Протокол № 1298 от 16.09.2025, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1298 гр. Сливен, 16.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20232230104772 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 11:25 часа се явиха:

Ищецът- В. И. М., редовно призован, явява се.

Ищецът- И. И. М., редовно призован, не се явява.

Представляват се по пълномощие от адв. Ж. К. от АК- Ямбол.

Ответницата, редовно призована, явява се. Представлява се по пълномощие от адв. Л.

А. от АК- Сливен.

Вещото лице, редовно призован, явява се.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

Това не е първо съдебно заседание, а делото е отложено в хода на съдебното дирене, по доказателствата- за да се изслуша вещото лице по назначената съдебно-почеркова експертиза.

Заключението е изготвено от експерта и представено в съда в законоустановения 1 срок; с него то е отговорило на поставените от ищцовата страна въпроси.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата вещото лице и сне самоличността му, както следва: С. С. В.

– 62 г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство със страните На осн.чл.200 ал.1 от ГПК съда предупреди вещото лице за отговорността, която носи по чл. 291 от НК за даване на невярно заключение; обещава да даде заключение по знание и съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам заключението.

АДВ. К.: Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. А.: Аз имам два въпроса: Доколко вашия извод, че завещанието не е подписано от Цветанка М., е обусловен и от анализа на сравнителния образец от декларацията по чл.

14. Там има един подпис, дали вещото лице е имало предвид и него?

Отговор на вещото лице: Разполагаме с четири подписа за сравнителен материал и съм ги подредил и по години- първия е от 23.11.1984г.- това е фотокопие номер 11; следващият сравнителен материал е от исковата молба от 1998г. за обезсилване на нотариален акт - той е с дата 17.03.1998г.; следващото фотокопие -№ 13, е от 29.11.1998г.- от обезсиления нотариален акт и последния сравнителен материал е фотокопие № 14, това е подпис от призовката към решението на съда за отмяна на този нот. акт. Това са сравнителните материали. Както виждате, и в четирите подписа, след първоначалната инициална буква „Ц“, записва инициал на буква „К“ и след нея буквата „М“ и точно тази втората буква не е изписана в самото саморъчно завещание. Буквата К не е изписанавтората буква. На следващата стр. 9 в заключението там, където са дадени обекти на експертизата и сравнителен материал, в съответни точки съм обозначил разликата.

АДВ. А.: Другият ни въпрос е дали повтаряемостта на различни елементи в отделните сравнителни материали е съпоставена поотделно с всеки от изследваните подписи с идентификационния обект.

ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Те всички са съпоставени и между тях самите, и с обекта на експертизата.

ВЪПРОС НА СЪДА: Дали ако за момент забравим за тази липсваща буква, дали ако иначе, като се изследва подписа на завещателката, каквито характеристики има в отделните документи той, дали те се повтарят, да кажем с наклон на изписване на някой елемент, с изписване на кукичка или друго?

ОТГОВОР НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Във формата напр. т.5- формата на буква „Ц“ е различна, различно е и в т. 4 от тези подписи, където свързването на първия с втори елемент е пак много ниско разположено; началната буква „М“ в сравнителния материал е различна от 2 началната буква „М“ в обекта, първия елемент започва отдолу, докато в обекта започва отгоре.

АДВ. А.: Други въпроси нямаме по отношение на представената експертиза. От името на моята доверителка заявявам, че оспорваме същата и смятаме, че тя е необоснована.

На първо място считаме, че констатацията за наличието на буква „К“ в подписа е необосновано; завещателката няма никъде в името си буква „К“, за да се приеме, че изписаното е буква „К“. От тази гледна точка считаме, че крайния извод за липсата на свързаност, за липсата на повтаряемост и други общи елементи, е необоснован.

Освен това считаме, че не е обосновано заключението като краен извод, че положения подпис в завещанието не е на Цветанка, тъй като от изложението не става ясно дали сравнителния материал, като цяло с всички елементи, които някъде се повтарят, е съпоставен с изследвания обект, а не поотделно- елемент по елемент. Това е нашето възражение.

Освен това, в аналитичната част на заключението по отношение на подписа не е изложено дали експерта е отчитал при извършеното съпоставяне при анализа факта, че между свободните образци, които се изследват- 4 на брой и подписа, положен под завещанието, е положен в продължителен период от време след тях и също така става въпрос за възрастен човек- подписа в завещанието е положен, когато завещателката е била на 85 г., а предходните подписи са положени, когато е била на 71 г. и за този продължителен период от време и възрастта на завещателката не са изложени съображения, които да посочват дали това време е повлияло на подписа или не е повлияло. Освен това считаме, че използваните образци са недостатъчни, за да се направи окончателния извод, че подписа не е на завещателката. Моята доверителка не успя да представи пред експерта и други образци, защото точно по времето, когато експерта извършваше експертизата, тя отсъстваше от страната. За това тя беше заявила още предварително, дори още преди да бъде назначен експерта, поради което смятам, че за тази експертиза трябва да бъде назначена тройна повторна експертиза със същата задача по отношение на подписа, като се ползват материали, които са, за подписа става въпрос, но може би в тези материали има и изписани на ръка лично от завещателката документи. Става въпрос за ведомостите, под които тя се е подписвала и за документите от трудовото й досие, които се съхраняват в архива на „Архивно стопанство“ в НОИ. Завещателката е вземала заплата дълги години в Детско заведение „Кирчо Карлишов“. Тази детска градина е закрита без правоприемник и нейните ведомости и трудови досиета се съхраняват в архивното стопанство на НОИ – гр. Сливен.

