Решение № 1478 от 22.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1478 гр. Пловдив, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330203810 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-002479/19.05.2023г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на Н. С. М., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят Н. М. навежда в жалбата си твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Въззиваемата страна – Началник Сектор „Пътна полиция“ – ОДМВРПловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба-становище навежда аргументи за безспорно установено нарушение, самоличност на нарушителя и неговата вина, за което е издадено атакуваното наказателно постановление. Пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 03.05.2023г. около 22:00 часа в гр. Пловдив, жалбоподателят Н. С. М. управлявал личния си лек автомобил „Ауди А 3” с рег. № **** като на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ с ул. „Стефан Стамболов“ преминал на забранен /червен/ сигнал на светофарната уредба работеща в нормален режим. Това обстоятелството било констатирано от св. М. В. А. **** към с-р „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив, който спрял за проверка водача, след която съставил на последния акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков номер ***г. Нарушението в същия било квалифицирано по чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал като посочил, че няма възражения.

Такива не представил и в срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, а въз основа на така съставения акт административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

В хода на съдебното производство беше разпитан актосъставителят М. В.

А., който потвърждава констатациите в съставения срещу жалбоподателя акт за това, че при управление на процесното МПС М. е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Съдът даде вяра на показанията на св. А. като обективни, непротиворечиви, логични, кореспондиращи с приетите по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице безспорни и категорични доказателства за извършено от Н. С. М. административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка”. Въз основа на цялостния доказателствен материал съдът установява, че действително на процесната дата в гр. Пловдив жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Ауди А 3” с рег. № ****, е преминал през кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ с ул. „Стефан 2

Стамболов“ на забранителен /червен/ сигнал при функционираща светофарна уредба. В подкрепа на горния извод са преди всичко показанията на св. А., за който се установи, че е съставил АУАН след като е възприел лично нарушението, като именно той се явява и очевидец на същото, който от друга страна е непредубеден и независим източник на информация. От показанията на последния се установи, че той лично е видял как жалбоподателят е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като тези му възприятия се подкрепят дори и от самия жалбоподател, който не оспорва, че на процесната дата и място именно той е управлявал лек автомобил „Ауди А 3” с рег. № **** и реално не е преминал на разрешителен сигнал. В подкрепа на горните изводи е и АУАН, който има доказателствена сила до доказване на противното, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, като от страна на жалбоподателя не бе оборена материалната доказателствена сила на акта, тъй като на никой етап от развитието на административното производство, включително и в съдебната фаза пред настоящата инстанция, не се ангажираха каквито и да било доказателства от Н. М., които да подкрепят възраженията изложени в жалбата му.

Нарушението е правилно квалифицирано. Разпоредбата на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП предвижда административно наказание "глоба" в размер на 100 лева на водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, а разпоредбата на чл.6, т.1 от същия закон предвижда задължение на водача на МПС да се съобразява със светлинните сигнали. В случая в санкционният акт ясно и точно е посочено в какво се състои несъобразяването на поведението на водача на МПС със светлинните сигнали, а именно – преминаване на забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим. Това описание е достатъчно ясно, за да може привлеченият към отговорност да организира защитата си относно това нарушение, а административнонаказващия орган изчерпателно е посочил признаците от състава на вменената на санкционираното лице нарушена разпоредба. Става ясно, че нарушителят е преминал на червен сигнал, което е забранено и за което му е съставен акт.

Мястото на нарушението също е достатъчно ясно посочено и не поставя под съмнение къде се намира, което си личи и от съдържанието на жалбата, от което следва, че не е ограничено правото на лицето да разбере и да се защити по изложените в постановлението факти.

3

С оглед гореизложеното правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер – 100 лева, поради което и не може да подлежи на корекция от съда.

По отношение на въпроса с отнетите контролни точки, категорична е практиката на касационната инстанция в това отношение, че отнемането на контролни точки не е административно наказание. То е подзаконово регламентирано и е пряка последица от наложената санкция по издаденото наказателно постановление, като това отнемане няма самостоятелно съществуване и не подлежи на съдебно оспорване.

Настоящата инстанция не счита, че са налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид. Наред с това по делото липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030002479/19.05.2023г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на Н. С. М., ЕГН: **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лв. за нарушение по 4 чл.6, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнети общо 10 контролни точки.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5