Решение № 29 от 10.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Бургас, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100501669 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 1779/15.08.2023г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 6387/2022г. С това решение, съдът признава за установено по отношение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК: 115552190 със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, че Е. А. Х., ЕГН: ********** със съдебен адрес в гр. Бургас, ул. „Цар Симеон І“ № 56-58, ет.1, офис 1 не дължи на дружеството сумата от 2 165,41 лева, представляваща допълнително начислена цена за потребена електрическа енергия за обект, находящ се в с. Черни връх, община Камено, област Бургаска с ИТН: 253019 и клиентски № ********** за периода от 30.05.2022г. до 30.08.2022г. по справка за коригиране на сметката за електроенергия от 31.08.2022г. към констативен протокол № 621356/30.08.2022г. и данъчна фактура № **********/ 09.09.2022г.

С решението, съдът осъжда „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на Е. А. Х. съдебни разноски в размер на 1006,62 лева.

Подадена е въззивна жалба от „Електроразпределение Юг“ АД против решение № 1779/15.08.2023г. Дружеството въвежда оплакване за неправилно решение – постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Въззивникът твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на потребителя и чл.82 от ЗЗД е неприложим. Дружеството оспорва извода на съда, че с извършената корекция е постигнало неоснователно обогатяване. В подкрепа на тезата си се позовава на съдебна практика. „Електроразпределение Юг“ АД иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

„Електроразпределение Юг“ ЕАД не се представлява в съдебно заседание.

Ответната страна – Е. А. Х. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Е. А. Х. не се представлява в съдебно заседание.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, 1

Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Е. А. Х. против „Електроразпределение Юг” ЕАД с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Ищцата твърди, че е потребител на електрическа енергия за обект с. Черни връх, област Бургаска с клиентски с номер ********** и ИТН № 2530129. На 30.08.2022г., служител на ответното дружество съставя в нейно присъствие констативен протокол № 62356/30.08.2022г. за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, извършена от други служители на дружеството. В протокола са вписани фабричния номер на електромера (№ 013269759) и показанията на същия. Посочено е, че електромерът са намира в електромерното табло, което е заключено, монтирано на стълб и ТЕМО е непломбиран.

Проверката констатира, че изолацията на входящия и изходящия фазов проводник на електромера е пробита посредством гол, меден проводник със сечение 2,5 мм 2 , заострен по двата си края и пристегнат с кабелна превръзка. По този начин, част от консумираната електроенергия от абоната не се отчита от електромера. След проверката, нормалната схема на електромера е възстановена.

Ищцата твърди, че след проверката получава справка за коригиране на сметката, според която на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ й е начислена допълнително сума в размер на 2 165,41 лева за електрическа енергия за периода от 30.05.2022г. до 30.2022г. – 92 календарни дни при ½ пропускателна способност на кабела за всекидневно 8 часово ползване на електрическа енергия, равняващи се на 4 232 kW. Едновременно с това, ищцата получава данъчна фактура № **********/09.09.2022г. за начислената сума. Ищцата твърди, че електромерът е обезопасен и тя не е извършвала манипулации върху него, но е разположен в табло на улицата, до което имат достъп лица от ромски произход. Ищцата отрича да дължи процесната сума и иска от съда да установи, че не я дължи.

В допълнителна молба, ищцата твърди, че ответникът не е материално-правно легитимиран да претендира плащане на корекционна сметка и посочва, че не е уточнен началният момент, от който устройството не е измервало.

Ответната страна „Електроразпределение Юг“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска.

В хода на първоинстанционното производство са събрани следните писмени доказателства: констативен протокол № 621356/30.08.2022г., данъчна фактура № **********/09.09.2022г., издадена от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, справка за коригиране на сметката за електроенергия, уведомление от „Електроразпределение Юг“ ЕАД до

Е.

А.

Иванова, протокол за подмяна на електромер

№

36110441654349461574/30.11.2020г.

По делото са събрани показанията на свидетеля П. Костов - служител в ответното дружество, който е извършил проверката. Свидетелят потвърждава фактите, които са отразени в констативния протокол. По делото е извършена и приета съдебно-техническа експертиза, според която процесният електромер е с фабричен № 013269759, директен с дистанционно отчитане тип ADDAXNP71. Електромерът е еднофазен двутарифен статичен, тип ADDAXNP71Е, 230 V, 5/80D и е произведен през 2019г. Експертизата констатира, че няма видими белези от външна намеса по електромера, няма размяна на кабели с електромера на съседен имот и няма грешна схема на свързване. Няма регистрация на 2 отваряне на капаци на електромера извън регламентираните. Според експертизата, методиката за изчисляване на неотчетеното количество електрическа енергия, заложена в ПИКЕЕ, е приложена правилно. Експертизата дава заключение, че неизмереното количество електрическа енергия е остойностено правилно.

Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас формира извод за основателност на иска. За да постанови това решение, съдът приема, че ищцата притежава качеството на потребител, тъй като е ползвател на жилището, в което ответното дружество доставя електрическа енергия. Съдът анализира разпоредбите на чл.50, ал.1 и ал.2 и чл.56, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр.35/30.04.2019г. и отхвърля възражението на ищцата, че същите противоречат на норми от по-висок ранг – чл.98, ал.2, т.6, б. „а“, чл.104а, ал.2, т.5, б.

„а“ и чл.120, ал. 3 от Закона за енергетиката. Едновременно с това, съдът приема, че за 2 процесното правоотношение се прилага нормата на чл.82 от ЗЗД, която регламентира виновния характер на договорната отговорност. Следователно, за да пристъпи към едностранна корекция на сметката на клиента по реда на ПИКЕЕ, доставчикът на електрическа енергия трябва да установи несъмнено виновно неизпълнение на задълженията на потребителя, което води до вреди за дружеството. Да се приеме обратното на това разбиране, според съда, означава да се прехвърли риска от предполагаеми загуби на електроснабдителното дружество върху потребителя при положение, че измервателните уреди са под контрол на дружество, което е недопустимо. Съдът приема, че в конкретния случай, доставчикът на електрическа енергия не е доказал виновно поведение на потребителя и уважава предявения отрицателен установителен иск.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 1779/15.08.2023г. е неправилно. Този извод се налага по следните съображения:

В конкретния случай, проверката е извършена на 30.08.2022г. и корекцията е за периода от 30.05.2022г. до 30.08.2022г., поради което приложение намират разпоредбите на чл.50, ал.1 и ал.2, вр. чл.56, ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ в редакцията, обн. В ДВ, бр.35/30.04.2019г. Тези разпоредби дават право на оператора на енергоразпределителната мрежа да преизчисли и фактурира допълнително количество електрическа енергия в случаите, в които средството за търговско измерване не измерва или не измерва точно доставените количества електрическа енергия и в случаите, в които схемата на свързване е променена така, че да не измерва или да измерва неправилно и/или неточно доставеното количества електрическа енергия.

ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. са издадени от председателя на КЕВР по законова делегация от чл. 21, ал. 1, т. 9 от ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Следователно, създадена е правна възможност доставчикът на електрическа енергия да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. За да се породи това материално субективно право на преизчисляване на количеството електрическа енергия не е необходимо да се доказва, че неправомерното въздействие върху измервателната система е пряк резултат от виновно поведение на самия клиент, респ. лицето, което е в договорно правоотношение с енергийното предприятие – продавач и с оператора на електроразпределителната мрежа. То може да се дължи и на виновно поведение на друго лице. Затова за ангажиране на отговорността на потребителяползвател за заплащане на начислените суми по корекционната сметка не е необходимо неправомерно въздействие непременно да се изхожда от него, тъй като липсва такова нормативно изискване, в т.ч. и съгласно текстовете на ПИКЕЕ. Ето защо без правно значение в случая при констатираното неправомерно вмешателство е обстоятелството дали ищецът е имал достъп до електромера, кой е извършил вмешателството, тъй като отговорността му за заплащане на неправилно измерената ел. енергия е обективна и безвиновна. В тази връзка следва да се отбележи, че съдебната практика приема, че въведената с ПИКЕЕ възможност за коригиране на сметката при неточно измерване и отчитане на доставената ел. енергия, почива на общите правила на 3 чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по договор за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на договори за продажба, сключени при публично известни общи условия. Обстоятелството, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия, като въпреки специфичният предмет на договора /доставка на електроенергия/ това обстоятелство не променя основните характеристики на продажбеното правоотношение и не води до неравноправност.

От гореизложеното следва извода, че в процесния случай поради установено по безспорен начин от доказателствата по делото, които са еднозначни и непротиворечиви, че в имота е било налице доставено, но неотчетено в цялост количество ел. енергия, именно поради неправомерно външна намеса, настоящата инстанция счита, че е възникнало соченото от ответника право на основание на чл. 50, ал. 1, б. „а“ от ПИККЕ да преизчисли задълженията на ищеца чрез коригирането й на количеството ел. енергия с установената от метрологичната експертиза грешка, която след остойностяване съгласно чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ следва да бъде заплатена от ищеца.