Решение № 126 от 29.04.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Варна, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело № 20223001000107 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „УП България 13“ ЕООД, гр.София, чрез адв.М., срещу решение №373/19.10.2021г. по т.д.№11 86/2020г. на Варненски окръжен съд, ТО.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено в нарушение на процесуалните правила и разрешенията, дадени в ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да бъде спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани на административен акт, който не е влязъл в законна сила. Постановеното решение е издадено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е направен анализ на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на заплащане на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. Твърди се още, че съдът неправилно е приложил последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г., като не е съобразил, че следващото решение е постановено при липса на компетентност и е явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за незаконосъобразност на Решение СП – 5.

1

Сочи се, че решението е и необосновано, тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения. По същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна „Енерго – Про Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд е валидно, допустимо, правилно и обосновано, постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Излага, че при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са налице основания за спиране на производството. Решение СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем индивидуален административен акт, като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира изпълнението му. Дори да не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия, произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй като след него няма да възникне ново основание за изкупуване на по-големи обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи преференциално изкупувания обем енергия. В този смисъл са и постановените определения по ч.т.д.№2114/2020г. на ВКС, ІІ т.о. и по ч.т.д.

№196/2019г. на ВКС, ІІ т.о. Неоснователно е и оплакването за неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по реда на чл.17, ал.2 от ГПК.

Такова задължение за съда би съществувало при наличие на изрично искане, каквото не е направено в хода на производството. В обжалваното решение, съдът е посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените дългосрочни договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба, как същата изменена сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от законодателя в мотивите към изменение на закона. Отмяната на акта, с който се определя НСП има за последица единствено възобновяване на задължението на административния орган да извърши отново установяването му по предвидения в закона ред, което е сторено с постановеното Решение СП-5/28.03.2019г. По същество се претендира отхвърляне на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото разноски.

Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр. София с писмен отговор, чрез ст.ю.к.А., оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът правилно е преценил, че по преференциални цени подлежи на изкупуване част от произведената ел.енергия за процесните месеци, а останалото количество подлежи на изкупуване по цена за излишък на балансирания пазар. Изводът е в съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.5 2 от ЗЕВИ и Решение СП – 5/28.03.2019г. на КЕВР. С извършените от ответника плащания същият е изпълнил поетите по договора задължения.

Предявените искове са неоснователни. По същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението на Варненски окръжен съд.

Постъпила е частна жалба от „Енерго-про Продажби“ АД срещу определение 1702/15.12.2021 година по т.д.1186/2020 година по описа на ВОС, ТО, с което е изменено решение 373/19.10.2021 година по т.д.1186 по описа за 2020 година на ВОС. Моли съдът да постанови определение, с което присъди на „Енерго-про продажби“ АД пълният размер на сторените разноски в размер на 9780 лева.

Ответникът по частната жалба „УП България 13“ ЕООД не е депозирал отговор.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството е образувано по предявени искове от "УП България 13“ ЕООД срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 2444,21 лева, цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 720.43 лв.

(седемстотин и двадесет лева и четиридесет и три стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 2 444,21 лв. за периода от 24.11.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане; (2) сума в размер 87 591,00 лв. (осемдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и един 1лева), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 24 963,45 лв.

(двадесет и четири хиляди деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и пет стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 87 591,00 лв. за периода от 29.12.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане; (3) cyма в размер 92 637,07 лв. (деветдесет и две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седем стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 25 706,87 лв. (двадесет и пет хиляди седемстотин и шест лева и осемдесет и седем стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от 92 637,07 лв. за периода от 25.01.2018 г. до датата на предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане.

Претендират се съдебно-деловодни разноски.

3

В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищецът "УП България-13 ЕООД е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД и собственик на централа "Пролезки път 3", състояща се от един ветрогенератор тип VESTAS V90, c обща инсталирана мощност 3 MW, находящ се в поземлен имот с кадастрален номер No *** в землището на град Шабла, местност "Пролезки път", община Шабла, област Добрич, съгласно нотариален акт No 037, том VII Per.

No 4432, дело 960/2008 г., Разрешение за строеж No 138 от 06.10.2008 г., издадено от главния архитект на Община Шабла и сключен договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия No 896/16.06.2008-3061-ВГ-22.07.2008-4021-ВГ-27.05.2009 и Разрешение за ползване СТ-051683/30.12.2009 г. За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия No 137 от 20.04.2010 г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална цена, определена от КЕВР с Решение No Ц-010/30.03.2011 г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба No1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.

Твърди, че за месец октомври, 2017 г. ищецът е произвел и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 692,899 MWh, за която е издал фактура № 113/31.10.2017 г. на стойност 156559,14 лева с ДДС, като продажната цена е приложимата цена за излишък на балансиращия пазар).

Произведените количества енергия са при работа на централите, когато е надхвърлен прагът от 2 000 MWh/инсталиран 1 kW мощност, но без да са достигнати 2250 ефективни часа.Към настоящия момент е заплатена единствено стойността по фактурата и остава за доплащане сума в размер на 2444,21 лева с ДДС.

За месец ноември, 2017 година е издадена фактура 114/30.11.2017 година на стойност 96788,22 лева с ДДС, като количеството електроенергия от 428,365 MWh е подлежало на изкупуване по цена от 188, 29 лева/ MWh.

Към настоящия момент е заплатена сума от 9197,21 лева като остава за доплащане сума в размер на 87591 лева с ДДС. Освен заплащането на дължимата сума се дължи и обезщетение за забава в размер на 24963,45 лева , считано от 29.12.2017 година до датата на подаване на исковата молба.

Твърди се още, че през м. декември 2017 г. ищецът е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 457,406 MWh, за която е издал Фактура N 116/31.12.2017 г. на обща стойност 100 624,62 лева с ДДС, като продажната цена за количеството от 309,354 MWh е 188,29 лв./MWh (преференциалната цена по т. 1.7 от Решение СП-1) до достигане на 2250 ефективни часа. Твърди, че продажната цена за количеството 148,052 MWh е 172,95 лв./MWh (преференциалната цена по т. 1.8 от Решени е СП-1) след 4 надхвърляне на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактура по тази цена, тъй като през месец декември количеството електроенергия от 309,354 MWh било произведено докато централата е работила при надхвърлен праг от 2 000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, и до достигане на 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. За количеството електроенергия от 148,053 MWh произведено през същия месец декември 2017 г. централата вече била надхвърлилa с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.

Твърди, че количеството произведена електрическа енергия през месец декември 2017 г. в общ размер на 457,406 MWh (309,354 MWh при работа на централата до 2250 ефективни часа плюс 148,052 MWh при работа на централата над 2250 ефективни часа), е подлежало на изкупуване последователно по двете преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение СП-1, защото през целия месец декември централата не била достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Към настоящия момент ответникът бил заплатил единствено сумата от 7987,56 лева, като се дължи и обезщетение за забава в размер на 25262,41 лева за периода от 25.01.2018 година до датата на подаване на исковата молба.