АДВ. А.: Искам да продължа в смисъл такъв- от изследваните документи, един от изследваните документи, е подписа, положен в съобщението за получаване на решение по делото, по което е обезсилен нотариален акт. Известно е, че такива документи, когато се подписват, най-често се подписват на стената или на вратата и че този начин на подписване също би могъл да се отрази на изписването на подписа. По делото няма изложени аналитични съображения как вещото лице е оценило тези документи, дали като положени под твърда подложка или поставени на случайно място, включително и хоризонтално.

3

Считам, че биха могли да бъдат ползвани допълнително и архивните пенсионни картони, които се намират в централното управление на Пощенските станции в гр. Сливен във връзка с полаганите от завещателката подписи. Тези пенсионни картони се пазят до три години в клона, в който лицето е получавало пенсията си и се представят след това за съхранение в Централна пощенска управа. Не мога да кажа точно как се нарича тук, но вероятно Централна поща, там където се съхраняват. Пак казвам, че моята доверителка нямаше възможност във времето на изготвянето на това заключение да обърне внимание на обекта, да провери на всички възможни места, че там би могло да има такива документи, защото отсъстваше от страната.

И пак да кажа- оспорваме това заключение като неоснователно, необосновано и искаме от съда да бъде назначена тройна експертиза, повторна, с оглед на оспорените обстоятелства, които липсват от аналитичната част и от сравняването на конкретните елементи в подписите на страната. Освен това оспорваме и смятаме, че следва да бъде изключена от заключението при повторната експертиза декларацията по чл. 14, защото очевидно нито подписа, нито съдържанието на текста дават основание да се смята, че те са положени от жалбоподателката, защото в тези документи няма допълнителни данни, които да удостоверяват, че са направени именно от нея. Освен това съставителката на завещанието- наследодателка на страните, е със завършен седми клас образование и нейната длъжност- лелка в детска градина, не предполага тя да е подобрила почерка си от „с ниска степен на обработеност“ до „висока степен на обработеност“, каквато е посочило вещото лице, че има почерка в един от изследваните документи.

АДВ. К.: Считам, че при извършеното сравнително изследване на обекта на експертизата- подпис в завещанието и подписът в представените четири броя сравнителен материал категорично установява на първо място общия признак; различия в общ признак; форма на транскрипция и установява различия в още пет частни признака, което обосновава извод за пълнота, точност, обоснованост на заключението в тази част. Несъстоятелно е твърдението за случайно полагане на подписите, както колежката посочи- на стена и т.н., в изследвания документ, официален такъв по своята същност, а именно- нотариален акт, където полагането на подписите се извършва пред нотариус. Ето защо считам за неоснователно направеното възражение за необоснованост, което е единствено такова, съответно моля да не уважавате искането за повторна тройна експертиза на подписа.

По отношение на искането за сравнителен материал- ако уважите направеното възражение на ответната страна считам, че същите трябва да бъдат изискани единствено от официални административни органи, не и от самата ответница.

Съдът е съгласен с поне част от съображенията на ответната страна. На това място напомня, във връзка с последното изявление на пълномощника на ищците, че ответницата изложи главно съображения за начина на полагане на подпис не в нотариалния акт, а 4 акцентира на начина на полагане на такъв върху съобщението или разписката, удостоверяваща връчването на решението по вече приключило исково производство. Съдът е съгласен с това, че почти винаги точно по този начин се полага подписа върху такава разписка- или „на коляно“, или пък върху тетрада, предоставена от призовкаря или пък документа подпрян на стената или вратата... От друга страна, съгласен е също и че единия от ползваните от вещото лице за целите на експертизата сравнителни материали е съставен в твърде далечна, назад във времето, година и дори се учуди, че сега, при изслушване на заключението и при изложените след това съображения, никоя от страните не коментира заключението и в частта за ръкописния текст/текстовата част на завещанието, а точно при завещанията тя е толкова важна, колкото и подписа, защото и текста на завещанието, когато е саморъчно, трябва да е изписан от завещателя, а по тази част в заключението си вещото лице дори не е дало отговор, като се е аргументирало с невъзможност да изведе такъв.

В тази връзка съда счита, че следва да се назначи нова експертиза, за да може да бъде изследван подписа, с цел да се избегнат съмнения в това положен ли е от завещателя или не и на второ място- за да бъде даден отговор и на въпроса: текста на завещанието изписан ли е от наследодателката, сочена за негов автор, или не, тъй като точно тази е задачата на вещото лице. За целта съда указва, както винаги, т.е. по множество други дела, в които се налага проверка на документ касателно неговата автентичност, е правил, че за сравнителен материал от експерта следва да се ползват образци/документи, съставени в дати/във време, сравнително близки до датата, на която е съставен оспорения документ, като това е особено наложително в случаи като настоящия, когато автора на документа е възрастен човек, тъй като е ноторно известно обстоятелството, че с напредване на възрастта не малко житейски функции се влошават, а за някои е невъзможно да бъдат поддържани, дори с медикаменти, като напр. се появява тремор в ръцете; крайниците са по-нестабилни и т.н.

Съдът счита, в продължение на тези разсъждения, и указва това на страните, че е най-подходящо и най-добре на експертите да бъде представен така да се каже безспорен документ, който може да е такъв или по съгласието на страните, участници в настоящото производство или пък защото е бил депозиран пред някакъв орган- държавен, общински или друг, който изисква лично депозиране на документа, защото винаги може да възникне съмнение, че някой друг е попълнил документа и само подписа след текста е на лицето, сочено за негов автор.