не търси децата. Така всички разходи и грижи по децата се поемат от бащата.

Претендира се увеличаване на издръжката на всяко от децата в размер на 178,95 евро при минимална такава от 155,05 евро. С оглед факта, че ответницата живее в Германия, може да се заключи, че същата има възможност да реализира значително по-висок доход от трудова дейност от бащата. Освен това майката не полага преките грижи по отглеждане на децата и има завишена възможност да престира издръжка.

Съдът счита, че претендираният размер издръжка не надвишава значително минималната такава, която покрива единствено разходите за физическо оцеляване на децата, без да държи сметка за разходите за допълнителни училищни и извънкласни занимания. Ноторно известно е, че цените на стоките и услугите от първа необходимост са значително нараснали през последните години и определената минимална издръжка не е в състояние да покрие нуждите на децата.

Поради изложеното съдът намира, че предявените искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.

На основание чл.1 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса в размер на 250,33 евро по иска за издръжка с правно основание чл. 150 от СК, която сума следва да бъде заплатена от ответника по сметка на съда на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

На основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер на 255,65 евро, съгласно чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 от 2004 г. на Висш адвокатски съвет.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 153,39 евро, представляваща заплатеното за за сметка на съда възнаграждение за назначения му особен представител.

Мотивиран от така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение №1591 от 08.11.2021 г. по гр.д.

№7127/2021 по описа на P C - Варна, 26 състав издръжка, дължима от Е. Г. Р., ЕГН ********** с адрес: гр. П. в полза на детето А. Х. Х., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Х. Х. Й., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. С., като я увеличава от 180 (сто и осемдесет) лева на 178,95 евро (сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет цента), считано от датата на подаване на исковата молба 23.09.2025 г., с падеж първо число на месеца, за които се дължи, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.