Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15648 от 28.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1473/2023
Вид
Решение № 15648
Подписан
28.09.2023
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА ФИЛИПОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 15648 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110101473 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Л. Т. Д. ЕГН ********** искове с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл.9 ал.1 и ал.2 от договор за кредит №....... г., сключен с ответника „...........“ ООД ЕИК .........., по силата на които ищецът е бил задължен да заплати на ответника сумата в размер на 211,44 лв., представляваща такса за бързо разглеждане и сумата в размер на 314,60 лв. представляваща такса за динамично плащане.

Ищецът твърди, че на 23.12.2021 г. сключил с ответника договор за кредит №....... г., съгласно който получил заемна сума в размер на 1000 лв. със задължение да я върне на 6 месечни вноски. Сочи, че в чл.9 от процесния договор кредиторът бил уговорил, че кредитополучателят му дължи сумата в размер на 211,44 лв., представляваща такса за бързо разглеждане и сумата в размер на 314,60 лв., представляваща такса за динамично плащане. Счита, че процесните клаузи са в противоречие с императивни правни норми.

Навежда, че същите противоречат на добрите нрави, по същество се начислява печалба за кредитора, надбавка към главницата, поради което е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП, което влече недействителност на целия договор, респ. на клауза и т е от същия, предвиждащи заплащането на такси за бързо разглеждане и такси за динамично плащане. Моли съда да прогласи нищожността на процесните договорни клаузи.

Претендира разноски.

Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е 1 еквивалентност на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения в съглашението, като същият бил в рамките на нормативно уреденото и изчислен в съответствие със законовата формула към чл.19 ал.2 ЗПК. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД:

За основателност на предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за кредит №....... г., с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените пороци.

Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.

Между страните не се спори и от представения по делото договор за кредит (л.21-23) се установява, че на 23.12.2021 г. между ищеца и „...........“ ООД е възникнало правоотношение по повод сключен договор за кредит № 300797330, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата в размер на 1000 лв., срещу задължение да я върне на 6 месечни вноски, при годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 38,11 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 26,93 %. Не се спори, че съгласно чл. 9 ал.1 от договора е уговорено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит, като дължимата сума за това е в размер на 211,44 лева, която следва да се изплаща на равни части през периода на кредита, съразмерно добавена във всяка една вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Не се спори също така, че в чл.9 ал.2 от договора е уговорено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят е заявил желанието си да ползва динамично плащане по своя кредит, като дължимата сума за динамично плащане по кредита е в размер на 314,60 лева, дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с 2 професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно. Преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл.

9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки /чл. 288 ТЗ/. По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж.

В настоящия случай, таксите за бързо разглеждане и за динамично плащане представляват действия по усвояването и управлението на кредита във времево отношение. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксите за тези услуги и възнаградителната лихва. Ето защо са налице неравноправни клаузи, с които реално се 3 заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора. Съдът намира тези клаузи за нищожни и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Визираните клаузи, предвиждащи такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане от договора имат за цел да заобиколят ограничението на чл. 10а ЗПК, съгласно което кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това, клаузите за дължимостта на таксата за бързо разглеждане на искането и на таксата за динамично плащане, противоречат и на добрите нрави; представляват 52. 61 % от размера на предоставената сума /(526,04/1000)*100/; водят до неоснователно обогатяване за кредитора, като предвиждат допълнително възнаграждение за същия, което обаче е недължимо на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК; следва да бъдат включени в ГПР, като при това положение - заобикалят забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК; чрез тях се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл. 143 ЗЗП. Клаузите, предвиждащи плащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит и за динамично плащане, са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ето защо исковете за прогласяване на недействителността на тези клаузи следва да се уважат, като основателни и доказани.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда за ищеца.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв. за държавна такса и 5 лв. за съдебно удостоверение, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр.3 ЗЗД в отношенията между Л. Т. Д. ЕГН **********, съдебен адрес гр..................... и „...........“ ООД ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ........., че клаузата на чл. 9, ал. 1 от договор за кредит № 300797330/23.12.2023 г., визираща заплащане на възнаграждение за "Бързо разглеждане на искането за кредит" в размер на 211,44 лева и клаузата на чл. 9, ал. 2 от договор за кредит № 300797330/23.12.2023 г., визираща 4 заплащане на възнаграждение за "Динамично плащане" в размер на 314,60 лева, е нищожна, поради противоречие със закона и добрите нрави.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...........“ ООД ЕИК .......... ДА ЗАПЛАТИ на Л. Т. Д. ЕГН ********** сумата от 555 лева разноски в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5