Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 122 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 981/2025
Вид
Определение № 122
Подписан
13.02.2026
В сила
13.02.2026
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Пазарджик, 13.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500981 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413 ал.2 във връзка с чл.410 от ГПК и във връзка с чл.274 ал.ал.1 т.2 от Гражданския процесуален кодекс.

Обжалва се заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК рег.№971 от 02.05.2025г. издадена от Пазарджишки районен съд по ч.гр.д.№1738/2025г по описа на същия съд, в частта за разноските присъдени като адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв в полза на заявителя „Кредит Инс“ АД, с ЕИК-205997727, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Манастирски ливади“, ул.“Лъвски рид“ №3, ет.1, офис 2,общ.Столична, обл.София .

В частната си жалба /възражение/ с вх.№16779 от 12.06.2025г., допълнено с уточнителна молба с вх.№29239 от 28.10.2025г. подадени от длъжника Б. А. Г., ЕГН-**********, от гр.*****, се поддържа, че подаденото от длъжника възражение представлява частна жалба, с която оспорва заповедта за изпълнение в частта за размера на адвокатските разноски за размера над 100лв и до присъдените 1000лв като смята, че в случая се касае за юрисконсултско възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК за размера на което е приложима нормата на чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ. / Посочената разпоредба в редакцията си към датата на издаване на заповедта за 1 изпълнение предвижда Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г., За защита по бързи производства, заповедно производство и производства за обезпечение на бъдещ иск възнаграждението е от 50 до 180 лв./.

Към частната си жалба прилага и възражение по чл.414а от ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение като твърди, че е изпълнила частично заповедта за изпълнение в двуседмичния срок от връчването й и прилага платежни документи с уточнението ,че не е погасила разноските за адвокатско възнаграждение от 1000лв като прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и моли да се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, съгласно минимално определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата /Разпоредбата предвижда, ал.1., че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд;ал.2(Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна „КРЕДИТ ИНС“АД, ЕИК-205997727, с вх.№31442 от 14.11.2025г. /л.30/, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Акцентира, че заявителят в заповедното производство е представляван от надлежно упълномощен адвокат от САК-адв.Р. И. Д., за което е сключен договор за правна помощ и съдействие ,като пълномощникът се задължава да заведе заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пазарджик срещу посочения длъжник при уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от изпълнителния директор на дружеството в размер на 1000лв, като договорът служи за разписка за получената сума. Оспорва се довода в частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се поддържа че такава не е налице с оглед на минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1 от 09.07.2004г. и че същият не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата съгласно чл.36 ал.2 от ЗА, и доколкото в случая са предявени три отделни иска, всеки с интерес до 1000лв и че длъжникът с поведението си е станал причина за завеждането на делото, като от него не е постъпило никакво плащане. Моли да се потвърди 2 заповедта за изпълнение в обжалваната част по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Първоначално пред Пловдивски районен съд е инициирано заповедно производство по чл.410 от ГПК /заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, вх.№35794 от 28.03.2025г.-ч.гр.д.№5785/2025г./ подадено от заявителя КРЕДИТ ИНС АД чрез надлежно упълномощен процесуален представител адвокат Р. И. Д. от САК, и срещу длъжника Б. А.

Г., ЕГН-********** от гр.С., с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение представляващо парично вземане от 1000лв главница, договорна лихва от 150лв, начислена за периода от 07.11.2024г. до 07.03.2025г., законна лихва за забава от 15.71лв начислена за периода от 08.11.2024г. до 24.03.2025г. и законна лихва от подаване на заявлението. От изложените в т.12. обстоятелства се налага извода, че вземанията произтичат и имат едно и също основание - сключен договор за потребителски кредит във формата на електронен документ от 1000лв, погасяван на равни 12 /дванадесет/месечни вноски, при непогасени пет месечни вноски, като вземането се претендира в резултат на обявена от кредитора предсрочна изискуемост. Претендират се още присъждане на направени в производството разноски в размер на 1025лв , от които 25лв държавна такса и 1000лв заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно приложения договор за правна помощ и съдействие от 24.03.2025г. уговореното и заплатено възнаграждение е определено в общ размер на 1000лв и без да е конкретизиран размерът му по отношение на всяко едно от отделните вземания-за главница, за договорна лихва, и за лихва за забава.

С определение на Пловдивски районен, съд рег.№4325 от 28.03.2025г. производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на РСПазарджик, с оглед на установен настоящ адрес на длъжника в гр.Пазарджик.

Пред Пазарджишки районен съд заповедното производство е образувано като ч.гр.д.№1738/2025г., като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с рег.№971 от 02.052025г. с която е разпоредено длъжникът Б. А. Г., ЕГН-********** да заплати на кредитора 3 заявител “КРЕДИТ ИНС“АД, ЕИК-205997727, сумата от 1000лв главница, ведно със законната лихва от 28.03.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 150лв-договорна лихва за периода 07.11.2024г.-07.03.2025г., сумата от 15.71лв представляваща законна лихва за забава за периода 08.11.2024г. до 24.03.2025г., държавна такса от 25лв и адвокатско възнаграждение от 1000лв, като в заповедта е посочено, че всички вземания произтичат от сключен договор за потребителски кредит на граждани без поръчителство “Есктра“ № Д3012890 от 07.10.2024г. Заповедта е връчена лично на длъжника на дата 19.05.2025г. ,като от последната е постъпило възраже./ние по чл.414а от ГПК за извършено изпълнение /плащане/ на дължимата сума в срока за доброволно изпълнение /вх.№16770 от 12.06.2025г.-преведени с платежно нареждане 1190.71лв на кредитора.

