Определение № 41572 от 07.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41572 гр. София, 07.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251110124283 по описа за 2025 година

Ищцата поддържа, че правото на собственост е накърнено, че ответникът неправомерно е завладял 0,24 кв.м. от нейното мазе, и че я е лишил от възможността да ползва имота си за периода 01.05.2020 г. – 29.04.2025 г., без да има правно основание за това.

С оглед на изложеното тя предявява: иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху неправомерно завзетата площ от 0,24 кв.м.; иск по чл. 109 ЗС за възстановяване на предходното положение чрез изграждане на преградната стена на първоначалното място; иск по чл. 59 вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 95 лв. месечно за периода 01.05.2020 г. – 29.04.2025 г. (общо 5700 лв.), със законна лихва върху всяко месечно задължение и законна лихва върху главницата до окончателно плащане Ищцата С. М. А. твърди, че е собственик на самостоятелен обект – апартамент № 29 в жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „....“, бл. 417, вх. 1, заедно с прилежащо мазе № 29 с документална площ 6,33 кв.м., индивидуализирано по нотариален акт, със съседи: асансьор, коридор, двор и мазе № 28.

През 2019 г., по молба на ответника Г. П. Б. и неговия син .... Б., ищцата доброволно и временно предоставила ползването на своето мазе № 29, без да е сключван писмен договор и без уговорка за заплащане на наем. Страните се уговорили, че обектът ще бъде върнат при поискване, в състоянието, в което е предаден – поддържано помещение с рафтове, здрава заключваща се врата, електрическо осветление и контакт.

През април 2020 г. ищцата поискала връщането на мазето, но ответникът отказал. При проверка на място установила, че достъпът до коридора, водещ до мазета № 28 и № 29, е преграден с новопоставена метална врата, издигната без нейно съгласие и без решение на етажната собственост, чрез която ответникът фактически обособил общо помещение, включващо и част от общия коридор.

1

Ищцата твърди, че общата стена между двете мазета е разрушена, а на нейно място ответникът е изградил нова стена, навлязла навътре в мазе № 29, с което реалната площ на нейния обект е намалена. При извършено впоследствие геодезическо заснемане било установено, че площта на мазе № 29 е намалена от 6,33 кв.м. на 6,09 кв.м., т.е. с 0,24 кв.м.

Ищцата заявява, че нейни движими вещи, намиращи се в мазето, са били извадени без нейно знание и съгласие и преместени в чуждо мазе (№ 34), след разбиване на заключващото устройство.

В периода 2020 – 2025 г. ищцата многократно търсила доброволно уреждане на спора чрез разговори с ответника и домоуправителя на етажната собственост, но без резултат.

На 12.02.2023 г. е съставен Констативен протокол № 1 от органите на етажната собственост, удостоверяващ действията на ответника по разрушаване на стената и ограничаване достъпа до мазето.

На 30.05.2023 г. ищцата изпратила до ответника нотариална покана, с която поискала незабавно възстановяване на достъпа и първоначалното състояние на обекта, включително изграждане на преградна стена с първоначалното местоположение, както и заплащане на обезщетение за ползването. Поканата е получена на 11.07.2023 г., но отговор не е последвал.

През 2023 г. ищцата завела дело (гр.д. № 51010/2023 г. по описа на СРС), което било прекратено в началото на 2024 г. поради неизпълнение на дадени указания. След нови неуспешни опити за доброволно уреждане, ищцата сезира съда с настоящата искова молба.

На 07.03.2025 г., при среща на място между страните, било констатирано наличието на новата стена, като страните се съгласили да се извършат измервания, за да се установи дали тя съвпада с предишната. Последващ отказ на ответната страна да съдейства за измерванията наложил окончателното предявяване на исковете.

В срока за отговор ответникът оспорва исковете като недопсутими и при условие на евентуалност за неосновтелни

Поддържа, че мазето по своята същност не е самостоятелен обект по смисъла на ЗУТ, а прилежаща част към апартамента, поради което не може да бъде предмет на самостоятелен вещен иск без достатъчна индивидуализация.

