Решение № 142 от 29.06.2023, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Силистра, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Данаила Т. Г.а като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско дело № 20223400500140 по описа за 2022 година

Настоящото дело е образувано по въззивна жалба, предявена от Л. А. Д. ЕГН **********, чрез адв. К. Д. от АК, гр. Русе, против решение № 89 от 25.11.2021 г. постановено по гр. д. №359/2021 г. на Тутраканския районен съд, в частта, с която съдът е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците Е. Г. М., М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс терафонд“ АДСИЦ с ЕИК131418187 и Л. А. Д., че ищецът Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част (една втора ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на гр. Тутракан, местност „КАМБУР ГЬОЛДЖУК“, начин на трайно ползване „Нива", площ 85,033 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), пета категория, при съседи:

***; ***; 3496.30.25; ***; ***, номер по предходен план

030003 и ОСЪЖДА Л. А. Д. да предаде на Т. Г. С. владението върху същата нива до размера на неговата 1/2 ид.ч. (една втора ид.ч.) от нея, както и в частта с която ТРС го е осъдил да заплати на ищеца Т. С. 242 лв. разноски по делото. В с.з. пред тази нистанция се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата.

Въззивна жалба срещу същото решение е постъпила и от Е. Г. М. с ЕГН **********, чрез адв. С. К. К. от САК по отношение на същата част от решението, която е обжалвана и с предходната жалба. Изложени са доводи за недопустимост на решението в тази част, алтернативно се сочат и съображения за неговата неправилност. Жалбоподателят моли въззивната инстанция да обезсили постановеното съдебно решение в обжалваната му част, респективно да отмени решението в тази му част, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и допуснатият от РС Тутракан до разглеждане иск срещу него да бъде оставен без разглеждане като недопустим, алтернативно моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира и разноски за двете инстанции. В с.з. пред тази инстанция се явява адв. К., която поддържа жалбата.

С протоколно определение от с.з., проведено на 21.02.2023 г. по настоящото дело, „Адванс терафонд“ АДСИЦ с ЕИК 131418187 е присъединен като жалбоподател към 1 въззивната жалба на Л. А. Д., на основание чл. 265 ГПК.

Ответникът по двете жалби и ищец в първоинстанционното производство Т. Г.

С. с ЕГН ********** , чрез адв. Д. А. от ДАК, е депозирал писмени отговори, с които оспорва жалбите, счита, че следва да бъде отхвърлени, а решението на ТРС в обжалваната част – потвърдено. Същото становище поддържа и в с.з. явилата се адв. А..

Въззиваемите М. А. Г. с ЕГН **********, В. Й. Г. с ЕГН **********, се представляват от адв. М., който се явява само в първото с.з. по делото пред тази инстанция, проведено на 22.07.2022 г. и завявява, че ще вземе становище по жалбите по същество, защото не може да прецени дали са основателин, но такова не последва .

ОС, като съобрази становищата на страните, както и данните по делото, прие за установено следното: Жалбите са предявени от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл. 258 и сл. ГПК, поради което са допустими.

Пред районния съд настоящият въззиваем Т. Г. С., с ЕГН **********, в качеството си на ищец е предявил иск чрез адв. А., против Е. Г. М. с ЕГН **********, М. А.

Г. с ЕГН **********, В. Й. Г. с ЕГН **********, „Адванс терафонд“ АДСИЦ с ЕИК 131418187 и Л. А. Д. с ЕГН **********, като твърди, че е едноличен собственик на поземлен имот с идентификатор № *** и местонахождение в землището на гр.

Тутракан, местност „КАМБУР ГЬОЛДЖУК“, начин на трайно ползване „Нива“, площ 85,033 дка (съобразно последното изменени на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021), пета категория, при съседи: ***; ***; ***; ***;

***, номер по предходен план 030003. Собственическите си претенции обосновава с протоколно Определение от 13.01.2014 г. по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС, с което е одобрена съдебна спогодба за делба на няколко ниви, сред които и нивата от 85 дка, която му се пада в дял. Твърди, че имотът се владее от ответника Л. А. Д., поради което моли съда, след като установи по отношение на ответниците „Адванс терафонд“ АДСИЦ, М. Г., В. Г. и Л. Д., че е собственик на цялата нива, да осъди Д. да му предаде владението върху нея. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че делбата по гр.д.№ 133/2005 на ТнРС е нищожна, заявява претенция ,че е сбственик по наследство, но само по отношение на на 1/2 ид.ч. от имота, като иска осъждането на Д. за връщане на тази 1/2 ид.ч. Претендира разноски за производството.

