Решение № 102 от 18.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Плевен, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400501062 по описа за 2025 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Никополски Районен съд № 117/08.08.2025г., постановено по гр.дело №19/2025г. по описа на същия съд е прогласен за нищожен Договор за потребителски кредит №730747 ,сключен на 01.11.2024г. между Н. И.

Н.,ЕГН ********** с адрес с. ***, общ. Гулянци,ул.“***“№4 и „***“АД, ЕИК ***, представлявано от С.Ю.А., със седалище и адрес на управление в гр.София,ул. “***“№16, бл.“***“, ет.8 на основание чл.26, ал.1, от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10, чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 22 ЗПК.

Със същото решение на НРС е отхвърлен предявения от „***“АД,ЕИК *** срещу Н. И. Н. – К., ЕГН ********** насрещен иск като неоснователен.

С решението на НРС „***“АД, ЕИК *** е осъдено да заплати на Н. И. Н.

– К., ЕГН ********** сумата от 279.45лв.,представляваща направени разноски по делото за заплатена държавна такса.

С решението на НРС „***“АД, ЕИК *** е осъдено да заплати на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.с ДДС, за предоставена безплатна правна помощ на ищеца по делото, като материално затруднено лице.

Срещу така постановеното решение на Никополски РС е постъпила въззивна жалба от „***“АД гр.София,представлявано от изп.директор С.А. , чрез пълномощника адвокат В. Б. –К. от САК,с която същото се обжалва В 1

ЧАСТТА,в която е отхвърлен изцяло предявения от дружеството насрещен иск като неправилно , незаконосъобразно,необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Изложени са доводи,че задължение на съда е да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира своето решение,като посочи защо приема за основателни или отхвърля направените доводи и възражения на страните,което произтича пряко от разпоредбите на чл.5,чл.143,чл.154,чл.235 и чл.236 ГПК.В производството пред НРС дружеството е предявило насрещен иск срещу Н. И. Н. с искане същата да бъде осъдена да заплати главницата по договор за потребителски кредит в размер на 2265,40лв.Кредитът е следвало да се погаси с 24 вноски,като срокът за погасяването му е от 02.11.2024г.до 02.11.2026г. Твърди се,че към датата на предявяване на иска и към днешна дата, кредитополучателят не е изпълнил задълженията си и е изпаднал в забава.В жалбата са описани представените от дружеството доказателства и извършените действия във вр.с предявения насрещен иск.Посочено е,че РС Никопол с определение №173/27.05.2025г.е приел за съвместно разглеждане насрещния иск в производството по гр.д.№19/2025,но не е указал на ищеца по този иск какво задължение има,за кои обстоятелства „***“АД, не е представил доказателства.В подкрепа на изложените доводи въззивникът се позовава на ТР на ОСГТК на ВКС №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., както и на множество решения на ВКС.Въззивникът счита, че решението на НРС в обжалваната му част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон.Формално в решението е посочено,че е налице насрещен иск ,но съдът не е изложил никакви фактически констатации и правни съображения относно неговия предмет-претенцията за връщане на главницата по кредита,а е мотивирал отхвърлянето му с разсъждения за „договор за гаранция“и „възнаграждение на гарант“,каквито не са въведени в процеса.Посочено е,че ако се приеме,че договорът за потребителски кредит е недействителен ,това не освобождава кредитополучателя от задължението да върне получената сума, съгласно чл.23 ЗПК.В тази насока е цитирана съдебна практика на различни съдилища.В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на НРС в обжалваната му част,в която е отхвърлен насрещния иск и вместо него да постанови друго,с което насрещният иск да бъде изцяло уважен за сумата 2 265 лв.,ведно със законна лихва от датата на подаване на насрещния иск до окончателното плащане на задължението.Претендират се и направените по делото разноски,вкл.и изплатеното адв.възнаграждение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Н.

К. ,чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив ,в който е взето становище, че правилно РС Никопол е приел,че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.22 ЗПК.Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдението, че след като в ГПР не са включени допълнителните разходи и услуги като заплащането на сума по договора за поръчителство,е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19,ал.4 2

ЗПК,като е нарушено изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,определена с ПМС №426/2014г.Въззиваемата се позовава и на решение на СЕС,девети състав от 21.03.2024г.по дело С-714/22,което е задължително за съдилищата.Посочено е,че след като договорът за кредит е обявен за нищожен,а насрещната страна не е провела доказване относно това какъв е размера на дължимата сума от Н. К. ,не е назначена счетоводна експертиза,насрещният иск е останал недоказан и правилно е отхвърлен от РС Никопол.В заключение моли съда да потвърди обжалваното решение на РС Никопол като правилно и законосъобразно. Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.

С определение на Никополски РС № 365/06.10.2025г., постановено по гр. дело №19/2025г.по описа на същия съд е оставена без уважение молба вх.

№ 2456/18.08.2025г. от Н. И. Н.-К.,ЕГН ********** от с.***,Община Гулянци,ул.“***“№4,чрез адвокат Д. М. от АК Пловдив за изменение на постановеното по делото решение № 117/08.08. 2025г. в частта за разноските.

