Решение № 15447 от 03.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15447 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110100181 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл.405 от КЗ от Н. И. И.,ЕГН **********,с адрес гр.Я,с пълномощник адв.Г. Б.,против ЗАД „А“,ЕИК ******,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от М И. и Д М,с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 13000 лева ( 6646,79 евро ),представляваща застрахователно обезщетение,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 22.07.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди,че е сключил договор за застраховка каско с ответното дружество за автомобил БМВ с рег. № *****. Поддържа се,че на 21.07.2025 г. ищецът управлявал автомобила по ***** в посока от ***** към *****,но се наложило да спре,защото детето,което пътувало в колата започнало да повръща,при което пътуващата в колата жена на задната седалка отворила задна дясна врата и в този момент настъпило ПТП с товарен автомобил мерцедес спринтер с рег.№ *****. Ищецът е посочил увредените части на автомобила в уточнителна молба,твърди,че на 22.07.2025 г. е поискал от ответника да определи обезщетение,но получил отказ,което обосновава интереса от предявяване на осъдителния иск. Ищецът моли съда да уважи осъдителния иск.

Ответникът „А“АД в подадения писмен отговор оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Ответникът не отрича,че е застраховател по договор за застраховка каско,но счита,че е налице изключен риск,тъй като причина за настъпване на ПТП е поведението на пътника в автомобила Теодора Маринова,на която е съставен акт за установяване на административно нарушение. Твърди се,че ищецът е допуснал нарушение на свои договорни задължения по договора за застраховка. Сочи се,че искът е завишен по размер,а ако се приеме,че искът е основателен,то съпричиняването 1 от страна на пътника в автомобила е 90 %. При условията на евентуалност е формулирано възражение за прихващане с вземане за вноски по застрахователната премия в размер от 386,53 евро. Оспорена е претенцията за лихва. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представена е застрахователна полица *****,издадена от „А“АД за застраховано лице Н. И. И. за автомобил БМВ с рег.№ *****,валидна за периода 22.04.2025 г. до 21.04.2026 г. Според анекс № 1 полицата е изменена относно промяна на регистрационния номер на *****.

От свидетелство за регистрация на автомобил БМВ с рег. № ***** се установява,че е собственост на Н. И. И..

Приет е протокол за ПТП,съставен на 21.07.2025 г.

С писмо,изх.№ 100-1261/06.08.2025 г. „А“АД уведомява Н. И.,че отказва изплащането на обезщетение,защото съгласно т.10.32 от общите условия застрахователят не отговаря за вреди,настъпили в резултат на отваряне на врата или капак по време на движение или в покой.

Представена е проформа фактура от автосервиз А Б.

Със заявление от 22.07.2025 г. Н. И. И. претендира от „А“АД определяне на застрахователно обезщетение.

Според акт за установяване на административно нарушение същият е съставен на Т К М за това,че пътник се качва или слиза от пътно превозно средство,оставяйки вратата отворена,с което създава опасност за движението.

По делото са приети общи условия на „А“АД по застраховка каско на МПС.

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетеля И. се установява,че свидетелят е пътувал в своята кола зад колата на Н.,който карал своите жена и дете като всички отивали към дома на Н..

Според свидетеля И. след като завили по ***** спрели на спирката като свидетелят разбрал,че на детото на Н. му е станало лошо – детето е на около три години,при което Н. пуснал аварийните светлини. Свидетелят И. е казал,че малко след това завил бус,който ударил колата на Н.,а впоследствие разбрали,че водачът на товарния бус е получил инсулт. Разпитан в съдебно заседание,свидетелят Н. е казал,че на кръстовището на ***** с ***** преди светофара ударил леко друга кола и се разбрали с другия водач да завият по *****,където да чакат КАТ,но при този завой настъпило ПТП с автомобил БМВ. Според свидетеля Н. дошла линейка и се оказало,че е получил инсулт.

От приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза се установява,че размерът на щетите,настъпили за автомобил БМВ възлиза на 12369,64 лева ( 6324,50 евро ),описаните щети за автомобила БМВ се намират в причинноследствена връзка с настъпилото ПТП,от схемата за организация на движение пътят е двупосочен с по две ленти за движение във всяка посока,а на мястото има и обособена отбивка за спирка на градски транспорт,ударът на автомобил мерцедес спринтер е приоритетно в дясно,а за 2 автомобил БМВ е странично приплъзващ – на странични леви врати. Според заключението водачът на автомобил мерцедес е имал възможност да спре или да заобиколи спрелия автомобил БМВ,причините за настъпване на произшествието са от субективен характер,а именно действията на водача на товарния автомобил.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.405 от КЗ е регламентиран,за да бъдат реализирани правата на увреденото лице,което е сключило договор за имуществена застраховка каско спрямо застрахователя по застраховка каско,ако застрахователят е отказал да изплати обезщетение или ако е изплатено обезщетение в по-нисък размер спрямо претендирания размер от собственика или ползвателя на увредения автомобил. За да бъде уважен иск с правно основание чл.405 от КЗ,необходими предпоставки са да бъде доказано,че съществува застрахователно правоотношение по договор за застраховка каско,да бъде установено настъпването на застрахователно събитие и да бъде доказано настъпването на вреди,респективно размерът на вредите. Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че автомобил БМВ,собственост на ищеца И., е застрахован по договор за застраховка каско към датата на настъпване на застрахователното събитие при ответното дружество. Договорът за застраховка каско поражда задължение за застрахователя по време на действието на договора да осигурява покритие,а ако настъпи застрахователно събитие – задължението за осигуряване на покритие се трансформира в задължение да бъде определено обезщетение за възникналите вреди. За да счете,че е доказано,че е сключен договор за застраховка каско,съдът взе предвид представената по делото застрахователна полица,както и анекс към застрахователна полица,а и наличието на договорно правоотношение е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните. Съдът намира,че е доказано,че е настъпило застрахователно събитие – автомобилът БМВ е станал участник в ПТП,настъпило на ***** в гр.София. С договора за застраховка каско застрахователят осигурява обезвреда за възникналите вреди върху застрахованото имущество в рамките на уговорения застрахователен лимит. Възникването на вреди за застрахования автомобил вследствие настъпило ПТП представлява застрахователно събитие,което поражда задължение за застрахователя въз основа на подаденото уведомление за щета да определи обезщетение.

По същество спорът между страните е концентриран относно това дали са налице обстоятелства,които изключват ангажиране договорната отговорност на ответното дружество. В конкретния случай ищецът И. е подал заявление и в рамките на образуваната преписка по щета ответното дружество е отказало да определи обезщетение като се е позовало на клауза от общите условия и е приело,че настъпилото събитие не представлява покрит застрахователен риск. Софийският районен съд намира за неоснователен доводът на ответника,че не отговаря за обезвреда,защото вредите са настъпили при отваряне на врата/капак по време на движение или при престой на автомобила,което съгласно т.10.32 от общите условия означава,че застрахователят не осигурява покритие на подобни вреди. Съдът намира,че вредите за автомобил БМВ не са настъпили по повод отваряне на 3 врата от страна на пътничка в автомобила,а вредите се дължат на удар,настъпил между автомобила БМВ и товарен бус мерцедес спринтер като ударът за автомобил БМВ е настъпил приплъзващо в областта на левите врати на автомобила. Съдът,отчитайки свидетелските показания на свидетелите И. и Н.,както и при съобразяване заключението по съдебно-автотехническата експертиза приема,че причина за настъпването на ПТП е липсата на достатъчен контрол върху буса мердецес от неговия водач,който непосредствено преди това е участвал и в друго ПТП като от доказателствата по делото се установява,че здравословното състояние на този водач е било влошено ( констатиран инсулт ). Съдът счита,че при наличието на събрани доказателства,че щетите върху автомобила БМВ се дължат на субективни причини и недостатъчен контрол от водача на товарния автомобил,приема,че ответното дружество отговаря за обезвреда на щетите,без да има основание да бъде изключена договорната му отговорност. Изводът на съда за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника налага да бъде разгледано формулираното в писмения отговор възражение за съпричиняване.

