Решение № 224 от 29.06.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Шумен, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630202625 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-003636 от 10.11.2025 год. на Началник сектор в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Д. С. Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************** е наложено административни наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева с равностойност 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евро цента/ на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП. Жалбоподателят моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалба, като излага и допълнителни правни съображения в подкрепа на исканията.

Процесуалният представител на Началник сектор в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази 1 разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. С. Х. на 28.10.2025 год. управлявал лек автомобил марка „Пежо 207”, с рег. №Р9140КХ, собственост на Д.И., с ЕГН**************, като се движил в района на етапна връзка в община Шумен, на път без номер, км.1+567 в посока път I-2“. В автомобила превозвал три деца, между които и детето А.С., родено на ******* год., като по отношение на всяко едно от децата не била използвана обезопасителна система, съобразена с размера и теглото на детето. При спиране на автомобила за проверка било установено, че по отношение на нито едно от децата не се използва обезопасителна система или друга система за обезопасяване. По отношение на детето А.С., родено на ******* год. на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА, №4796866 от 28.10.2025 год. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателят е нарушена разпоредбата на чл.137в, ал.2 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без да изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление №25-0869-003636 от 10.11.2025 год. на Началник сектор в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Д. С. Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************** е наложено административни наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева с равностойност 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евро цента/ на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП.

От изисканата в хода на съдебното производство справка от НЗК, РЗОК-Шумен се установява, че личен лекар на детето А.Ж.С., с ЕГН********** е д-р С.Т., че към 28.10.2025 год. по отношение на детето и отчетен профилактичен преглед по програма „Детско здравеопазване“, като детето е било с тегло 15 кг и ръст 99 см.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя П. С. П. и на свидетеля Н. Т. Н. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. С. П. и Н. Т. Н.. И двамата са участвали лично в извършената проверка на жалбоподателя и пряко са възприели фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Показанията им са последователни, еднопосочни, непредубедени и почиват на техни преки наблюдения над поведението на водача. В същото време показанията на свидетелите кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаното в пункт първи на наказателното постановление наказание съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.137в, ал.1 от ЗДвП пътниците в моторни превозни 2 средства от категории М1, N1, N2 и N3, когато са в движение, използват системи за обезопасяване, с които моторните превозни средства са оборудвани, а съгласно ал.2 от същата разпоредба За деца с ръст под 150 сантиметра, които пътуват в моторни превозни средства от категориите М1, N1, N2 и N3, задължително се използват системи за обезопасяване на деца от пълния или непълния клас по смисъла на чл.137б, ал.2, съобразен с теглото на детето, в съответствие със класификацията по чл.137б, ал.1 – за системите за обезопасяване на деца, одобрени в съответствие с чл.137г, ал.1, т.1 и данни от производителя за височината и максималното тегло на детето, за което е предназначена системата за обезопасяване на деца, одобрена в съответствие с чл.137г, ал.1, т.2.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от разпита на свидетелите П. С. П. и Н. Т. Н. се установява по безспорен начин, че по време на движението си в община Шумен, по път без номер в района на етапна връзка, км.1+567, в посока път I-2 жалбоподателят е превозвал детето А.С., родено на ******* год., като посоченото дете не е било обезопасено по никакъв начин, нито с обезопасителна система, съобразена с размера и теглото на детето, нито с обезопасителен колан за възрастни. В съдебно заседание актосъставителят П. категорично заявява, че детето е било с ръст не повече от 1 метър, като същото е било родено през 2022 год.

От изисканата в хода на съдебното производство информация от НЗК, РЗОК-Шумен се установява, че към 28.10.2025 год. по отношение на детето и отчетен профилактичен преглед по програма „Детско здравеопазване“, като детето е било с тегло 15 кг и ръст 99 см.

Следователно от изложеното се налага извода, че при превозването на детето А. жалбоподателят не е изпълнил задължението си да ползва система за обезопасяване на деца, предвидена в нормата на чл.137б, ал.1 от ЗДвП.

Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя и на процесуалният му представител, изложени в жалбата и в съдебно заседание за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване точния ръст и тегло на детето в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Както става ясно от материалите по делото както детето А., така също и останалите две деца, намиращи се в автомобила, са били превозвани без използване на каквато и да е система за обезопасяване. Въпреки, че не е бил посочен конкретен ръст и тегло на детето, доколкото на жалбоподателя е било известно, че същото е на около 2 години и с видим ръст около 1 метър, то същият е бил наясно, че при неговото превозване в автомобил следва задължително да използва система за обезопасяване. А с оглед на изложеното, въпреки посочената неточност в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, от описаната фактическа обстановка жалбоподателят е бил в състояние да разбере какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил, кога го е извършил и по какъв начин.

Следователно допусната неточност не може да бъде третирана като съществено процесуално нарушение, което да е нарушило правото на защита на жалбоподателя и да е довела до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин.

В подкрепа на

3 изложеното е и практиката на ШАС, постановена по идентични случаи, а именно Решение №997/08.06.2026 год. по КАНД №202/2026 год. по описа на ШАС и Решение №950/01.06.2026 год. по КАНД №203/2026 год. по о писа на ШАС.

Поради изложеното се налага извода, че доколкото Х. в качеството си на водач на МПС, е превозвал детето А., за което не е била използвана каквато и да е обезопасителна система, съобразена с размера и теглото на детето, се налага извода, че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.137в, ал.2 от ЗДвП. За посоченото нарушение санкционната разпоредба на чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП предвижда наказание „глоба” в размер на 100 лева за водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава втора, раздел ХХV. Доколкото разпоредбата на чл.138в попада именно в посочения раздел, то правилно административно - наказващият орган е издирил и приложил действащата за посоченото нарушение санкционна разпоредба, като е наложил на нарушителя предвидения за това нарушение абсолютен размер на наказанието.

При цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление съдът не констатира каквито и да е съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същият да разбере какво конкретно нарушение се твърди, че е извършил, кога и как го е извършил, а от тук и до невъзможност да организира защитата си по един адекватен начин.

Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 67 евро.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-0869-003636 от 10.11.2025 год. на Началник сектор в ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Д. С. Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************** е наложено административни наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева с равностойност 51.13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евро цента/ на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. С. Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: **************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 67 /шестдесет и седем/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.