Решение № 14 от 09.02.2024, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Тервел, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20233250100296 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх.№1739 от 12.10.2023г. от В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес ххххххххххх, чрез адвокат Д. И. Д. от АК - Добрич, със съдебен адрес за призоваване гр.Добрич, ул. „Волга“ № 56, вх. А, ет. 3, ап. 9, СРЕЩУ: Ж. Р. С. с ЕГН **********, жив. с. ххххххх, общ.Тервел, ул. „ххххххххх“ № 2 5, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК, с който ищеца моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че съществува вземане на В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ххххххххххх от Ж. Р. С. с ЕГН **********, жив. с. ххххххх, общ. Тервел, ул.

„ххххххххх“ № 25 за парична сума в размер на 3000 (три хиляди) лева представляваща главница за неплатено задължение по предоставен на 11.10.2022 г. паричен заем, чрез парична система „Western Union“ в "Юробанк България" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №206/2023 г. по описа на Районен съд – Тервел.

Претендират се разноски и по двете производства.

В исковата молба се твърди, че Ж. Р. С. е поискал от В. Д. Д. паричен 1 заем в размер на 3000 лв., който му е бил необходим, за да извърши ремонт на покрива на стопанисвания от С. недвижим имот в община Тервел.

С оглед постигнатата договореност между тях, на 11.10.2022 г. В. Д. Д. чрез паричната система „Western Union“ в "Юробанк България" АД е предоставил поискания паричен заем в размер на 3000 лв. на Ж. Р. С..

След предоставянето на паричния заем на няколко пъти са водени телефонни разговори между страните, в които ищецът е поискал от ответника връщането на предоставената му сума, но задължението не е било погасено.

В законоустановения едномесечен срок след размяна на книжата по чл.131 от ГПК, е бил получен писмен отговор от ответника, чрез процесуалният му представтител, в който не се оспорва това, че отвентика е получил сумата от 3000 лева в заем от ищеца, но се твърди, че същият е работил при ищеца, като пицар и сумата е върната на ищеца посредством спиране на няколко пъти суми от месечните му възнаграждения. По същество моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен.

В съдебно заседания ищеца се представлява, и чрез процесуалният си представител адв. Д. Д. моли, предявеният иск да бъде уважен изцяло, като допустим и основателен, както и да му бъдат присъдени разноските сторени по настоящото производство и по проведеното заповедното производство по чл.410 от ГПК.

В съдебно заседание, ответника се явява лично и с процесуалния си представител адв.Д. Ц., като чрез него моли искът да бъде отхвърлен в неговата цялост.

По делото са приети следните писмени доказателства: заверени копия на документи за платена парична сума от парична система „Western Union“ в „Юробанк България“ АД /формуляр за клиент MTCN:816-089-4879 и бордеро 1174570/11.10.2022г/, както и служебно приложеното ч.гр.д. №206/2023г. на ТлРС.

По делото са допуснати до разпит свама свидетели Н.С.К и С.Р.Б. без родствена връзка със страните, водени от страна на ищеца.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния 2 съд, се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по слредните съображения.

Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение № 94/28.07.2023 г. по ч. гр. дело № 206/2023 г. по описа на PC - Тервел. Същата е връчена по реда на чл.45 от ГПК, а искът е предявен на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.410 от ГПК, съдът е уважил изцяло заявлението на настоящият ищец, тогава заявител като е заповядал – длъжникът Ж. Р. С. с ЕГН ********** с посочен адрес с.ххххххх, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.„ххххххххх“ №25 и с постоянен и настоящ адрес с.ххххххх, общ.Тервел, обл.Добрич, ул.„ххххххххх“ №25 в качеството на задължен по предоставен му на 11.10.2022 г. чрез парична система „Western Union“ в „Юробанк България“ АД паричен заем в размер на 3000 лева ДА ЗАПЛАТИ на В. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к. Надежда 1“, бл.141, вх.Г, ет.2, ап.74 парична сума в размер на 3000,00(три хиляди) лева представляваща главница за неплатено задължение по предоставен на 11.10.2022г. паричен заем, чрез парична система „Western Union“ в „Юробанк България“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението пред съда – 28.07.2023г. до окончателното изплащане на сумите , както и сумата от 60,00(шестдесет) лева - платената държавна такса и сумата от 600,00(шестстотин) лева - адвокатско възнаграждение.

Не е спорно по делото, че ответника е получил в заем от ищеца сумата от 3000 лева, а това се доказва, както от писмените доказателства приети по делото - превод по парична система „Western Union“ в „Юробанк България“ АД, така и от свидетелските показания на двамата свидетели водени от ищцавата страна, които съдът кредитира като обективни правдиви и взаимнодопълващи се.

Съгласно чл. 240 от ЗЗД. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или 3 вещи в течение на един месец от поканата.

Договорът не е формален, поради което писмената форма не е задължителна за действителността му, като в настоящият случай съдът приема, че е с ключен с устна договореност.

Между страните е възникнало облигационно правоотношение – договор за заем, което е обвързало страните по него. Договорът е реален.

Заемодателят – ищец в настоящото производство, е изпълнил своето задължение по този договор, предавайки чрез паричен превод паричната сума от 3000 лева на заемателя - ответник. Заемателят до настоящият момент не е върнал на заемодателя паричната сума. По делото има само твърдения от страна на ищеца, че е поканил неколкократно ответника да върне заетата сума пари, но доказателства в тази насока не се събраха. Въпреки това с оглед развилото се заповедно производство, съдът приема, че именно чрез него ответникът надлежно е бил поканен да върне заетата сума пари, което в даденият му месечен срок той не е сторил.

Твърденията на ответната страна, че не дължи връщане на сумата, тъй като същата е била върната на ищеца, чрез спиране от работната му заплата не се доказаха, тъй като в тяхна подкрепа не бяха ангажирани нито писмени, нито гласни доказателства.

С оглед на горното, съдът намира иска за основателен и като такъв следва да го уважи в неговата цялост, като заедно с това присъди и законна лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до съда 28.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Предвид изцяло уважаване на иска в настоящото производство следва да се присъдят изцяло и разноските по проведеното заповедно производство възлизащи на 60,00(шестдесет) лева - платената държавна такса и сумата от 600,00(шестстотин) лева - адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на производството и направеното искане от ищеца за присъждане на съдебни разноскипо настоящото производство, ще следва на ответника да бъде възложено заплащането им в размер на 60,00 4

(шестдесет)лева - платената държавна такса и сумата от 600,00(шестстотин) лева - адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Тервелският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че ответника че съществува вземане на В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ххххххххххх от Ж. Р. С. с ЕГН **********, жив. с. ххххххх, общ.

Тервел, ул. „ххххххххх“ № 2 5 за парична сума в размер на 3000 (три хиляди) лева - представляваща главница за неплатено задължение по предоставен на 11.10.2022 г. паричен заем, чрез парична система „Western Union“ в "Юробанк България" АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №206/2023 г. по описа на Районен съд - Тервел,

ОСЪЖДА Ж. Р. С. с ЕГН **********, жив. с. ххххххх, общ. Тервел, ул.

„ххххххххх“ № 25, да заплати на В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ххххххххххх, сторените по ч.гр.дело №206 по описа на ТлРС за 2023 г. разноски в размер на 660 (шестотин и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА Ж. Р. С. с ЕГН **********, жив. с. ххххххх, общ. Тервел, ул. „ххххххххх“ № 25, да заплати на В. Д. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ххххххххххх, сторените по настоящото производство разноски в размер на 660 (шестотин и шестдесет) лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 5