Срещу определението на НРС по чл.248 ГПК е постъпила частна жалба от Н. К.,чрез пълномощника й адвокат Д. М. от АК Пловдив,с която същото се обжалва като неправилно.Изложени са доводи, че постановеното от СЕС Решение от 25.01.2024г. подело С-438/22 не означава,че на адвокатите следва да се присъждат унизителни възнаграждения,доколкото адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност , не помаловажна от тази на съдията.Адвокат М. посочва,че е изготвил подробна ИМ,с предявени 3 иска-главен и евентуален с цена 7000лв., депозирал е отговор на насрещната искова молба ,изготвил е писмено становище с посочена практика .В частната жалба е цитирана многобройна съдебна практика на различни Окръжни съдилища,в подкрепа на твърденията,че в полза на пълномощника следва да се присъди по-висок размер на адв.възнаграждение.В заключение моли съда да отмени обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 от ГПК и да постанови друго, с което насрещната страна да бъде осъдена да му заплати адв.възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от „***“АД гр.София,представлявано от изп.директор С.А. , чрез пълномощника –мл.адвокат Л.В. от САК, в който е взето становище, че същата е неоснователна,като моли съда да остави без уважение частната жалба срещу постановеното от НРС определение по чл.248 ГПК в частта за разноските.

В съдебното заседание на 04.03.2026г. за въззивното дружество „***“АД гр.София не се е явил представител.Депозирана е молба от пълномощника- адвокат В. Б.-К. от САК за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.С молбата се поддържа въззивната жалба и се оспорва подадената от другата страна частна жалба . Претендират се направените по делото разноски за двете инстанции,съгласно представен 3 списък по чл.80 ГПК

В съдебното заседание на 04.03.2026г.въззиваемата Н. К. и нейният пълномощник адвокат Д. М. от АК Пловдив също не се явиха.Постъпила е молба от адвокат Д. М. от АК Пловдив за разглеждане на делото в негово и на доверителката му отсъствие,в която са изложени доводи и по съществото на спора.Претендират се направените разноски за настоящата инстанция.Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението за юрисконсулт на противната страна.

Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани във въззивната и в частната жалби,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.

С исковата молба ищцата пред РС Никопол Н. Н.,чрез своя пълномощник адвокат Д. М. от АК Пловдив е предявила главен иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК, с който се претендира да бъде признат за нищожен сключения между страните договор за потребителски кредит № 730747.При условията на евентуалност с ИМ е предявен иск за нищожност на две клаузи от договора,съответно клаузата,касаеща „такса за оценка и разглеждане“в размер на 150лв.и клаузата,предвиждаща заплащане на начислена неустойка в размер на 3 324,48лв.

Ответникът „***“АД гр.София в срока за отговор на исковата молба е предявил насрещен иск срещу Н. И. Н.,като претенцията е ответницата по този иск да бъде осъдена да заплати на дружеството главница в размер на 2 265,40лв.,ведно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране в РС Никопол на насрещната искова молба.С насрещния иск,на основание чл.11,б.“А“от ОУ кредиторът е обявил за предсрочно изискуем сключения договор за кредит,поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.

Решението на Никополски РС в частта,в която главният иск е уважен и на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във вр.с чл.11,ал.1,т.10 чл.19,ал.4 и чл.22 ЗПК сключеният на 01.11.2024г.договор за потребителски кредит между Н. И. Н. и „***“АД гр.София е прогласен за нищожен ,не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението на НРС в частта,в която е отхвърлен като неоснователен предявения насрещен иск.

В обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно.

4

Основателни са изложените във въззивната жалба доводи,че в случая относно насрещния иск липсват мотиви от страна на първоинстанционния съд .РС Никопол е приел,че с оглед недействителността на договора за кредит, договорът за гаранция се явява лишен от основание ,с оглед обезпечителния му характер на задълженията на длъжника по договора за кредит,поради което е счел ,че насрещният иск е неоснователен.Това становище не се възприема от въззивната инстанция.

Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В конкретната хипотеза е безспорно ,че между страните е сключен договор за потребителски кредит №730747,по силата на който въззивното дружество е предоставило на въззиваемата кредит в размер на 2265лв.,със срок на погасяване 24 месеца,като съгласно погасителния план първата вноска е с падеж 01.12.2024г.,а последната вноска е с падеж 01.11.2026г.В договора е уговорено,че част от предоставената сума се предоставя на кредитополучателя по посочена банкова сметка,а останалата сума в размер на 265,40лв. представлява застрахователна премия ,която кредиторът заплаща на застрахователно дружество „Евроинс живот“ЕАД от името и за сметка на кредитопоучателя.

За установяване размера на извършените от въззиваемата плащания, пред ПлОС на основание чл.266,ал.3 ГПК бе назначена съдебно-счетоводна експертиза.От заключението на ВЛ В. В.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява,че от предоставената по договора за кредит сума в размер на 2 265лв.,сумата 2 000лв.е предоставена на Н. И. Н. по посочена банкова сметка в „Уникредит Булбанк“АД с преводно нареждане за кредитен превод от 01.11.2024г.По процесния договор Н. К. е заплатила единствено сумата 300лв.на 01.11.2024г.,с което е погасена главница 59,08лв.,възнаградителна лихва в размер на 87,25лв.за периода 01.11.2024г.до 01.12.2024г.,неустойка/частично/ в размер на 141,17лв. и такса,съгласно Приложение №4 в размер на 12,50лв.за периода от 01.11.2024г.до 01.2025г. Установено е от ВЛ ,че застрахователната премия в размер на 265,40лв.е изплатена от „***“АД гр.София на застрахователя –застрахователно дружество „Евроинс живот “ЕАД гр.София от името и за сметка на кредитополучателя и на застрахования Н. Н. по процесния договор за потребителски кредит №730747.