Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1785 от 07.07.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14110/2021
Вид
Решение № 1785
Подписан
07.07.2022
В сила
07.07.2022
Състав
Станимира Иванова, Райна Мартинова, Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1785 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20211100514110 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 3008/10.10.2021 г. по гр. д. № 28807/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е признато за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Н. ИВ. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на 249,57 лева, представляващи стойност на потребена топлинна енергия през периода 01.05.2017 – 31.03.2020 г. в имот, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /09.03.2021/ до окончателното й плащане, както и сумата от 32,86 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2018 – 30.04.2020 г. за имот, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /09.03.2021/ до окончателното й плащане, ца които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.03.2021 г. по ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав, като са отхвърлени исковете за сумата от 147,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2018 г. до 04.03.2021 г. върху главницата, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 – 31.03.2020 г. в 1 имот, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество и сумата от 5,50 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.03.2018 – 04.03.2021 г. върху главницата представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2019 до 30.04.2020 г. за имот, представляващ офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер, с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество.

Против решението в частта, с която е уважен предявения е подадена въззивна жалба вх. № 84622/09.11.2021 г. от Н. ИВ. К., в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че погрешно и в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК по т.д. № 3/2011 г. на ВКС е приел, че претендираните вземания на топлофикационното дружество се погасяват с 5-годишна давност. Прилагайки правилно закона и при изрично стореното с отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на всички вземания, изискуеми преди 09.03.2018 г. СРС е следвало да отхвърли претендираните суми за периода от м. май 2017 г. до м. януари 2018 г., като те били посочени под № 1-9 в табличен вид в СТЕ, като сумарно не е можело ищецът да претендира принудително изпълнение на суми в размер на 293,62 лева. Следвало след като е направил приспадания на суми, да бъде приспадната и тази сума, която поддържа, че е погасена по давност. На следващо място, поддържа, че решението е неправилно и в частта, с която е уважен предявения иск за сумата от 38,36 лева, тъй като тази сума не е била заявена със заявлението по чл. 410 от ГПК, като там била посочена с друг период на дължимост. Неправилно била определена и стойността на топлинната енергия за подгряване на вода, тъй като в заключението на съдебнотехническата експертиза било посочено, че отчет на водомерите не е правен, а видно от доказателствата такъв отчет е направен за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г.

Оспорва, че документите послужили при изготвяне на заключението се отнасят до процесния имот. Моли да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 89686/17.11.2021 г., подаден от „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 28807/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е 2 образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Н. ИВ. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът Н. ИВ. К. е собственик на топлоснабден имот офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер. Между страните не бил сключен договор за продажба на топлинна енергия. Поддържа, че до имота е доставена топлинна енергия, с чиято стойност ответникът се е обогатил неоснователно. Поддържа, че стойността на доставената и потребена топлинна енергия до имота, собственост на Н. ИВ. К. е на стойност 487,48 лева, а стойността на услугата дялово разпределение е в размер на 32,86 лева за исковия период. Твърди, че по ч.гр.д.

№ 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Н. ИВ. К., с който заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че вземането за топлинна енергия е погасено по давност. Излага съображения за недължимост на цената на услуга дялово разпределение. Твърди, че количеството топлинна енергия не е определено правилно, тъй като в имота няма инсталирани отоплителни тела, а в сградата била изградена хоризонтална инсталация като на всеки имот имало отделен уред за измерване. Освен това, твърди, че е извършила плащане на сумата от 70,36 лева. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.

Към първоинстанционното производство е приложено ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав. По заявление от 09.03.2021 г., подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на Н. ИВ. К. да заплати сумата от 487,48 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия до имот, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. № 442193 за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2020 г., ведно със законната лихва от 09.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 337,87 лева за периода от 31.10.2017 г. до 30.04.2020 г., мораторна лихва в размер на 147,71 лева за периода от 31.03.2018 г. до 04.03.2021 г. върху доставена топлинна енергия, сумата от 32,86 лева, представляваща цена на извършена слуга за дялово разпределение за периода 01.02.2018 до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. ****, аб. № 442193, ведно със законната лихва от 09.03.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер 5,50 лева за периода от 31.03.2018 г. до 04.03.2021 върху главницата за цена за дялово разпределение, както и направените разноски.

3

В първоинстанционното и въззивното производство са събрани писмени доказателства и са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото Нотариален акт № 79, т. ІІ, рег. № 2217, д. № 281/2008 г. на Нотариус Е.Е. и Разрешение за ползване № ДК-07-С-790/25.10.2010 г., че Н. ИВ. К. притежава право на собственост върху офис № 2, находящ се в гр. София, ул. ****, партер. Не е спорно между страните, че между тях не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди

Въз основа на събраните по делото доказателства са изготвени заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че жилищната сграда, в която се намира процесния недвижим имот е с непрекъснато топлоснабдяване през периода от м. 05.2017 – 04.2020 г. Ежемесечно били извършвани отчети на данните от общия топломер на потребена топлинна енергия и е приспадната топлинната енергия за технологични разходи (загуби в АС) от отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца „Т.С.“ ЕАД съгласно нормативните изисквания. Вещото лице установява, че в процесния период до имота на ответника е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация по чл. 143, ал. 1 и ал. 3 от Закона за енергетиката, която е определена на база отопляем обем от 97 куб.м. Посочено е, че за отчетен период 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. поради неосигурен достъп за отчет на водомера топлинната енергия за подгряване на вода за битово горещо водоснабдяване е определена при норма за разход на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – 1 бр. За отчетен период от 01.05.2018 – 30.04.2019 г. показанията на водомера са отчетени, а за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. няма консумация на топла вода за битови нужди. Вещото лице установява, че са изготвени изравнителни сметки като сумата за възстановяване е в размер на 450,84 лева. Посочва, че общата сума за потребена топлинна енергия по прогнозни начисления за абоната е 1026,75 лева, от която 125,84 лева – сума за отоплени е имот и сума, отдадена от сградна инсталация и 901,69 лева – сума за битово горещо водоснабдяване. В резултат на направените изчисления и приспадане на суми за възстановяване е определено, че за имот с аб. № 442193 е начислена дължима сума от 575,91 лева.

От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период неплатената сума за топлинна енергия е 487,48 лева и 32,86 лева – цена на услуга дялово разпределение. няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, с 4 които да са погасени процесните задължения. Установява се, че размерът на неплатените от ответника суми за топлинна енергия, отразени в счетоводството на ищеца са в размер на 2359,74 лева, като размерът на лихвата за забава за исковия период е 337,94 лева. Установява се, че начислените суми за дялово разпределение, въведени за периода от 05.2017 до 04.2019 г. са в размер на 39,26 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която ч.гр.д. № 13863/2021 г. по описа на СГС, 160 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.