По отношение на установената от първоинстанционния съд в хронологичен ред фактическа обстановка, промени пред тази инстанция няма. Въз основа на събраните по делото доказателства пред ТРС, първата инстанция е приела, че с решение № 2001 от 25.07.1994 на поземлената комисия гр. Тутракан е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. К. К. върху нивата с площ 85, представляваща имот № 030003 по плана за земеразделяне.

Съгласно констативен НА № 544, том I, дело 797/95 на ТнРС Домника Т.ова М.а е собственик на процесната нива с площ 85 дка, по наследство от Т. К. К., като нотариусът се е позовал на решение на поземлената комисия и удостоверение за наследници № У- 183/13.02.1995 на общ. Тутракан.

На 11.04.2005 г. наследодателят на ищеца – Георги Т.ов С. завежда дело за делбаа против Домника М.а, майка на сегашния въззивник Е. М., . и вписва на исковата молба още същият ден в СВ Тутракан с вх.рег.№ 956, акт 157, т. II . Въпреки това, на 21.04.2008 Домника М.а, легитимирайки се с констативния н.а. № 544/20.06.1995, сключва договор за прокупко-продажба с НА вх.рег.№ 1046, акт № 86, том III, дело 516/2008 на СВ Тутракан, с който като продавач се разпорежда с цялата нива в полза на купувача по сделката ответникът М. Г.. Имотът е придобит в режим на СИО, защото о тветникът М. Г. е в граждански брак с отв. В. Г. от 26.05.1990, видно от Удостоверение за семейно положение изх.№ АО-08- 65/15.01.2015 на Общ.Тутракан.

2

Два дни по-късно, на 23.04.2008, ответниците Г.и продават същата нива на ответника „Адванс терафонд“ АДСИЦ с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1078, акт № 114, том III, дело 546/2008 на СВ Тутракан.

Двете прехвърлително-придобивни сделки, описани дотук, се случват след завеждане на иска за делба, по който е образувано гр.д.№ 133/05 на РС Тутракан, и преди да е постановено решение по допускането и.

С Решение № 3 от 30.03.2010 по гр.д.№ 133/05 на Тутраканския районен съд са допуснати до делба една част от имотите, включително и процесния, посочени от първоначалния ищец Георги С., тъй като само за тях съдът приема, че са съсобствени с Домника М.а. Делбата е допусната между Милка С.а и Т. С., които са наследници и правоприемници на първоначалния ищец Георги С., починал през 2006 г., при квоти по 1/4 ид.ч. и Домника М.а с квота от 1/2 ид.ч. Решението по допускане на делбата влиза в сила на 17.07.2013.

На 30.03.2011 ответното дружество „Адванс терафонд“ продава процесната нива на ответника Л. Д. с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 904, акт № 160, том III, дело 545/2011 на СВ Тутракан .

На 10.04.2012,, видно от акт за смърт № 461/2012 на Община Столична, район Красно село, умира и Домника М.а. Сопред удостоверение за наследници с изх.№ 940084/22.01.2015 на Община Столична, такива са нейните синове ответникът Е. М. и И. Г. М., който е починал на 03.08.2012 неженен и без деца .

На 20.06.2012, т.е. след смъртта на Домника М.а, но преди тази на И. М., ответникът Е. М. е изтеглил от три банкови сметки: едната в „Банка ДСК“, а другите две в „Уникредит булбанк“, общо 4984,61 лева.

На 12.11.2012 с молба до Софийския районен съд отв. М. е направил отказ от наследството на майка си Домника М.а, като отказът е вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата

В неприключилото дело за делба № 133/05 ТнРС Е. М. е конституиран като ответник на мястото на починалата си майка. В с.з. от 20.11.2013 Е. М. участва чрез процесуален представител,е направил искане делото да бъде прекратено спрямо него, представяйки удостоверението за направения отказ от наследство по ч.гр.д.№ 22646/2012 на СРС , което е сторено от ТРС на 13.01.2014 Тутраканският районен съд, който прекратява производството по делба по отношение на Е. М. и одобрява спогодбата между Милка С.а и Т. С., според която последният става изключителен собственик на процесната нива от 85 декара. За постигнатата спогодба е направено съответно вписване в СВ с акт № 172, том I.

Вписването на съдебния протокол не е извършено по личната партида на Домника М.а, което се установява от приетата справка, а е отразено в справката по имотната партида.

