Решение № 52 от 07.04.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Кубрат, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100604 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК.

Образувано е по предявени от Е. Е. Х., ЕГН ********** с адрес в *** чрез адв. Б. Й. от САК срещу „Микро Кредит“ АД с ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от В. М. В. и Г. А. А. искове с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД вр. Чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 2 и чл.22 ЗПК, за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit № 905200176942/22.03.2024 г. и на Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00176942/22.03.2024 г.

С исковата молба се поддържа, че между страните били сключени атакуваните договори. Поддържа, че договорите за заем и за допълнителни услуги са недействителни на основание чл. 22 от ЗПК, като навежда следните основания: 1/договорът за допълнителни услуги е нищожен, тъй като противоречи на добрите нрави, заобикаля закона съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т .10 от ЗПК, защото създава задължение за ищеца за заплащане на пакет за допълнителни услуги в размер на 5088.96 лв.; 2/договорът за заем не е индивидуално уговорен, а има типов характер, 1 което е противоречие съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗПК; 3/дължимата сума за възнаграждение по договора за допълнителни услуги е посочена общо, без да е ясно посочена стойността на всяка услуга, нейния вид и брой; 4/ възнаграждението за допълнителни услуги по същество представлява „скрит разход“ и следва да се включи в годишния процент на разходите, а когато се включи – надвишана законоустановения максимален размер на ГПР; 5/в договора за заем не е спазено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК;

6/липсва конкретизация относно начина на формиране на ГПР, при което е налице нарушение на изискването клаузите да са описани по ясен и разбираем начин; 7/ГПР е различен от посочения в договора, а кредиторът е заблудил потребителя като е посочил по-нисък от действителия ГПР.

Поддържа, че договорът за кредит е недействителен и поради заобикаляне на закона, т.к. таксите за услуги са на практика договорна лихва, която не е включена в ГПР. Навежда и основание за нищожност на договора – поради противоречие с добрите нрави, т.к. договорната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва. Поддържа претенция и за нищожност на договора за допълнителни услуги поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Твърди, че договорът за допълнителни услуги е сключен в нарушение на чл. 10а от ЗПК, т. к. част от услугите са действия по усвояване и управление на кредита.

Ответникът „Микро Кредит“ АД с ЕИК 202073629, със седалище и адрес на управление: *** чрез адв. Г. М. с депозиран в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба изразява становище за допустимост и неоснователност на исковете.

Заявява, че договорът за допълнителни услуги има напълно самостоятелно действие и съдържа напълно независими права и задължения за страните, различни от договора за заем.При този договор възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид, характер и продължителност, независимо дали целеният краен резултат на тази дейност е постигнат. Твърди, че разпоредбите на ЗПК са приложими само по отношение на договорите за кредит, а процесният договор за допълнителни услуги не е такъв.

Оспорва твърдението на ищеца, че в договора за заем не е посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота по какъв начин е формиран 2 същия, както и че с предоставянето на процесните допълнителни услуги се заобикаляли ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Включването на процесните допълнителни услуги в ГПР по съвсем отделно облигационно правоотношение според ответника противоречи на всякаква икономическа и правна логика. При изчисляване на ГПР, ищецът взема предвид допускането, уредено в т.3, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, а именно, че договорът за кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът, и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. В договора не е уговорена друга, освен посочената в ОУ възможност за промяна на ГПР, поради което не са предвидени други допълнителни допускания. Заявява, че няма законово изискване в договора да е посочен механизмът за пресмятане на ГПР.Изискването за яснота, регламентирано в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е спазено, защото в процесния договор съвсем ясно е посочена общата дължима сума в размерна 4 051.26 лева. Оспорва твърдението, че предоставянето на допълнителни услуги представлява „заблуждаваща реклама“, както и че същите са свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем Microcredit. Оспорва твърдението, че процесния договор за допълнителни услуги е нищожен, поради противоречие на клаузите му с добрите нрави, тъй като същите водели до нееквивалентност на насрещните престации по договорните съглашения и облагодетелстване на кредитора. Ищецът не само е имал възможност, а реално се е възползвал напълно безплатно от редица услуги. Оспорва и твърдението, че клаузите на договора за допълнителни услуги са неравноправни. Отделно заявява, че дори и да се приеме, че договорът за допълнителни услуги е недействителен, това не води автоматично до недействителност и на договора за заем. Претендира за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и присъждане на сторените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Приобщен към доказателствения материал по делото е Договор за заем Microcredit № 9052-00176942/22.03.2024 г. по силата на който кредиторът 3

