Решение № 452 от 29.04.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Перник, 29.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Даниела Т. А. като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720104763 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. В. Г. срещу Община Перник, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение – спестения наемоподобен доход за последните пет години – периода 01.09.2016 г. до 01.09.2021 г., както следва: сумата от 4575 лв. за ползването на първия етаж от сграда с идентификатор *****, сумата от 16050 лв. за ползването на втория етаж от сградата, както и сумата от 9750 лв. – за асфалтираната от Общината част от дворното място с идентификатор *****, както и законната лихва върху всяка от главниците от депозиране на исковата молба.

Ищецът твърди, че е наследник по закон на В. Г. Ж., починал на **** г. Приживе наследодателят му придобил въз основа на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № *** г. правото на собственост върху дворно урегулирано място от 1170 кв.м., находящо се в гр. П., м. *****, подробно описано в исковата молба. В последствие въз основа на влезлия в сила дворищно-регулационен план на гр. П. имотът бил отреден като дворно място, находящо се в гр. П., кв. *****, образуващо имот, пл. № ****, в кв. 8 по отменения кадастрален план на гр. П., и съставляващ съгласно действащите КККР на гр. П. имот с идентификатор ***** с административен адрес гр. П., ул. **** и с площ 1053 кв.м.

Поддържа се, че в продължение на над 45 години имотът е завзет изцяло от ответната Община Перник, която преди години е изградила в него и двуетажна масивна сграда – с идентификатор ***** със ЗП 149 кв.м., с предназначение сграда за търговия. Една част от сградата влизала и в съседния на неговия имот – ПИ с идентификатор ******. Поддържа се, че и към настоящия момент сградата се стопанисва и ползва от Община Перник, като наред с това ответникът частично е асфалтирал имота, за осигуряване достъп до сградата, 1 превръщайки по този начин част от имота в „продължение на улицата“.

Поддържа се, че не е било провеждано и приключило отчуждително производство за поземления имот, нито ищецът или наследодателите му са учредявали вещно право на ползване върху същия в полза на общината.

Твърди се, че доколкото ищецът е собственик на дворното място, същият е собственик и на построената в него сграда – за частта, попадаща в УПИ, като същата била ползвана неправомерно от общината – без да заплаща съответен наем, въпреки поканите на ищеца. Твърди се, че за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2021 г. спестеният от Общината наем за първия етаж на двуетажната сграда се равнява на 4575 лв., а за втория етаж – 16050 лв. Поддържа се, че за използването на асфалтираната част от поземления имот, изградена от общината за осигуряване на път към сградата спестеният месечен наем възлиза на 9750 лв.

Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който моли предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, като оспорва изложените от ищеца фактически и правни твърдения.

Въвежда се правоизключващо възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност, продължила над 10 години, по силата на която същият се легитимира като собственик на процесния имот, съответно – не е налице и една от материалните предпоставки, обуславящи заплащане на наемоподобен доход за исковия период. Излага доводи за самостоятелни права в полза на трето лице – „****“ ЕООД, върху част от съседния ПИ ****** и изградената в двата имота сграда. Поддържа, че следва да се приспадне застроената площ на сградата и прилежащия към нея терен от общата площ на поземления имот. Изразява становище, че ищецът няма право на наемоподобен доход и за сервитутните площи към елементи на техническата инфраструктура в ПИ ******, като застроената площ на тези съоръжения и принадлежащите им сервитутни права също следвало да бъде приспадната при определяне на обезщетението. В условията на евентуалност е въведено правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за облигационните претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване без основание от страна на Община Перник на притежаван от ищеца поземлен имот и първи и втори етаж от построената в него сграда.

Когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание и спестява средства за сметка имуществото на собственика, е налице хипотеза на неоснователно обогатяване. Тогава обедняването на собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота, се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота 2 през този период. Поради това, в тези случаи собственикът на имота винаги има право на обезщетение по общия текст на неоснователното обогатяване – чл. 59 от ЗЗД, уреждащ т. нар. „непрестационна кондикция“.

Основателността на предявените осъдителни претенции се обуславя от кумулативното проявление на следните материални предпоставки (юридически факти), които ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване: 1. ответникът да е ползвал през релевантния период процесните имоти – поземлен имот, както и първи и втори етаж от построената в същия сграда; 2. ищецът да е бил собственик на сградата и поземления имот, като не е могъл да го ползва лично или е бил лишен от възможността да получава граждански плодове от него; 3. Ответникът да се е обогатил; 4. Ищецът да е обеднял, тъй като не е могъл лично да ползва имота или да получава от него граждански плодове; 5. връзка между обедняването и обогатяването, която не следва да е причинноследствена, а да е предпоставена от един или от няколко общи факта; 6. размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота.

