Решение № 190 от 28.12.2023, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Сливен, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232200600477 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 122 / 24.07.2023г. по НОХД № 163 / 2022г. на Районен съд – Сливен подс. С. П. П. е признат за виновен в това, че на 05.04.2019 г. в гр.Сливен, в качеството си на длъжностно лице – управител и представляващ на „Распутин 1“ ЕООД гр.Сливен, съставил неистински частен документ – договор за оказионна продажба на стоки между „Распутин 1“ ЕООД, представлявано от С. П. П. и К. М. С., и на 16.10.2019 г. го е употребил пред разследващ полицай И. М. при РУ-Сливен , за да докаже, че съществува правно отношение между „Распутин 1“ ЕООД и К. М. С. и на основание чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1, вр.чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Със същата присъда е признат за виновен и подс. П. С. Й. в това, че:

- на 05.04.2019 г. в гр.Сливен се е разпоредил със заложена вещ – мобилен телефон марка „Самсунг Галакси ес 9“, оставен му в залог, съгласно устен договор за залог между него и К. М. С., оставен му за пазене на 04.04.2019 г. и на основание чл.217, ал.3, вр.ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим;

- на 08.07.2019 г. в гр.Сливен, пред ст.разследващ полицай при РУ [1]Сливен И.

М., предавайки го с протокол за доброволно предаване, с цел да послужи за разследването, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – договор за оказионна продажба на стоки от 05.04.2019 г. между „Распутин 1“ ЕООД гр.Сливен и 1

К. М. С., като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност и на основание чл.316, вр.чл.309, ал.1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. П. С. Й. е определено едно общо наказание – Лишаване от свобода за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Всеки от двамата подсъдими е осъден да заплати п о 156.98 лева разноски по делото, в полза на бюджета на Държавата по сметка на ОДМВР – Сливен и по 30 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС.

Срещу така постановената присъда двамата подсъдими са подали въззивна жалба, в която твърдят, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива, като молят да бъде отменена изцяло и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СлРС за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Направени са и алтернативни искания – за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство или постановяване на нова присъда, с която да бъдат признати за невиновни; или присъдата да бъде изменена с налагане на по – леки по размер и вид наказания или с приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Няма постъпили писмени възражения срещу жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция е даден ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК в отсъствие на двамата подсъдими, които са обявени за общодържавно издирване. Установено е, че те се намират извън пределите на страната и тяхното местонахождение не е известно. След справка в системата на МВР е установено, че подс. П. има регистрирано излизане през ГКПП Аерогара Пловдив на 11.02.2022 г. и е обявен за ОДИ с телеграма 10474/22г. на ГДНП.

За подс. Й. е отразено излизане през ГКПП Аерогара Пловдив на 31.05.2022г. и е обявен за ОДИ с телеграма на ГДНП, както и с Идентификатор № 10825/22г. на Интерпол.

Назначеният от първата инстанция служебен защитник на подс. С. П. П. поддържа жалбата, подадена от същия подсъдим и моли за уважаването й на посочените в нея основания.

Назначеният от първата инстанция служебен защитник на подс. П. С. Й. също поддържа изцяло неговата жалба срещу първоинстанционната присъда като предоставя на съда да прецени основателността й.

Представителят на Окръжна Прокуратура - Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна. Твърди, че Районният съд е направил дължимия анализ на доказателствата, изложил е съображения за кредитиране на тези от тях, водещи до извод за съставомерност на деянията, както и мотиви за отхвърляне на възраженията на защитата и изводи за авторството на деянията. Прокурорът споделя изцяло мотивите за вида и размера на наложените наказания като съобразени с всички обстоятелства от значение за тяхната индивидуализация. Моли окръжният съд изцяло да потвърди 2 обжалваната присъдата.

Въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена от надлежни страни в наказателния процес - двамата подсъдими и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество е частично основателна досежно искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Обжалваният съдебен акт е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3, т.1 и т.2, пр. 1 от НПК, поради което е налице отменително основание по чл. 335 ал. 2 от НПК.

Съдебното производство пред първостепенния съд е образувано по обвинителен акт на прокурор при РП-Сливен срещу подс. С. П. П. с обвинение за извършено престъпление по чл.310, ал.1, вр.чл.309, ал.1 от НК и срещу подс. П. С. Й. с обвинение за извършени престъпления по чл.217, ал.3, вр.ал.1 от НК и по чл.316, вр.чл.309, ал.1 от НК. Същото се е развило по общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК и при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, като съгласно правилата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК на двамата подсъдими са били назначени служебни защитници. В рамките на проведеното по делото съдебно следствие са били приобщени гласни и писмени доказателствени източници, изслушани са експертни заключения, на основата на които съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа страна. Решавайки въпросите по чл. 301 ал.1 от НПК, районният съд е направил преценка за доказаност на обвиненията срещу тях и постановил осъждането им за престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, с налагане на наказания при условията на чл.54 от НК.