Въззивната инстанция възпроизведе накратко и с акцент върху фактите, пряко касаещи предмета на спора по настоящото дело, хронологията на събитията в периода от предявяване на иска за делба по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС до прехвърлянето на имота в последния приобретател – Л. А. Д. , за който не се спори, че осъществява фактическата власт върху него и приключване на дебленото производство по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС. За по – детайлно проследяване на юридическите и житейските факти , имащи значение за настоящия спор, съдът препраща изцяло към фактическата обстановка, описана от ТРС в обжалваното решение.

Жалбоподателят Л. А. Д., чрез адв. Д., не е съгласен с извода на първоинстанционния съд ,че въпреки нищожността на делбата по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС, има три материално правни последици, които не са засегнати от този порок и се отнасят до това, че предявяването на исковата молба по гр.д. №133/05г. на ТРС на 11.05.2005 г. спрямо Домника М.а и нейните правоприемници прекъсва течението на 3 придобивната давност, както и че във фазата по допускане на делбата Домника М.а е следвало да предяви своите възражения за изключителна собственост върху спорната нива, а също и че от образуване на гр.д. №133/05г. на PC Тутракан до приключването му на 13.01.2014 г. придобивна давност не е текла в ничия полза.

Направеният от РС паралел между правните последици от нищожна делба и правните последици при нищожно решение имат за цел да посочат различната правна природа на двата порока, които той е определил като материалната нищожност на делбата и процесуалната нищожност на съдебните актове след което е пояснил, че няма основание да се счита, че нищожната делба отменя прекъсването на давността по чл. 116, ал.1, б. б ЗЗД с предявяването на иска, както и че не влече последиците на неуважаването на иска – отмяна на прекъсването на давността, тъй като в случая е постигната спогодба, която не се приравнява на неуважаване на иска именно поради направеното разграничение между нищожен съдебен акт и нищожна делба. В случая, по гр. дело № 133/2005 г. на ТРС нищожен съдебен акт няма , защото не са налице предпоставките на чл. 270 ГПК, а разпоредбата на чл. 116, б. б. във всичките и хипотези не прави изключение в случаите на нищожна делба. Ето защо, заявеното в жалбата на Д. становище , че съдебната спогодба е изцяло нищожна поради нормата на чл.75, ал.2 от ЗН, е незаконосъобразно, тъй като спогодбата, като съдебен акт, приравнен на съдебно решение, не страда от пороци , водещи до нищожността и и следва да бъде разграничавана от нищожността на делбата. В тази връзка следва да се разглежда и възражението в жалбата на Е. М., че решението по нищожна делба не формира сила на присъдено нещо, поради което и спогодбата по нищожна делба като приравнена на решението няма такава сила. Това, разбира се, е безспорно. Ако имаше сила на присъдено нещо тази спогодба, при която, след отпадането на наследника на Домника М.а, поради представения отказ от наследство, настоящият ищец С. и майка му Милка С.а , са си поделили имотите, то нямаше да има смисъл и от тази поредица дела, които се разглеждат понастоящем. Тук отново се смесват процесуалните последици от един съдебен акт и материално правните от една нищожна делба. Разбира се, вярно е посоченото от Д., че тя няма как да има значение на влязло в сила съдебно решение по отношение на лица, които не са участвали в нея, но такова нещо никой не твърди, най – малко ТРС.За да се елиминират последиците на чл. 116, б.б ЗЗД трябва да се приеме, че делбата няма краен съдебен акт или че същият е нищожен, а това очевидно не е така по посочените вече причини. Дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя М., който сочи и съдебна практика в тази насока, че решението по нищожна делба е недопустимо, тъй като съдът не е изпълнил задължението си да следи служебно за конституирането на всички съсобственици, то следва да се посочи, че дори и недопустимото решение, когато не е атакувано и отменено по съответния ред, придобива стабилността на един законосъобразен съдебен акт. Тук е трудно и ненужно да се разсъждава дали има някаква недобросъвестност от страните в делбеното производство или съдът е неглижирал служебното начало в делбените производства, като се е стигнало до нищожност на делбата. Важно е за настоящото дело, че процесуалните последици от делбеното производство са валидни , независимо, че материално правно нищожната делба не произвежда такива. Ето защо, заведеното дело за делба е прекъснало давността, ако, както сочи ТРС изобщо е текла за Домника М.а, която така и не се позовава на такава приживе в хода на производството.