Съобразно твърденията на ищеца, че отчуждаването не е било извършено по установения ред и праводателят му не е получил никакво обезщетение, съдът намира, че това е позоваване на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, като основание на претендираното вещно право на собственост, поради което следва да бъде изследван въпросът дали е настъпил установеният по силата на закона реституционен ефект за процесния поземлен имот на това основание.

Не се спори, а от представените доказателства (нотариален акт за дарение, удостоверение за идентичност, скица, удостоверение за наследници, свидетелски показания) се установява, че на 02.03.1960 г. имотът е придобит от наследодателя на ищеца, от когото същият по-късно е бил фактически отнет. Не са ангажирани преки доказателства, установяващи изплащане на обезщетение, а ответникът признава, че отчуждително производство не е било провеждано, като косвените доказателства, събрани чрез гласните доказателствени средства, ангажирани от двете страни, също са в идентичен смисъл.

Видно от справките от МДТ-Перник, поземленият имот е бил деклариран от В. Ж. с декларация по чл. 14 ЗМДТ на 27.03.1998 г., с посочен титул за собственост нотариалния акт от 02.03.1960 г., а от Р.Г. – декларация от 22.12.2020 г. В декларацията по чл. 14 ЗМДТ от 1998 г. В. Ж. е декларирал за целите на данъчното облагане право на собственост върху земята. Видно от приложените документи, задълженията по ЗМДТ за поземления имот са били начислявани и заплащани от В. Ж., респ. Р.Г..

Същевременно, в разпита си пред районния съд и четиримата свидетели – и на ищцовата, и на ответната страна, еднопосочно изразяват предположение, че сградата в процесния поземлен имот вероятно е изградена от Община Перник, както и че това е осъществено около 80-те години, поради което съдът кредитира същите като непротиворечиви и житейски логични и възприема именно този доказателствен извод.

Същевременно липсват твърдения и данни за строителни книжа и документи за построената в имота сграда.

Целта на реституционния ефект на ЗВСОНИ е отстраняване на обществена несправедливост при извършени отчуждавания в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. Нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ се отнася до имоти, отнети без законово основание или отчуждени не по установения ред от държавата, от общините или от народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г., т. е. с оглед предвиденото в чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ основание за възстановяване на собствеността. Реално възстановяване на правото на собственост, независимо от извършеното в имота застрояване, може да настъпи само ако имотът е бил отнет без правно основание или отчужден не по установения от закона ред /арг. от чл. 2, ал.

2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ/.

3

За да настъпи реституционният ефект в хипотезата на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ, е необходимо при влизане в сила на ЗОСОИ да са налице общите предпоставки за възстановяване на собствеността, предвидени в ЗВСОНИ – 1/ към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; 2/ имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени и 3/ собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот.

Наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността относно имотите, одържавени на основание на някои от законите, с които след приемането на ЗОСОИ се разшири приложното поле на ЗВСОНИ, се преценява към 22.11.1997 г., когато влиза в сила ЗОСОИ.

Същевременно разпоредбата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ разграничава незаконните от законните строежи или други промени, извършени в имотите, като условие за възстановяване собствеността върху земята. Когато незаконно отнети или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и народните съвети в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. недвижими имоти са били застроени и не съществуват до размера, в който са били отнети или отчуждени, се прилагат разрешенията на т. 1 и т. 2 от ТР № 1/1995 г. на ОСГК на ВКС за допустимостта на реституцията, в случай, че строежът е законен.

Когато обаче строежът е незаконен, се прилага чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ и собствеността върху земята се възстановява реално. Несъобразяването на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа относно такива, извършени в незаконно отнети или отчуждени не по надлежния ред имоти, обуславят приложението на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ. В този смисъл са и разрешенията на съдебната практика, обективирани в ТР № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2005 г., ОСГК.

В процесния случай, видно от събраните по делото доказателства, изискуемите материални предпоставки за възстановяване на собствеността са налице. С оглед обсъдената съдебна практика, конкретно – в контекста на ТР № 6/2006 г., следва да се изследва въпросът дали процесната сграда е незаконен строеж по смисъла на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, т.е. построена е без строителни книжа и в нарушение на строителните норми. Доколкото по делото не се твърди и не е установено отчуждаването на поземления имот да е било по законоустановения ред, нито собственикът на поземления имот да е бил обезщетен и доколкото липсват данни за дължимите и предвидени по териториално устройствените норми строителни книжа за построената сграда, съдът счита, че правото на собственост върху поземления имот се възстановява, по силата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, поради което съдът счита, че същият е собственост на ищеца като наследник на В.