Решение № 277 от 06.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110137952 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Х. Х. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело №г. по описа на СРС, 33 с-в.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу Л. Х. Х. за сумите от: сумата от 297,03 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 47,34 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г., сумата от 32,31 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 26.04.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 5,80 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г. и 75,00 разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 1

30.04.2021 г. Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр.

София, общ. Подуене, ж.к. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство.

Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът Л. Х. оспорва исковете като неоснователни.

Сочи, че е подал заявление Г-23140/18.10.2018 г. за отказ от договора с „Топлофикация София“ ЕАД съгласно чл.62 ЗЗП за отоплителния сезон 2018 – 2019г., както и че в недвижимия имот радиаторите са свалени, а тръбите за парното са затапени от 2011 г.

Твърди, че в сградата не се доставя топла вода. Посочва, че радиаторите в общите части на сградата са демонтирани, а апартаментът му е разположен на последния етаж и поради това през имота му не преминават топли тръби, които да излъчват топлина.

Поради това оспорва дължимостта на сумите за доставена ТЕ и за дялово разпределение, оспорва по размер такса сградна инсталация. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че отчитането и разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. Сочи, че за процесния период по отношение на топлоснабдения имот е разпределяна единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.

Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по 2 системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 30.08.2022 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 10.11.2022 г. без въцражения от страните, като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделен фактът, че в процесния период ответникът е собственик на процесния недвижим имот, а именно: ап. 82, находящ се в общ. Подуене, ж.к. „Левски В“, бл. 1, вх. А, ет. 13.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано. Този факт се установява и от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на наредбата за държавни имоти от 13.08.1993 г. От същия се установява, че купувачи на процесния имот са ответникът Л. Х. Х. и лицето Антоанета Александрова Х.а. От приетото по делото удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Карлово въз основа на Акт за граждански брак № 0227/12.11.1988 г., се установява, че Л. Х. Х. и лицето Антоанета Александрова Х.а са сключили граждански брак на 12.11.1988 г., като към 22.11.2022 г. няма данни бракът да е прекратен. Поради изложеното може да се направи извод, че имотът е придобит от съпрузите като съпружеска имуществена общност по смисъла на СК /отм./, поради което ответникът е собственик на процесния имот, респ. потребител на топлинна енергия.

Спорни по делото са обстоятелствата дали реално е доставяно процесното количество топлинна енергия в процесния имот, стойността на които е в посочените размери.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, е бил с демонтирани отоплителни тела.

Посочено е, че топлинна енергия за отопление, както и за топла вода, не е начислявана от ищцовото дружество. За процесния период била начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Посочено е, че отдадената топлинна енергия от сградна инсталация е изчислявана коректно.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на непогасеното задължение за главница в процесния период е в размер на сумата от 297,03 лева, представляваща изцяло сума за ТЕ, отдадена за сградна инсталация. Изчислено е, че с изравнителните сметки е отчетена разликата между прогнозно начислената ТЕ и реално консумираната, като тя се изразява в сума за доплащане от 13,87 лв., като сумата е взета предвид от вещото лице при определяне на дължимия остатък. Отразено е, че непогасената сума за 3 главница за услугата дялово разпределение за процесния период е в размер на 32,31 лева. Посочено е, че размерът на лихва за забава в процесния период, отчетен след настъпване изискуемостта на всяко едно от вземанията, е в размер на сумата общо 47,24 лева върху непогасената главница за топлинна енергия и сумата от 5,80 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение.

Съдът кредитира експертните заключения като пълни и компетентно дадени.

Неоснователно е направеното от ответника възражение за недължимост на сума за сградна инсталация. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена, се равнява на претендираното от ищцовото дружество, поради което искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен в пълен размер.

Напълно основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Установява се от документите за главен отчет и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета. Искът следва да бъде уважен в пълния претендиран размер от 32,31 лева.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД: