Решение № 78 от 18.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Смолян, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Мария Ан. Славчева

Крум Б. Гечев при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20225400500066 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 75/08.12.2021г., постановено по гр.д.№ 198/2020г. по описа на Златоградския районен съд е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на СТ. ХР. Д. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.К., общ.Н., обл.См., че спрямо него съществува вземане на Д. П. П. с ЕГН ********** със съдебен адрес : гр.Ст. З., ул. „П. М.К.“ № **, офис № *- адв.Я. Ж. за следните суми: 9500 лева, представляващи неизплатена главница по Договор за паричен заем от 18.10.2019г. и 315 лева, представляващи договорна лихва в размер на 5% от стойността на заема за периода от 18.10.2019г. до 25.06.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 26.06.2020г. до окончателното й изплащане. Осъден е СТ. ХР. Д., с ЕГН ********** да заплати на Д. П. П. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 196,30 лева държавна такса и 450 лева адвокатско възнаграждение за заповедното производство по ч.гр.д.№ 114/2020г. и 196,30 лева държавна такса и 450 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 6/05.01.2022г. от СТ. ХР. Д., чрез пълномощника му адвокат Г. Д. Хр., с оплаквания за неправилност. Жалбоподателят оспорва да е получил претендираната сума и твърди, че ищцата, чиято е доказателствената тежест не е доказала с допустимите по ГПК доказателствени средства, че е дала на ответника претендираната сума, в който смисъл е Решение № 97 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 417/2010 г. на ВКС. Твърди, че договора за заем, не съдържа клауза, от която да е ясно, че договорът има характера и на разписка за предадена в заем и съответно получена парична сума. Тъй като договорът за заем е реален 1 договор по безспорен начин заемодателят следва да установи, предаването на паричните суми от заемодателя на заемателя, което е задължителна част от фактическия състав. Сочи, че в случая не е доказано по никакъв начин, че претендирана от ищеца сума реално е предадена на ответника, което е достатъчно и абсолютно основание за отхвърляне на исковата претенция като недоказана и неоснователна.Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията, в който смисъл е Определение № 85 от 26.01.2016 г. по гр. д. № 33 / 2016 г. на ВКС. Предаването на сумата е елемент от фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на заетата сума ( Решение № 46 от 29.05.2017 г. по гр. д. № 4655 / 2015 г. на ВКС). Недопустимо е установяването на предаването на сумата със свидетелски показания с оглед ограничението за суми над 5000 лева. Не следва да се кредитират показания на счетоводителката разпитана като свидетел в първото съдебно заседание, тъй като същите са житейски нелогични да се дава сума от около 20 000 лева, на строителен работник, работещ на минимална работна заплата и да се твърди, че единственото обезпечение, ще бъде прихващане от заплатата му, което ядосало ответника и същия подал молба за напускане, но взел цялата сума в офиса на предприятието и никой включително и собственика не е реагирал.Разпитаната в последното заседание втора счетоводителка, присъствала при подписването на договора за заем заявява, че не й е направило впечатление да е имало някакъв конфликт и няма спомени да е давана сума. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички възражения и аргументи на ответника, поради което е постановил необосновано решение. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 221/08.02.2022г. от Д. П. П., чрез пълномощника й адв. Я.Ж. Ив., в който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че правилно районният съд е приложил материалния закон и оплакванията във въззивната жалба са несъстоятелни. Сочи се, че исковата претенция е доказана по основание и размер. Налице е договор за заем от 18.10.2019г., като се доказва по безспорен начин, че подписите положени в него са на заемодателя и заемателя, като последният признава, че е подписал договора за заем. Във връзка със сключения договор за паричен заем между страните, Ст. Д. е издал в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 9 500лв., като изрично е посочено, че сумата представлява даден заем на 18.10.2019г. Този факт също не е оспорен от ответника и няма спор, че същия е подписал запис на заповед, като собственоръчно е изписал и имената си. Записът на заповед е безусловно писмено обещание, гарантиращо връщането на определена парична сума, което доказва съществуването на едно парично задължение и лицето, което следва да го изпълни.Затова Записът на заповед от 18.10.2019г. категорично удостоверява получаването на дадената в заем сума от С.Д.. Същият е декларирал, че е получил съответната сума и се задължава да я върне в определен срок. Поетото по записа на заповед задължение е с основание договора за заем. Доказването на каузално правоотношение или на предаване на парични средства посредством записа на заповед е мислимо и възможно в хипотезата, когато освен реквизитите по чл.535 ТЗ, менителничният ефект съдържа и други вписвания, отнасящи се до каузални правоотношения между издателя и поемателя и/или до извършена помежду им размяна на пари.

