Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13290 от 04.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 65767/2023
Вид
Решение № 13290
Подписан
04.07.2024
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13290 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Н. Т. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110165767 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата З. Б. Б. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което ответницата не е сторила, поради което претендира от нея сумите, както следва: 2 643,81 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; 377,77 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 05.06.2023 г.; 70,37 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., както и 14,56 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 05.06.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.06.2023 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 33083/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2023 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата З. Б. Б., чрез назначения по реда на чл. 47, ал.

6 ГПК особен представител – адв. Д. В., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва 1 исковете. Оспорва да е ползвала топлинна енергия, както и да е доставяна такава до процесния имот в рамките на исковия период. Сочи, че същата не се е подписала в списъка към протокола на етажната собственост, а освен това не е страна по представения нотариален акт. Позовава се на приложението на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО, според който на заплащане подлежи реално потребеното количество топлинна енергия. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца документи, тъй като са едностранно съставени. Оспорва да е отправяна покана до нея за заплащане на претендираните суми, както и да е получавала фактури, поради което не е поставена в забава. Оспорва относимостта на договор № 939/20.11.2001 г., тъй като срокът му е изтекъл, оспорвайки извършването на услугата дялово разпределение от посоченото в него дружество. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол от 14.10.2001 г. на ОС на ЕС и списъкът към него, тъй като не са нотариално заверени. Оспорва извършването на услугата дялово разпределение, както и връчването на изравнителни сметки. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Оспорва доказателствената стойност на представените извлечения и съобщения към фактури. Сочи, че в имота няма уреди за дялово разпределение. С тези съображения отправя искове за отхвърляне на предявените искове.

Претендира и разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач /страна/ по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том XXIV, нот. дело № 5051/1992 г., удостоверение за идентичност на адрес, издадено от „..., заявление – декларация за откриване на партида от 17.08.2004 г., 2 броя удостоверения за наследници съответно на ... Б. и др., съдът приема за установено, че в рамките на исковия период ответницата З. Б. Б. се легитимират като съсобственик на процесния недвижим имот, 2 респ. тя следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи същия. Най-напред, от съдържанието на представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том XXIV, нот. дело № 5051/1992 г. (л.

16-17 от делото) се установява, че считано от 09.04.1992 г. Б. С. Б. е закупил от Е. П. С и С.

Д. С. придобитият от тях по време на брака им апартамент № 21, находящ се в ... вдясно от стълбището, в сградата на ЖСК „... застроен на 93,88 кв. м., заедно с избено помещение № 33, таванско помещение № 21, както и принадлежащите му 2,309 идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като видно от представеното удостоверение с изх. № 68-00-345/20.03.2017 г. (л. 18 от делото) стар административен адрес: ... се отнася за многофамилна жилищна сграда – ЖСК „... с два входа, отразена с идентификатор ***, находяща се на ..., р-н „...., и съответства на административен адрес: ...., поради което съдът прави извод, че имотът предмет на горепосочената придобивна сделка от 09.04.1992 г., е идентичен с този, за който се отнасят исковите претенции, предмет на настоящото дело. По делото няма данни купувачът по нея – Б. С. Б. да е бил в брак, поради което съдът прави извод, че въз основа на тази покупкопродажба той е станал изключителен собственик на процесния апартамент № 21, декларирайки този факт и пред топлофикационното дружество, подавайки молба за откриване на партида на негово име на 15.07.1992 г. (л. 21 от делото), описвайки в нея същото придобивно основание, а именно: № 96, том XXIV, нот. дело № 5051/1992 г. На следващо място, от представеното удостоверение за наследници с изх. № 000713/09.06.2004 г., издадено от Столична община, р-н „.... (л. 15 от делото), става ясно, че Б. е починал на 06.04.2004 г., оставяйки за свои наследници по закон Л. Г. Б. – съпруга и З. Б. Б. – дъщеря, като при липсата на данни по делото относно осъществяването в периода от 09.04.1992 г. до момента на смъртта му на юридически факти, довели до промяна в правата върху него, съдът приема, че процесният апартамент № 21 е бил част от наследствената маса на наследодателя, при което може да се направи извод, че на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е станало носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него – арг. чл. 9, ал. 1 ЗН. Също така от удостоверение за наследници с изх. № РКС24-ВК08-699/29.04.2024 г., издадено от Столична община, р-н „....

(л. 88 от делото), се установява, че Л. Г. Б. е починала на 04.02.2006 г., оставяйки за свой единствен наследник по закон З. Б. Б. - дъщеря, а това означава, че след нейната смърт ответницата се легитимира като изключителен собственик на процесния апартамент № 21 – 1/2 идеална част по наследяване след смъртта на баща си и 1/2 идеална част по наследяване след смъртта на майка си. Следва да се отбележи, че тя също е декларирала този факт пред топлофикационното дружество, подавайки молба за откриване на партида на нейно име на 17.08.2004 г. (л. 19 от делото), като по делото няма данни относно осъществяването впоследствие на други юридически факти, довели до промяна в правата върху него, поради което следва да се приеме, че включително и в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. именно ответницата се легитимира като собственик на процесния апартамент № 21, респ. като клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на него, а това означава, че тя следва да отговаря за процесните вземания, касаещи същия.

Действащата нормативна уредба в областта на енергетиката е ясна и категорична, като тя свързва качеството потребител на топлинна енергия единствено с титулярство на право на собственост или ограничено вещно право на ползване, като първото измежду двете е установено по делото, а да се приеме обратното означава, че да се дерогира установената законова уредба в тази насока.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от 3 абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била собственик на процесния апартамент № 21, съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.