„Микро Кредит“ АД предоставя на кредитополучателя Е. Е. Х. сумата от 3000 лева. Уговорено между страните е връщането на заетата сума за срок от 18 месеца, на 18 погасителни вноски, всяка в размер на 225.07 лв., като е посочен и падежа на всяка една от тях. Уговорен е ГПР от 48.90 %, като общата сума, която кредитополучателя се е задължил да възстанови на кредитора възлиза на 4051.26 лева. Представен е Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9052-00176942/22.03.2024 г. сключен между „Микро Кредит“ АД и Е. Е. Х., по силата на който на кредитополучателя се предоставя пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, със срок 18 месеца и вноска в размер на 282.72 лв. месечно. Пакетът от допълнителни услуги, предмет на договаряне е посочен в чл. 3, както следва: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка по банкова сметка на заемодателя; безплатно внасяне на вноска директно в офис на заемодателя; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути, преференциално обслужване, право на участие в специални промоции; В чл. 4 е разписано, че услугите се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем Microcredit, след попълване и подписване на формуляр искане за допълнителни услуги. Изрично е посочено, че тези допълнителни услуги не са предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на такъв.

От заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е извършил плащания по договорите в размер на 1323.37 лева. Към датата на подписване на договора за заем законната лихва е била в размер на 13.79%. Договореният ГПР, изчислен по формулата в Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, е в размер на 48.90%, като в него е включена само възнаградителната лихва в размер на 40.48%.Общото задължение по допълнителните услуги при вноска в размер на 282.72 лв. при 18 падежа възлиза на 5088.96 лева.

Действителният ГПР по отношение на заема от 3000 лева и по отношение пакета допълнителни услуги в размер на 5088.96 лв. е в размер на 190.64 пункта.

Заключението на експерта като компетентно извършено, обосновано и относимо към правния спор се възприема от съда изцяло.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз 4 основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съобразно изложеното от фактическа страна, и предвид приетите от съда за безспорни факти, между „Микро Кредит“ АД като заемодател и Е. Е.

Х. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 3000 лв. Неразделна част от договора за кредит е и процесният Договор за допълнителни услуги към заем № 905200176942/22.03.2024 г.

Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 , ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем, по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит. Посоченият нормативен акт е приложим и към свързаният с кредитното правоотношение Договор за допълнителни услуги към заем № 9052-00176942/22.03.2024 г.

По отношение на отразеното в чл. 3 от договора за допълнителни услуги вземане в размер от 282.72 лв. месечно за пакет „Комфорт“, съдът счита, че същото е договорено в нарушение на норматата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Прочитът на клаузата на чл. 3 от договора за допълнителни услуги налага разбирането, че кредиторът задължава ищеца да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат в кръга на обичайната му дейност, тъй като ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие. Дейностите по услугата по чл. 3 от договора за допълнителни услуги, касаещи „безплатно предоговаряне и разсрочване на заема“, „разглеждане до минути“, „преференциално обслужване“ и „безплатно внасяне на вноските от името и 5 за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД са такива, свързани с усвояването и управлението на кредита и са присъщи за ответното дружество. Несъстоятелно от правна гледна точка е кредиторът да изисква заплащане на месечна база за услуга по „внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД и да обозначава същата като „безплатна“. Дейностите по предоговаряне, разсрочване на заема и разглеждането на кредитната заявка са директно свързани с усвояването на главница и последващото управление на кредита.

Що се касае до предоставената с пакета „Комфорт“ допълнителна услуга по „право за участие в специални промоции“, то същата е напълно неясно формулирана и не съдържа каквато и да било конкретика – нито е посочено какво е естеството на промоциите, в които участва потребителят, нито периодът, в който се провеждат.

Съобразно императивната норма на чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна. Единствената цел, с която е сключен процесният Договор за допълнителни услуги към заем № 905200176942/22.03.2024 г. е да натовари потребителя с допълнителни финансови задължения и то за „услуги“, които са пряко свързани с дейността на кредитора – ответник. Предвид това, Договор за допълнителни услуги към заем № 9052-00176942/22.03.2024 г. се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК („Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ) и на основание чл.