Решение № 436 от 05.12.2024, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Карлово, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320100821 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 във връзка чл.

415 от ГПК, във връзка чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът - „Й.Б.“ ЕАД твърди, че за предпочетен номер +*****, на 23.03.2021г. между Г. М. Г. и „Т.Б.“ ЕАД, понастоящем „Й.Б.“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет 10,99“, месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 8.99лв. и в размер на 10.99лв. след изтичане на първоначалния срок. Г. не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 34.12 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.10.2021г. - 04.02.2022г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т.9 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 36.95 лв., която не надвишава размера натри месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7331438174/05.02.2022г.

На същата дата - 23.03.2021г. и по повод посочения договор с предпочетен номер +*****, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с Г. М. Г. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване устройство марка ***** ***** за обща лизингова цена в размер на 611.57лв., дължима чрез заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 26.59лв. По договора за лизинг Г. дължи заплащане на сума в общ размер на 419.13 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.10.2021г. - 04.02.2022г., а именно:

1

-26.59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.11.2021г. - 04.12.2021г., начислена във фактура № **********/05.12.2021г.;

-20.28 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми за отчетен период 05.12.2021г. -04.01.2022г., начислена във фактура № 7330141216/05.01.2022г.;

-372.26 лв. - сбор от 13 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска, начислена на основание чл. 1, ал. 3 от договора за отчетен период 05.01.2022г. - 04.02.2022г., начислени във фактура № 7331438174/05.02.2022г.

Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, Г. дължи сума в размер на 52.15 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура № 7331438174/05.02.2022г.

Твърди, че за предпочетен номер +*****, на 03.08.2021г. между Г. М. Г. и Т.Б.“ ЕАД, понастоящем „Й.Б.“ ЕАД, е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+“, месечен абонамент за първоначалния срок на договора от 27.99лв. и в размер на 29.99лв. след изтичане на първоначалния срок на договора. Г. не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 27.98 лв., представляващи неплатена абонаментна такса за отчетен период 05.11.2021г. - 04.12.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 81.44 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № 7331438174/05,02.2022г.

По отношение на посочените задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл.

2 от същия. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.

Посочените задължения са индивидуализирани следните фактури:

- фактура №7327453228/05.11.2021г. за отчетен период 05.10.2021г. – 04.11.2021г., срок за плащане - 20.11.2021г. издадена за сумата от 75.84 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва - 30.37 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*****; 18.88 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****; 26.59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +*****. Фактурата претендира в размер на 0.19 лв., поради извършено частично плащане в размер па 75.65 лв., което погасява изцяло вземането от 30.37лв. и от 26.59лв. и частично вземането от 18.88лв. до размер 0.19лв.

- фактура №**********/05.12.2021г. за отчетен период 05.11.2021г. 04.12.2021г., срок за плащане - 20.12.2021г. издадена за сумата от 72.55 лв., 2 представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингова вноска, както следва: 27.98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*****; 17.98 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +*****; 26.59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +*****;

- Фактура №7330141216/05.01.2022г. за отчетен период 05.12.2021г. 04.01.2022г., срок за плащане - 20.01.2022г. издадена за сумата от 27.24 лв., представляваща неплатени използвани услуги и лизингова вноска, както следва - 6.96 лв. използвани услуги за предпочетен номер +*****; 20.28 лв. остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми за предпочетен номер +*****;

- Фактура №7331438174/05.02.2022г. за отчетен период 05.01.2022г. 04.02.2022г., срок за плащане - 20.02.2022г. издадена за сумата от 551.79 лв., представляваща неплатени използвани услуги, лизингови вноски, неустойки и сума за мобилно устройство, както следва: 81.44 лв. неустойка за предпочетен номер +*****; 8.99 лв. използвани услуги за предпочетен номер +*****;

372.26 лв. лизингови вноски за предпочетен номер +*****; 36.95 лв. неустойка за предпочетен номер +*****; 52.15 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +*****.

Твърди, че на 28.09.2023г. „Й.Б.“ ЕАД подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - гр. Карлово срещу Г. М. Г., в което се претендират: главница в размер на 651.77 лв. и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е образувано ч.гр.д. № 1790/2023г. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Й.Б.“ ЕАД възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу него.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че ищеца има следните вземания срещу ответника, а именно - суми в общ размер на 651.77 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него; неплатени абонаментна такса и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*****, ведно със законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендира за направените съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 1790/2023г. и по настоящото производство. В случай, че съдът присъди посочените суми в полза на ищеца, моли да бъде указано на ответника да ги изплати на „Й.Б.“ ЕАД по следната банкова сметка: IB AN: *****, BIC: ***** при „С.Е.“ АД.

Ответникът – Г. М. Г., представляван в производството от назначения по реда на чл. 47 от ГПК – особен представител в лицето на адвокат М. Д. Р., намира исковата претенция за допустима, но неоснователна. По 3 недействителност на договорите посочва, че така изложените твърдения и обстоятелствата въз основа на които се твърди да са възникнали задълженията за ответника били неясни, объркани, и противоречащи си. Посочват се еднакви номера на фактури с различни суми в тях, за различни основания.

Изложеното в исковата молба е неясно, объркващо и противоречащо си в голямата част от изложението. Договорите и Допълнителните споразумения за мобилни услуги твърди, че били нищожни. Само на основание обстоятелството, че същите са с шрифт по — малък от 10 пункта, каквито били изискванията на Закона за електроните съобщения (ЗЕС), преди изменението в сила от 15.01.2014г. Договора за лизинг от 23.03.2021г. категорично е видимо и с просто око, че е със ситен шрифт, значително под 10 пункта. Същото се касае и за Общите условия приложени по делото. От представените фактури за заплащане на отчетения период били отбелязани, като данъчна основа разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги, както и месечни и еднократни такси в т.ч. абонаменти и допълнителни пакети.

Как били формирани тези суми и на какво основание не става ясно за потребителя. В договорите няма условия за начисляването на такива такси и услуги. Това от своя страна е основание за недействителност на договорите.

Ищеца претендира общо сумата от 651.77 лева, представляваща компенсаторна неустойка по описаните договори за мобилни услуги, поради предсрочно прекратяване на същите, т.к. договорите били прекратени по вина на ответника. Счита, че уговорката за неустойка е изцяло нищожна, като противоречаща на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и разпоредбите за защита на потребителя, като в този смисъл е и практиката на ВКС.

Твърди, че договорите са нищожни и поради противоречие с добрите нрави, за което съда следи служебно, каквато е и практиката на ВКС, видно от Решение № 229 от 21.01.2013г. по т.д.№ 1050/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Клаузата за неустойка предвиждаща задължение, за длъжника, за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо от момента на разваляне на същия, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без да има престиция от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, ІТ.О.

Уговорената клауза във връзка с изложените съображения се явява и неравноправна на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Ответника има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ищеца е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за дължимост на всички 4 месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя.

От посочените съображения следвал единствения извод, че клаузата била нищожна към датата на сключването на договора, отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност на сключения договор в тази му част. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно съглашение за неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било размер. Също така е видно, че подписите от името на ответника се различават и вероятно част от тях не са положени от същия. Оспорва подписите да са полагани от него и прави искане да се представят в оригинал приложените договори и споразумения от ищеца по делото.