Посочва, че и при предходно дело (гр.д. № 51010/2023 г. по описа на СРС) на ищцата са били давани аналогични указания за индивидуализиране на имота, които тя не е изпълнила, а делото е било прекратено.

Твърди, че в исковата молба е налице неяснота относно надлежната пасивна легитимация – ищцата на места посочва, че ползвател е ответникът, а на други – че синът му .... Б. е препятствал достъпа. Според ответника е неясно срещу кого се предявява искът и кой следва да отговаря за твърдените действия.

Счита за неясно и кога точно, на какво основание и по какъв ред е предадено владението на мазето и кой го е получил.

2

Поддържа, че ползването на мазе № 29 е било предоставено доброволно от ищцата, без да е уговарян наем или възнаграждение, и че няма данни за противоправно завземане. Според него не е установено кога и на какво основание е предадено владението, а твърденията на ищцата са противоречиви.

Оспорва твърдението, че е поставил метална врата, която да е препятствала ищцата. Посочва, че в представения протокол за предаване на владение самата ищца е отбелязала „няма ключ“, а вратата на мазе № 29 е била без катинар/брава. Подчертава, че ако ищцата е искала да има достъп, е могла да премахне предполагаемата врата. Оспорва твърдението, че той е поставил металната врата и че е ограничавал достъпа.

Не признава да е извършвал строителни дейности по премахване и изграждане на стени и счита, че не са представени доказателства, че той е изградил новата стена или е променил границите между двете мазета. Счита за невъзможно вещо лице да установи местоположението на стара вече несъществуваща стена, ако няма следи или документи.

Поддържа, че не дължи наем или обезщетение за периода 01.05.2020 – 18.07.2023 г., тъй като най-ранният момент, в който може да се приеме, че е изпаднал в забава, е 19.07.2023 г. – след като е получил нотариалната покана на 11.07.2023 г. с 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

Оспорва размера на месечния пазарен наем, като посочва, че за подобни помещения няма стабилна пазарна практика и наемните цени за мазета са значително по-ниски; привежда примери от онлайн обяви (около 6 евро/кв.м. или 12 лв./кв.м. за централни райони), докато процесното мазе е в стара панелна сграда в ж.к. „....“. Прави възражение за погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД – за вземания за обезщетение и лихви за повече от три години преди подаване на иска.

Оспорва Констативен протокол № 1/12.02.2023 г. – твърди, че не е официален документ по реда на чл. 57, ал. 3 ЗУЕС, защото не е представен в общинската администрация и е подписан и от самата ищца.

Оспорва и Декларацията за отказ от вещно право на ползване, като неотносимa.

Посочва, че няма данни за състоянието на мазето при предаването му, поради което не може да се защити срещу искането за възстановяване.

Иска изключване от доказателствата на Констативен протокол № 1 и Декларацията за отказ от ползване.

Счита за излишно да се допускат трима свидетели за едни и същи обстоятелства; предлага ограничаване до двама.

Не възразява срещу назначаване на съдебно-техническа експертиза, но настоява въпрос № 4 (за старото местоположение на стената) да се прецизира, тъй като вещото лице не може категорично да установи несъществуваща вече стена.

Иска служебно да се изиска гр.д. № 51010/2023 г. по описа на СРС, за да се установят действията на ищцата в предходното производство.

3

Запазва си правото да ангажира допълнителни доказателства в зависимост от процесуалното поведение на насрещната страна.

Безспорни факти, които ответникът не оспорва са: Че ищцата е собственик на ап. № 29 и прилежащото мазе № 29., Че ответникът е собственик на ап. № 28. Че е получил нотариална покана на 11.07.2023 г. (оспорва обаче правните последици за периода преди тази дата).

Ответникът не спори за собствеността на ищцата върху ап. № 29 и мазе № 29, нито че е получил покана на 11.07.2023 г., но оспорва всички твърдения за неправомерно завземане на площ, разрушаване и изграждане на стена, ограничаване на достъпа и дължимост на обезщетение за периода преди 19.07.2023 г..

Оспорва размера на претендираното обезщетение, твърди погасителна давност и иска да бъдат изключени представени от ищцата документи като неотносимо доказателство.

Предявен е Ревандикационен иск – чл. 108 ЗС с искане за установяване, че ищцата е собственик на реална част от недвижим имот – мазе № 29 с площ по нотариален акт 6,33 кв.м., прилежащо към ап. № 29, включително на завладяна реална част от 0,24 кв.м., претендира предаване на владението върху неправомерно заетата част.

Доказателствена тежест:

Ищецът трябва да докаже: правото си на собственост върху процесното мазе, в посочения в исова молба обем вкл. реална част ор 0.24 кв.м. че ответникът владее/държи реална част от 0,24 кв.м.; че тази част е била неправомерно завзета чрез премахване/изместване на стената.

Ответникът трябва да докаже: ако твърди основание за държане - да докаже същото / че има право да владее процесната 00.24 кв. м. реална част че не е завладял спорната част или че не упражнява фактическа власт върху нея.

Обективно съединен иск :

2. Негаторен иск – чл. 109 ЗС с който се иска а възстановяване на предходното положение, включително изграждане на стена на първоначалната линия.

Доказателствена тежест:

Ищецът трябва да докаже: своето право на собственост върху мазе № 29 в твърдяния обем, описан в искова молба , вкл. 0.24 кв.м. по граничната линия между мазе 28 и мазе 29 че ответникът извършва или е извършил действия, които ограничават или смущават правото на ползване (премахване на стара стена, изграждане на нова, ограничаване на достъпа);

4 че тези действия са неоснователни (извършени без правно основание).

Ответникът трябва да докаже: ако твърди, че действията му имат правно основание (например разрешение, съгласие на собственика или решение на етажната собственост); факти, които оборват твърдението за нарушение (напр. че не е извършвал строителство, не е ограничавал достъпа)

При условията, че се уважи иска за собственост - съединен иск с правно оснвание за обезщетение – чл. 59 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД

Ищцата претендира, че след 30.04.2020 г. ответникът без основание е ползвал нейното мазе и я е лишил от възможността да го използва, с което се е обогатил за нейна сметка.

Претендира 95 лв./месечно за периода 01.05.2020 – 29.04.2025 г. (общо 5700 лв.) и законна лихва за забава.

Съдът констатира, че в подадената молба-уточнение ищцата е посочила два отделни фактически периода на твърдяно неоснователно ползване на процесния имот, както следва: от 01.05.2020 г. до 07.03.2025 г. – за цялото мазе № 29; от 08.03.2025 г. до 29.04.2025 г. – само за реално завзетата част с площ 0,24 кв.м..

Същевременно в петитума е посочена единствено обща парична претенция за обезщетение в размер на 5700 лв., без да е индивидуализирано: каква част от тази обща сума се отнася за първия период, когато се твърди лишаване от ползването на целия имот; каква част се отнася за втория период, когато се претендира обезщетение само за неправомерно заетата площ от 0,24 кв.м.

Липсата на ясно разпределение прави иска по чл. 59 ЗЗД неясен и нередовен по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 129 ГПК, тъй като не позволява на съда да определи предмета и размера на претенцията, а на ответника – да организира защитата си.

На основание чл. 129, ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на съобщението:

1. Да посочи точно каква сума от общо заявените 5700 лв. претендира за периода 01.05.2020 г. – 07.03.2025 г. за ползване на цялото мазе № 29;

2. Да посочи точно каква сума от общата претенция претендира за периода 08.03.2025 г. – 29.04.2025 г. за ползване единствено на завзетата част от 0,24 кв.м.;

3. При необходимост да съобрази общия размер на претенцията (дали остава 5700 лв. или следва да бъде коригиран), така че отделните суми за двата периода да бъдат ясно формирани и сборът им да е посочен.