Решение № 2773 от 30.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2773 гр. София, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100503987 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на “С.В.” АД - длъжник по изпълнително дело № 20228510403585 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег.№ 851 по описа на КЧСИ срещу постановление за разноски от 29.12.2022г., в частта, в която е отказано искането на длъжника за отмяна на възложените в негова тежест такси и разноски, а в условията на евентуалност – в частта, в която е отказано намаляване на таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ и е начислена такса по т.

4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева с ДДС.

Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение относно наличието на предпоставките за възлагане на сторените по изпълнителното производство разноски в тежест на длъжника. В тази връзка твърди, че по делото са представени писмени доказателства за това, че “С.В.” АД преди образуване на изпълнителното дело е изразило готовност за доброволно плащане на присъденото обезщетение, поради което не е дало основание за предприемане на принудително изпълнение. Счита, че след като взискателят не е посочил действителния адрес на управление, на който да бъде открит и да му бъде връчено искането 1 на длъжника за посочване на банкова сметка, по която да се да се извърши доброволно плащане, то тогава разноските за изпълнителното дело следва да се поемат от кредитора. В този смисъл поддържа хипотеза на забава на кредитора – било предложено доброволно плащане преди образуване на изпълнителното дело, което обаче е било възпрепятствано от кредитора.

Развити са и съображения, че поведението на взискателя представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, доколкото целта на образуваното изпълнително производство за принудително събиране на вземането е единствено да се увреди длъжника чрез начисляване на такси и разноски по изпълнението. При условията на евентуалност, дори да се приеме, че “С.В.” АД дължи разноски, то счита, че таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева, е начислена неправилно. Съдебният изпълнител не е предоставил изискуемите документи по ЗСч, , обосноваващи приемането за събиране на посочената такса. Оспорена е и приетата за събиране такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ в размер на 12 лева с ДДС. Обжалваното уведомление не е било връчено на длъжника по пощата, а на посочен от него електронен адрес, поради което счита за недължима начислената такса по т. 4 от ТТРЗЧСИ. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното уведомление и за отмяна възлагането на разноски по изпълнителното дело в пълния им размер. В условията на евентуалност е отправено искане за отмяна на отказа на съдебния изпълнител да не възлага в тежест на длъжника таксата по т. 31 от ТТРЗЧСИ и в частта, в която е начислена за събиране такса в размер на 12 лева по т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят “Т.У.” ЕООД оспорва жалбата като неоснователна. Излага становище, че не са налице предпоставки за отмяна на постановлението за разноски, тъй като длъжникът не е установил да е изпълнил задължението си преди образуване на изпълнителното производство. Счита, че непредставянето на банкова сметка, по която да се извърши доброволно плащане, не покрива хипотезата на забава на кредитора по чл. 95 от ЗЗД. За освобождаване от задължението на длъжника не е достатъчно същият единствено да е изразил воля и готовност за изпълнение. Необходимо е още кредиторът необосновано да откаже получаване на длъжимото, длъжникът да вложи сумата по банкова сметка на името на кредитора и да го уведоми за това и изпълнението да е пълно и точно. В случая не били налице тези кумулативни предпоставки. Оспорва и твърдението за злоупотреба с право.

2

Освен това сочи, че длъжникът, който не е изпълнил задължението си, при всички случаи дължи и сторените от кредитора разноски за изпълнението. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява подробно становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20228510403585 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., с рег. № 851 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от “Т.У.” ЕООД срещу “С.В.” АД, за принудително събиране на присъденото в полза на адвокат В.В.Т. вземане в размер на 150 лева, за което е издаден на 06.11.2019г. изпълнителен лист по гр.дело № 88840/2017г. по описа на СРС, ГО, 44 състав. Молителят обосновава качеството си на взискател по делото с представените два броя договори за цесия. С договор от 22.08.2022г. В.В.Т. е прехвърлил на В.Н. Д. цялото вземане, което има към “С.В.” АД в размер на 150 лева на основание присъдена сума в полза на цедента по гр.д. № 88840/2017г. по описа на СРС. С договор за цесия от 25.08.2022г. носителят на вземането Валентина Д., в качеството на цедент, е прехвърлила на “Т.У.” ЕООД, в качеството на цесионер, вземането в размер на 150 лева, присъдено по издадения изпълнителен лист по гр.д. № 88840/2017г. по описа на СРС.