Въз основа на постъпилото възражение по чл.414а ал.1 от ГПК с приложените документи за плащане, заповедният съд е обезсилил частично заповедта за изпълнение /разпореждане рег.№6733 от 24.07. 2025г./ , в частта относно главницата от 1000лв, договорната лихва от 150лв за периода 07.11.2024г. до 07.03.2025г., законната лихва за забава в размер на 15.71лв за периода от 08.11.2024г. до 24.03.2025г и държавна такса от 25лв. Или останало е непогасено задължението за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв, за което е подадена и настоящата частна жалба. Първоначално заповедният съд се е произнесъл и по тези разноските, приемайки че е сезиран с искане по чл.248от ГПК като е редуцирал възнаграждението в размер на 400лв, като по частна жалба на дружеството заявител, с въззивно определение рег.№679/06.10.20205г. по в.ч.гр.д.№699/2025г. ОС-Пазарджик е обезсилил разпореждането в тази му част и е върнал делото за администриране на частната жалба и изпращането й по реда на чл.413 ал.2 от ГПК на горната инстанция.

Частната жалба е допустима и по същество е основателна.

Подадена е в законния едномесечен срок от страна в заповедното производство, имаща правен интерес на обжалва заповедта в частта за разноските и е насочена против подлежащ на обжалване акт в заповедното производство, като разгледана по същество е основателна.

Общият материален интерес /цена на претенциите/ в заповедното 4 производство в случая е от 1165.71лв, които са формирани общо от трите претенции, произтичащи от едно и също основание неизпълнение на ДПК обявен за предсрочно изискуем.

Делото не се отличава с някаква съществена фактическа или правна сложност, доколкото събраната, проверената и анализирана от адвоката документация е сравнително малка по обем, ясна е по своето естество и съдържание и не създава някакви съществени затруднения по нейното тълкуване и прилагане . Фактите описани в заявлението са типичните такива относими към неизпълнение на ДПК, без да има някаква усложнена конструкция , с яснота относно задълженията на потребителя и условията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита при неизпълнение.

Заповедното производство се е развило в кратки процесуални срокове, в закрито заседание и без участието на страните и без полагането на допълнителен труд от адвоката, освен изготвяне и подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до съда, като заявителят подава писмените документи които изрично са описани в закона като приложения и са типични за този вид заповедното производство-ДПК с приложения, Общи условия и други.

Заявлението до заповедния съд е в предвидена от закона форма и заявителят попълва единствено данните за страните, размера на задължението и какъв произход има, като в случая допълнително е посочено в т.12. настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и размер на договорната лихва и размер на лихвата за забава.

Според Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатската работа -чл.7 ал.7 За защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми, или при общ материален интерес от 1165.71лв, половината е равна от 532.86лв, което означава ,че адвокатското възнаграждение не може да бъде повече от 400лв. Съдът намира, че няма основание за определянето му под този минимум, каквато правна възможност дава постановеното решение на СЕС от 2024г. -25 януари 2024 година по дело C-438/22 и че съгласно установената съдебната практика след това решение, е прието, че размерите по наредбата не са задължителни за 5 спазване и служат единствено за ориентир, доколкото в случая този размер определен от настоящата въззивна инстанция от 400лв е съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото, с ниския защитаван материален интерес, отразява изискването за високо качество на положения адвокатски труд, и който размер е и справедлив и обоснован. Съдът не обсъжда хипотезата за присъждане на ДДС съгласно решението на СЕС от 23.10.2025г. по дело С-744/2023г. в съответствие с чл.2 параграф 1,буква“ в“ от директивата за ДДС, доколкото такъв въпрос не поставен на разглеждане в заповедното производство, а и липсват убедителни данни за уговорен и заплатен ДДС съгласно §2а от ДР на Наредбата. Присъждането в случая на по-нисък размер от 400лв би довело до необосновано подценяване на високо квалифицирания адвокатския труд, а присъждане на адвокатско възнаграждение над 400лв би представлявало необосновано надценяване на вложения адвокатски труд с оглед на конкретните данни в процесното заповедно производство. Следва да се отбележи, че защитата на кредитора в заповедното производство по чл.410 от ГПК е реализирана не от юрисконсулт при условията на чл.78 ал8 от ГПК, а от квалифициран адвокат, поради което правилата за определяне на адвокатското възнаграждение следва да се съобразят от новите разпоредби в НВАР предвидени в §1а ал.1 и ал.2 от ДР на Наредбата при отчитане на всички изброени в разпоредбата фактори влияещи върху определянето на размера на адвокатското възнаграждение.