Решение № 119 от 24.07.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Ямбол, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20242300500239 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 ал.2 от ГПК.

Депозирана е жалба вх.№ 24920/18.06.2024 г. от С. Й. Й. от с.****, длъжник по и.д.№ 363/2024 г. по описа на ЧСИ И.Х. против насочване на изпълнението към несеквестируемо имущество – командировъчни, постъпващи от работодател по запорирана банкова сметка на длъжника в ОББ АД. Иска се да бъде отменен отказа на ЧСИ да възстанови сумата, представляваща командировъчни като бъде указано, че е несеквестируема и бъда възстановена на длъжника. Жалбоподателката счита, че средствата от командировъчни са несеквестируемо имущество въпреки, че не представляват по съществото си трудово възнаграждение, тъй като тези средства се отпускат от работодателя с оглед необходимостта да се извърши трудова дейност на различно място от основната месторабота и са свързани със заплащане на разноски за това. Запора на тази сума по съществото си представлява нарушаване на нормалните условия на живот и е в разрез с принципа да не се провежда принудително изпълнение върху имущество, без което длъжникът не може нормално да съществува.

В законоустановения срок взискателят „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр.София е депозирал становище по жалбата за това, че същата е неоснователна и се желае да бъде оставена без уважение. Взискателят счита, че командировъчните пари не попадат в обхвата на чл.446а от ГПК и не представляват несеквестируем доход, не са включени и в разпоредбата на чл.444 т.8 от ГПК. Изложени са съображения и относно депозиране пред ЧСИ на искането за възстановяване на сумите от командировъчни от страна на длъжника чрез пълномощник, чието упълномощаване не е надлежно.

1

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ЧСИ И.Х. е изложила своите съображения за това, че жалбата е допустима но неоснователна. Изложено е, че нормите относно секвестируемостта не са диспозитивни, не подлежат на тълкуване, същите са императивни. Законодателят изчерпателно е изброил срещу кое имущество не се насочва принудително изпълнение, като в т. 8 на чл. 444 от ГПК е посочена възможност и за хипотези предвидени в друг закон. Тъй като относно командировъчните законодателят не е предвидил изрична забрана за принудително изпълнение, то и ЧСИ няма право да извежда правила за несеквестируемост по тълкувателен път.

Съдът след като се запозна с жалбата, становището на взискателя и на ЧСИ.Х., както и със самото и.д. № 363/2024 г., приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице съобразно чл.435 ал.2 т.2 от ГПК – жалбата е подписана лично от длъжника Й.. Възраженията на взискателя относно нейното процесуално представителство се отнасят до депозираното от длъжника искане пред ЧСИ, което не е пречка за разглеждане на въпроса относно несеквестируемостта на имуществото на длъжника. Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Процесното и.д. № 363/2024 г. е образувано по молба на взискателя „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД насочена против длъжник С. Й. Й. за задълженията й към дружеството, съгласно изпълнителен лист № 1217/6.10.2023 г., издаден по ч.гр.д.№ 2248/2023 г. по описа на ЯРС въз основа на заповед за изпълнение № 1180/2023 г. На 21.05.2024 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до работодателя на длъжника „Язаки България“ ЕООД гр.Ямбол за запор на трудовото възнаграждение на Й., както и до ОББ АД и Юробанк България АД за запор на вземанията на длъжника по откритите в банките сметки. Със съобщение от 21.05.2024 г., получено лично от Й. на 27.05.2024 г., ЧСИ я е уведомил, че е образувано изпълнително дело против нея с посочване размера на задълженията й към взискателя, както и че е наложен запор върху банковите й сметки в ОББ АД и Юробанк България АД и на трудовото й възнаграждение.

С молба вх.№ 23023/6.06.2024 г. до ЧСИ.Х., П.Е.П. представил се за пълномощник на Й., с която живеят на семейни начала и имат дете, е поискано от ЧСИ да бъде върната по сметката на Й. сумата 1596 лв., която е несеквестируема, тъй като е част от преведените от Язаки командировъчни 1615,52 лв., защото тя е в Турция в командировка и парите й трябват.

Представено е извлечение от сметката на С. Й. Й. в ОББ АД, видно от което на 3.06.2024 г. от „Язаки България“ ЕООД на С. Й. Й. е преведена сумата 1615,52 лв. с основание – командировъчни. На 6.06.2024 г. ЧСИ е отказал да възстанови сумата, представляваща командировъчни и този отказ е съобщен на длъжника лично на 17.06.2024 г. На 18.06.2024 г.

ЧСИ е изпратил до ОББ АД указание във връзка със запорното съобщение от 21.05.2024 г., че наложеният запор на банковите сметки на длъжника не следва да се изпълнява по отношение на суми, постъпили като обезщетение за неработоспособност, детски надбавки, социални помощи и от трудовото възнаграждение от Язаки за съответния месец, освен за суми с характер на спестявания.

2

В разпоредбата на чл.444 от ГПК, която има императивен характер, законодателят е изброил видовете несеквестируемо имущество на длъжника и е постановил, че изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице: 1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет; 2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; 3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; 4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; 5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година; 6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; 7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността ; 8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. С Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина са уредени условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на командироващите органи и на командированите лица. В тази наредба не е постановена забрана за принудително изпълнение върху командировъчни пари с оглед разпоредбата на чл.444 т.8 от ГПК, предвид обстоятелството, че суми от командировъчни не са сред забранените в т.1 до 7 на чл.444 от ГПК.

Командировъчните плащания не следва да се считат за трудово възнаграждение и не са част от същото, тъй като трудово възнаграждение се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на определена работа. Командировъчните плащания представляват компенсационни плащания дължими не заради предоставяне на работна сила, а заради невъзможността да се престира работна сила по причина извън работника или служителя.

Както е прието в съдебната практика – решение № 10/24.01.2019 г. по г.д. № 2424/2018 г. на 4-то ГО на ВКС, решение № 123/14.03.2011 г. по г.д. № 1167/2010 г. на 4-то ГО на ВКС, решение № 152/23.04.2021 г. по в.гр.д. № 469/2020 г. на ОС – Велико Търново, предназначението на командировъчните плащания е да се компенсират неудобствата, които работникът или служителя понася, когато изпълнява задача извън мястото на работа и местоживеенето си. Командировъчните плащания по тази причина се определят и дължат извън трудовото възнаграждение по нарочно определен ред, което води до безспорния извод, че същите не са елемент от трудовото възнаграждение и по тази причина не следва да 3 се считат за несеквестируем доход на работника, срещу който доход не следва да бъдат предприемани принудителни действия.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна, тъй като не са незаконосъобразни действията на ЧСИ И.Х. насочени към събиране на задълженията на длъжника чрез удържане на сума от изплатените й от работодателя командировъчни.

На основание изложеното, ЯОС

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 24920/18.06.2024 г. от С. Й. Й. от с.****, длъжник по и.д.№ 363/2024 г. по описа на ЧСИ И.Х. против насочване на изпълнението към несеквестируемо имущество – командировъчни, постъпващи от работодател по запорирана банкова сметка на длъжника в ОББ АД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4