На 14.12.2022г. дружеството-длъжник е получило съобщение за образувано изпълнително дело, в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство, както следва: главница в размер на 150 лева; 208, 91 лева разноски по изпълнителното дело и 138, 07 лева такси по ТТРЗЧСИ /Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ/. Към съобщението било приложено и постановление за приети разноски, както следва: по т. 1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнително дело - 24 лева с ДДС; по т. от 3 от ТТРЗЧСИ – за извършване на справка за длъжника – 6 лева с ДДС; по т. 5 от ТТРЗЧСИ – за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение – 24 лева с ДДС; по т. 9 – за налагане на запор – 18 лева с ДДС; по т. 26 – пропорционална такса в размер на 43, 07 лева; по т. 31 – допълнителни разноски в размер на 24 лева с ДДС, адвокатско 3 възнаграждение в размер на 200 лева и 8, 91 лева – такса за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод.

На 29.12.2022г. по делото е постъпило възражение от длъжника, в което по посочените в жалбата, по която е образувано настоящото производство съображения, се твърди липса на основание за възлагане на направените по делото разноски в тежест на длъжника /по аргумент от нормата на чл. 95 от ЗЗД и поради злоупотреба с право/. В условията на евентуалност е направено искане за изменение на размера на приетите за събиране такси по т. 9, по т. 26 и по т. 31 от ТТРЗЧСИ. Към възражението е представено писмо-покана, изходящо от “С.В.” АД, с което от кредитора “Т.У.” ЕООД е поискано да окаже съдействие за доброволно плащане на присъдените суми по гр.д. № 88840/2017г. по описа на СРС, чрез посочване на банкова сметка за извършване на превод на паричните вземания. Писмото не е било връчено, тъй като на адреса “не е открита фирма, няма индикация за фирма”, което обстоятелство се установява от представената товарителница за връчване на пощенска пратка.

На 29.12.2022г. органът по принудително изпълнение се е произнесъл по депозираното възражение, като е уважил същото единствено в частта относно начислената такса по т. 9 от ТТРЗЧСИ в размер на 24 лева с ДДС. В останалата част искането е било оставено без уважение. Допълнително е начислена такса в размер на 12 лева с ДДС, обоснована с т. 4 от ТТРЗЧСИ.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК, отброяващ се от датата на получаване на постановлението за разноски – 13.01.2023г., от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според 4 последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и в случаите, когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени /чл. 79, ал.

1, т. 3 от ГПК - нова – ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./.

В чл. 79, ал. 1 ГПК е предвидено, че разноските по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по принудително изпълнение в размери, определени от ТТРЗЧСИ, са за сметка на длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи. Тази норма е специална по отношение на нормата на чл. 78 от ГПК, която урежда общите правила за това кога се дължат разноски в съдебните производства, каквото безспорно е и изпълнителното, поради което и доколкото в нея по изричен начин са уредени случаите, при които отговорността на длъжника за заплащане на разноски отпада, то следва да се приеме, че общото правило на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложимо по отношение на разноски по изпълнението. При тълкуване на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК се налага извод, че отговорността на длъжника за разноски, направени в хода на изпълнителното производство отпада само в т р и случая: 1). при прекратяване на изпълнителното дело съгласно чл. 433 от ГПК, като тук изрично е изключена хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, както и 2). за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени и 3) разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени .

Основното възражение на жалбоподателя е свързано с твърдението, че не е могъл да изпълни задължението си доброволно, тъй като е бил възпрепятстван от кредитора - взискател. Представените към жалбата доказателства установяват, че "СОФИЙСКА ВОДА" АД е направил опит да заплати на взискателя сумата по изпълнителния лист след получаване на уведомление за извършената цения и преди образуване на изпълнителното дело, като за целта му е изпратил покана на вписания в Търговския регистър 5 адрес на управление, с която го е приканил да му предостави данни за банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените с изпълнителния лист парични вземания. По въпросите относно забавата на кредитора по чл. 95 от ЗЗД е формирана непротиворечива практика на ВКС, съгласно която се приема, че когато длъжникът предлага изпълнение, а кредиторът неоправдано не приеме предложеното му, той изпада в забава. Забавата на кредитора обаче не освобождава длъжника от задължението за изпълнение - съгласно чл. 95 от ЗЗД, когато кредиторът е в забава и задължението е да се предаде нещо, длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по местоизпълнението. Само заявяването на готовност за изпълнение за плащане, без длъжникът да плати на кредитора или да предаде сумата за пазене, не съставлява изпълнение.

В решение № 28/14.03.2009 г. на ВКС по т.д. № 497/2008 г., I т.о. е прието, че ако е налице забава на кредитора, длъжникът може да се освободи от парично задължение, само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за това. В случая жалбоподателят след като е установил, че не може да извърши плащане на кредитора поради непредставяне на банкова сметка, не е предприел действия, с които да изпълни задължението си по посочения заместващ личното плащане на кредитора начин. Поради това е останал задължен за сумите по изпълнителния лист, а съответно кредиторът разполага с възможността да търси принудително изпълнение на тези задължения.