Определение № 22957 от 23.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22957 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110117058 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на *********** срещу **********, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника, който в качеството си на съдия е постановил определение за връщане на искова молба на ***********, в която обидил същия, като посочил, че поведението му е кверулантно.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът в качеството си на съдия при *********, постановил определение, с което връща исковата молба на ищеца ***********, като в определението съдията посочил, че поведението на ищеца е кверулантно. Излага, че етимологичното значение на кверулант или лице с кверулантно поведение е лице, което чувства себе си като жертва на неправда, найвече поради малозначителни или напълно неоснователни събития или постъпки от страна на други хора. Счита, че с поведението си ответникът е извършил умишлено престъпление – обида, поради което същият носи отговорност за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в разрушаване на доверието в съдебната система на България, накърняване на лични морални ценности, чувство за липса на справедливост, стрес, безпокойство и чувство за безпомощност, които оценява на 20000 лв.

Съдът като взе предвид изложените в исковата молба твърдения и заявен петитум, намира че така предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:

От изложените в исковата молба твърдения и заявен петитум може да се изведе, че е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от страна ответника, които са причини при и по повод изпълнение на задълженията си като съдия в *********, постановявайки съдебен акт по образувано при него дело. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, която е цитирана и в исковата молба, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Функционалният имунитет на магистратите обезпечава функционалната независимост на съдебната власт. Имунитетът е установен за защита на държавата, 1 обществото и нормалното функциониране на съдебната система, а не изключително и само за защита на ползващия се от него магистрат. Последователно в съдебната практика на Върховния касационен съд е застъпено, че функционалният имунитет на съдията корелира с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса, и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като искът е изначално недопустим. Такива искове (насочени срещу магистрат като процесуално легитимиран ответник), подлежат на прекратяване от съдилищата, без споровете да се разглеждат по същество. Възможността на пострадалите да получат обезщетение за причинени вреди от незаконосъобразни служебни действия на лицата, ползващи се с функционален имунитет, е чрез насочване на исковете срещу съответните правозащитни органи, но не е допустимо магистратът в лично качество да отговаря по такъв иск. В този смисъл са Определение № 189 от 17.08.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 2246/2022 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК, Определение № 60132 от 1.11.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 3935/2021 г. по описа на ВКС, II г. о., ГК, Определение № 56 от 28.01.2020 г., постановено по ч. гр. д.

№ 4540/2019 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК и др.

В случая не може да се приеме, че е налице изключението, визирано в чл. 132, ал. 1 от Конституцията на Република България, а именно магистратът да е извършил умишлено престъпление от общо характер, доколкото обидата, за която в исковата молба са изложени твърдение, не е престъпление от общ характер, а се преследва само по тъжба на пострадалия – чл. 161, ал. 1 НК.

Предвид изложеното исковата молба следва да бъде върната, а производството следва да бъде прекратено като недопустимо.

Мотивиран така и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба на *********** срещу **********, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от противоправното поведение на ответника, който в качеството си на съдия е постановил определение за връщане на искова молба на ***********, в която обидил същия, като посочил, че поведението му е кверулантно.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 17058/2026 г. по описа на СРС, 157 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ********* в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2