От гледна точка на формалната редовност на записа на заповед тези вписвания следва да се считат 2 за неписани, но от процесуална гледна точка те могат да придадат на записа на заповед значението на пряко писмено доказателство за паралелно каузално правоотношение между страните по абстрактната сделка, от което зависи възникването и съществуването на менителнично вземане, в който смисъл е Решение № 88/27.05. 2013г. на ВКС.Формираната по въпроса практика на ВКС в Решение № 78/17.07.2009 г. по т. д. № 29/2009 г. на I т. о. и Ррешение № 21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2010 г. на I т. о., е категорична, че записът на заповед може да послужи като доказателство за предаване в заем на отразената в текста му парична сума от поемателя /заемодател/ на издателя /заемател/ и то при липса на други доказателства, а в настоящия случай се твърди, че са налице множество други доказателства, а именно надлежно подписания Договор за заем от 18.10.2019г., както и свидетелски показания.Ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен договора, както и каква е била действителната обща воля на страните; характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му.При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания ( Решение № 283 от 01.11.2016г. по гр.д. № 2117/2016 на ВКС, IV г.о., Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр. дело № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 17.10.2014 г. по гр.д. №2902/2014 г. на ВКС, III г.о., Решение от 23.01.2014 г. по гр.д. №483/2012г. на ВКС, I т.о. и Решение от 23.07.2010 г. по гр.д. №856/2009 г. на ВКС, IV г.о.).В настоящия случай, се установява по безспорен начин сключването на договора и уговорките между страните относно основанието, срок и условия на връщане. Вземането по записа на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа, въпреки това основанието е посочено в самия запис на заповед - а имено дадена в заем парична сума по договор за заем от 18.10.2019г.Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за плащане не е елемент на съдържанието, като напротив, ако поетото обещание за плащане е обвързано в документа със съществуването на кауза, то менителничният ефект е недействителен - чл. 535, т. 2 ТЗ.Практиката на ВКС, придаваща характер на разписка на нередовен запис на заповед, е формирана при произнасянето по спорове за несъществуването на вземания, възникнали от каузална сделка и издаден във връзка с нея запис на заповед, който не съдържа задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ . Несъстоятелни са възраженията на въззивника, че свидетелските показания са недопустими в настоящия случай.

Ал.2 на чл. 164 ГПК допуска свидетелски показания освен ако ответната страна не заяви, че се противопоставя. Такова противопоставяне от ответника не е направено. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят СТ. ХР. Д. чрез пълномощника си адв. Г. Хр. в писмено становище поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемият Д. П. П. чрез пълномощника си адв. Я. Ив. в писмено становище оспорва въззивната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, писмените становища на страните и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение 3 преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо но неправилно по следните съображения:

Със заявление вх.№ 1160/26.06.2020г. заявителят Д. П. П. е поискала издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника СТ. ХР. Д.,като е посочила ,че вземането й произтича от неизпълнение на договор за заем от 18.10.2019г. По образуваното ч.гр.д.№ 114/2020г. по описа на ЗРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 43/30.06.2020г., с която е разпоредено длъжникът СТ. ХР. Д. да заплати на Д.П. П. сумата от 9 500 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем от 18.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2020г. до окончателното плащане на сумата и сумата от 315 лева, представляваща договорна лихва в размер на 5% от стойността на заема за периода от 18.10.2019г. до 25.06.2020г., както и разноски по делото в размер на 646,30 лева,от които 196,30 лева ДТ и 450 лева адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена лично на длъжника на 17.07.2020г. и същият в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражение с вх.№ 1533/13.08.2020г. С Разпореждане № 20330/25.08.2020г. съдът е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, което е получено от него на 01.09.2020г. В указания му срок ищецът Д.П. е подала на 01.10.2020г. по пощата искова молба, която е входирана с № 1861/02.10.2020г., с която е предявила установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК. Следователно исковата претенция е предявена в срок, от надлежна страна, с предмет на исковете-сумите по издадената заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима.

Районният съд е сезиран от ищеца Д. П. П. с иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, с който е поискала да бъде признато за установено, че ответникът СТ. ХР. Д. и дължи сумата от 9 500 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем от 18.10.2019г. и сумата от 315 лева, представляваща договорна лихва в размер на 5% от стойността на заема за периода от 18.10.2019г. до 25.06.2020г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-26.06.2020г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № № 43/30.06.2020г.по ч.гр.д. № 114/2020г. по описа на ЗРС. С обжалваното решение районният съд е уважил предявените искове, като е приел същите за основателни и доказани. Въззивният съд не споделя тези изводите на първоинстанциониня съд, като счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани по следните съображения: