Разпореждане № 2322 от 21.08.2025, Районен съд - Тетевен

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2322 гр. Тетевен, 21.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.С.М. като разгледа докладваното от Н.С.М. Частно гражданско дело №

20254330100963 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от П.-гр.С, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. И. Г. с настоящ адрес в гр.С.

Заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 от ГПК, съгласно чл.410 ал.2 от ГПК /в настоящото производство съдът се произнася едновременно по редовността на заявлението и по основателността на искането/.

Съдът намира, че следва да бъде отхвърлена изцяло молбата на П. гр.С за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. И. Г. с настоящ адрес в гр.С по следните съображения:

Вземането за възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 322,88 лева, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 416,64 лева и за такси в общ размер на 520,00 лева се възприемат от съда за противоречащи на закона, поради и което заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за същите следва да бъде отхвърлено. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и при наличие на такова отказва издаване на заповед за изпълнение. Тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради което длъжникът има качеството на „потребител”, то съдът е задължен да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК. В случая се установява, че възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, възнаграждение за закупена услуга Флекси и такси е в противоречие с нормата на чл.10а ал.4 от ЗПК, тъй като от изложеното не се установява да е изпълнено изискването видът, размерът и действието, за което се събират разходите и таксите, да са ясно и точно определени в договора за потребителски кредит и не е посочено какъв е характера на тези разходи, доколкото не са изброени извършените дейности или допълнителни услуги в полза на кредитополучателя. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се прекомерно кредита и това води до неоснователно обогатяване.

По отношение на договорната лихва, съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 48,99%, а ГЛП е в размер на 41,00 %. Към датата на сключването на договора следва да се съобрази разпоредбата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която 1 страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е посочена в разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предложение 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практиката на ВКС /Решение № 4/2009 г. по т.д. № 395/2008 г., Решение № 1270/2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г., определение № 877 по т.д. № 662/2012 г. и др./. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение-чл. 8, ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предложение 3 от ЗЗД. В случая по делото е приложен договор за паричен заем, като на длъжника е предоставена в заем сума от 2500 лева, при уговорен ГЛП в размер на 41,00 % и ГПР в размер на 48,99%. Лихвата по договора е договорна за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на договора са били приети разпоредбите на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 година, според които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения ГПР между страните в размер на 49,11%, не надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на договора от 10,00%, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона по отношение размера на договорната лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било договорна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща договорна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В тази насока са и Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д.

315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.;

Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на договорната лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен-към основния лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00%. Следователно, уговорената с настоящия договор договорна лихва в размер на 41,00% годишно е повече от трикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по настоящия договор и такова задължение не е възникнало за заявителя.

Нищожността на договора за потребителски кредит има за правна последица задължение за потребителя да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, по арг. чл.23 от ЗПК. По делото от допълнителната молба се 2 установява, че длъжникът е изплатил общо сумата от 3514,71 лева, поради което съдът приема, че същият е изплатил изцяло задължението си по кредита. Поради което в случая следва да се отхвърли и претенцията за главница, възнаградителна лихва, лихвата за забава и законна лихва от преди подаване на заявлението.

В предвид изложените съображения, молбата за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК следва да бъде отхвърлена изцяло.

Мотивиран от изложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО молбата на П. гр.С за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. И. Г. с настоящ адрес в гр.С за следното вземане-главница в размер на 965,18 лева, законната лихва върху главницата от 19.08.2025 година до изплащане на вземането, за договорно възнаграждение в размер на 494,02 лева, за възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 322,88 лева, за възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 416,64 лева, за такси в общ размер на 520,00 лева, за лихва за забава в размер на 329,16 лева и за пълния размер на претендираните разноски-държавна такса в размер на 51,82 лева и 260,00 лева юрисконсулстко възнаграждение.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд гр.Ловеч, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя П. гр.С.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3