Въпреки, че пострадал от престъплението по чл.217, ал.3, вр.ал.1 от НК е собственикът на процесния мобилен телефон – свид. Г. С. И.а и същата на досъдебното производство е уведомена за правата й на пострадал, първоинстанционният съд я е лишил от възможността, която законът й предоставя да участва в съдебното производство, а това е недопустимо. За насроченото на 17.03.2022г. разпоредително заседание с разпореждане № 345 / 22.02.2022г. е разпоредено призоваването на „пострадалия“ К. М. С., уведомяването му за въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и възможността в 7-дневен срок да даде отговор на тези въпроси и да направи своите искания; да му се съобщи за правото да упълномощи повереник, да се запознае с материалите по делото и да направи необходимите извлечения, както и за възможността в 7-дневен срок да направи искания за конституиране като частен обвинител и граждански ищец. Свид. К. С. няма качеството на пострадал от престъплението по чл.217, ал.3, вр.ал.1 от НК, а на пострадалата Г. С.

И.а не е било изпратено съобщение по чл. 247в, ал. 2 от НПК, с което е възпрепятствана възможносността да упражни правата си по чл. 247в, ал. 3 и 4 от НК.

На пострадалото лице И.а изобщо не е била изпращана призовка за разпоредетелно заседание, а такова по делото е проведено на 06.10.2022г. , в нарушение на разпоредбите на чл. 247г, ал. 2 и 3 от НПК, които лимитативно уреждат възможността делото да се разгледа в отсъствие на пострадалия.

Съобразявайки изложеното относно процесуалната дейност на първостепенния съд, въззивният съдебен състав прие, че тя е осъществена в нарушение на процесуалните правила, съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НПК, защото допускането им е довело до ограничаване на правата на пострадалия да участва като страна в наказателния процес. Нарушена е разпоредбата на чл. 247в, ал. 2 от НПК, като за разпоредителното заседание не е било съобщено на пострадалия, който 3 е бил лишен от правата си да изрази становище по въпросите, предмет на същото заседание, да изрази становище дали желае да участва като страна и съответно като каква страна ще се конституира, а също и дали изобщо ще участва като страна. В самото разпоредително заседание, въпреки изричното посочване на хипотезите, в които то може да се проведе в отсъствие на пострадалия, съдът не е съобразил предходния си пропуск и е дал ход на разпоредителното заседание. Впоследствие е провел и съдебно следствие и е приключил делото с постановяване на присъда.

Това нарушение не може да се отстрани по никакъв начин в настоящата инстанция, а само при ново разглеждане на делото. То препятства проверка на присъдата по същество относно обвинението против подс. Й. за престъпление по чл.

217, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и е самостоятелно основание за отмяна на присъдата в тази й част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане в отменената част от стадия на разпоредителното заседание, в който съдът следва да прецени и дали това обвинение е достатъчно прецизирано повдигнато предвид непосочването чия е собствеността на заложената вещ и каква е нейната стойност.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че първоинстанционния съд е допуснал и други нарушения на процесуалните правила, които са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 от НПК Проверяваната присъда страда от липса на мотиви, тъй като последните са изготвени в нарушение на чл. 305, ал.3 от НПК и в тях е налице непълнота относно важни въпроси по чл. 301, ал.

1 от НПК, по които първоинстанционният съд се е произнесъл с диспозитива на присъдата.

Липса аргументация по въпроса за субективната страна на деянията, като съдът се е ограничил единствено до декларацията, че деянията са извършени от двамата подсъдими с пряк умисъл, тъй като всеки един от тях е съзнавал общественоопасния им характер, всички елементи от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Така посочения дефицит в мотивите не позволява да бъде установено съдържанието на престъпния умисъл на всеки от тях.

Във връзка с индивидуализацията на наказанията на всеки от двамата подсъдимии за всяко от престъпленията, за които са признати за виновни, в мотивите на присъдата първоинстанционният съд по един и същи начин лаконично е посочил, че не е отчел смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, а като отегчаващи такива е отчел предишните му осъждания, както и че при определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено се е съобразил с всички индивидуализиращи вината на подсъдимите обстоятелства, обществената опасност на деянията, обществената опасност на подсъдимите, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция. Предвид тези посочени обстоятелства, първоинстанционният съд на основание чл. 54 от НК е наложил на подс. С. П. П. за престъплението по чл. 310, ал. 1 вр. чл. 309, ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода” към минималния, предвиден в закона размер, а именно за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим; на подс. П. С. Й. за престъплението по чл. 217, ал. 3 вр. ал. 1 от НК - наказание по първата, предвидена в 4 закона алтернатива, в размер към минимума, предвиден в закона, а иминно „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим, а за престъплението по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 от НК – наказание лишаване от свобода също към минимилния законоопределен размер - за срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.