Съдът приема,че възражението за съпричиняване се явява неоснователно. За да е налице съпричиняване,необходимо е да бъде доказано,че повече от едно лице са допринесли за настъпване на вредосносния резултат. Софийският районен съд счита,че от събраните в хода на производството доказателства не може да бъде възприето,че пътничката в колата е допринесла за настъпване на вредите,тъй като ударът за товарния бус е бил предотвратим,ако бусът премине на по-голямо разстояние от спрелия автмообил БМВ. В този смисъл дори да са налице данни,че на пътничката е съставен акт за установяване на административно нарушение за отваряне на врата,без да се увери,че не създава опасност за движението,това не означава,че вредите се дължат на нейното поведение,в която насока от експертното заключение по съдебноавтотехническата експертиза се установява,че за настъпване на ПТП няма технически причини,а ПТП се дължи на субективните действия на водача на товарния бус. Следва да бъде посочено,че застрахователят може да откаже да изплати обезщетение или да определи обезщетение в по-нисък размер,ако собстеникът на застрахования автомобил и/или лице,пътуващо в автомобила със своето поведение са причинили настъпването на ПТП,докато в настоящия случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че свидетелят Н. е участвал в настъпването на две произшествия едно след друго – първо на кръстовището на ***** и *****,а впоследствие в процесното ПТП на *****,за настъпването на които вероятно е повлияло и здравословното му състояние към настъпване на ПТП. Съдът приема за недоказано твърдението на ответника,че ищецът И. или пътник в застрахования автомобил са предприели действия,които да доведат до настъпване на застрахователното събитие или които са оказали влияние върху вида и размера на щетите,поради което липсва основание да бъде изключена договорната отговорност на ответното дружество. В хипотезата,когато е налице частична щета,стойността на обезщетението следва да бъде определена в размер на възстановителната стойност,т.е. стойността,за която може да бъде придобито имущество като застрахованото съгласно чл.400 от КЗ,в която насока е и постановеното решение № 209/30.01.2012 г. по търг.дело № 1069/2010 г. по описа на ВКС. Съдът намира,че исковата претенция,предявена от ищеца И. подлежи на уважаване за сумата от 12369,64 4 лева ( 6324,50 евро ),в която насока възприема стойността на щетите,определени по заключението по съдебно-автотехническата експертиза,а за разликата до пълния претендиран размер от 13000 лева ( 6646,79 евро ) искът подлежи на отхвърляне. Софийският районен съд счита,че законна лихва върху уважената част от иска следва да бъде присъдена,считано от предявяване на иска – на 06.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането,като присъждането на законната лихва е законна последица от уважаването на иска и началният момент,от който се присъжда тази лихва е от датата на предявяване на иска като при съобразяване на обстоятелството,че ищецът И. не търси обезщетение като увредено лице вследствие непозволено увреждане,а претендира ангажиране договорната отговорност на ответника, не може да бъде счетено,че законната лихва е дължима от увреждането. Изводът на съда за основателност на иска за сумата от 6324,50 евро налагат да бъде разгледано формулираното в писмения отговор възражение за прихващане със сумата от 386,53 евро,представляваща дължима вноска по застрахователна премия. Съдът счита,че възражението за прихващане е основателно – от представената към исковата молба застрахователна полица се установява,че застрахователната премия е платима на четири вноски,всяка от които в размер на по 394,27 евро като всяка от вноските по застрахователната полица се явява падежирала към датата на провеждане на устните състезания. Същевременно ищецът И. чрез пълномощника си не провежда доказване,че е заплатил изцяло застрахователната премия,поради което и съдът намира,че обезщетението следва да бъде намалено със сумата от 386,53 евро,за която сума ответникът е формулирал възражение за прихващане,т.е. искът следва да бъде уважен за сумата от 5937,97 евро.