Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 16495 от 03.09.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7064/2024
Вид
Решение № 16495
Подписан
03.09.2024
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл.7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл.7,ал.1 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 16495 гр. С, 03.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г К при участието на секретаря С Р като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20241110107064 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.7,ал.1 от регламент 261/2004 г. от Б. Д. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,чрез законен представител Н. Х.,с пълномощник адв.Е. В.,с адрес гр.С,против „Б“АД,ЕИК *****,с адрес гр.С,представлявано от Х Т и Я Г,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 488,96 лева,представляваща левовата равностойност на 250 евро – обезщетение за закъснял полет,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за въздушен превоз FB984 от Б до С,който е следвало да бъде реализиран на 05.07.2023 г. Поддържа се,че полетът е осъществен със закъснение над три часа,при което е възникнало право на обезщетение за ищеца. Поддържа се,че вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителната искова претенция. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковата претенция.

В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника със становище за допустимост,но неоснователност на иска – твърди се,че не е доказано пътникът да се е явил навреме за реализиране на полета,а именно поне 45 минути преди уговорения час на полета. Ако не бъдат възприети тези доводи,то ответникът твърди,че са били налице извънредни обстоятелства – удар от мълния по време на полет,предшестващ процесния полет.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено 1 следното :

Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Б. Д. Х. чрез законен представител Н. З. Х. претендира от „Б“АД сумата от 488,96 лева,представляваща левовата равностойност на 250 евро – обезщетение за закъснение на полет от Б до С от 05.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 56353/2023 г. по описа на СРС,42 състав.

Видно от удостоверение за раждане,Б. Д. Х. е роден в С с родители Н. Х. и Д Х..

Представена е бордна карта,издадена на името на Б. Х. за полет от Б до С на 05.07.2023 г.

Според имейл кореспонденция от 06.07.2023 г. Н. Х.,Б. Х. и Т Х. претендират обезщетение за закъснение на полет от 05.07.2023 г. от Б до С.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер. В конкретния случай ищецът следва да докаже,че е сключен договор за въздушен превоз,а ответникът е длъжен да проведе доказване,че е изпълнил точно превоза,респективно че са налице предпоставки,изключващи дължимост на обезщетение. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 12.10.2023 г.

Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че ищецът Б. Х. е сключил договор за въздушен превоз. С договора за въздушен превоз пътникът се задължава да заплати дължимата цена на превоза,а превозвачът приема да осъществи превоза в посочените час на излитане и час на пристигане. Когато превозвачът допусне отклонение в изпълнение на полета чрез закъснение над три часа или при отмяна на полета съгласно чл.7 от регламент 261/2004 г. в полза на пътника се поражда право на обезщетение в размер,който зависи от разстоянието между двете летища. За да счете,че ищецът Б. Х. е изправна страна по договора,съдът взе предвид представената бордна карта,а и отчете,че още на следващия ден – на 06.07.2023 г. е отправено извънсъдебно искане за уреждане на претенцията,по която ответното дружество не доказва да е изпратило отговор. При наличието на издадена на името на Б. Х. бордна карта съдът приема,че в полза на ищеца е възникнало право да претендира обезщетение. Страните не спорят,че полетът е реализиран над три часа закъснение,поради което и при съобразяване разстоянието между Б и С,съдът приема,че размерът на обезщетението възлиза на 250 евро с левова равностойност 488,96 лева. Софийският районен съд счита,че ответникът не е провел доказване относно наличието на 2 извънредни обстоятелства,по повод на които полетът да не е могъл да бъде реализиран навреме. Съгласно чл.5 § 3 от регламент 261/2004 г. отговорността на въздушния превозвач за отмяна на полет или за закъснение на полет се изключва,когато въздушният превозвач докаже настъпването на извънредни обстоятелства,които не е могъл да избегне,дори да са взети всички необходими мерки. Това означава,че извънредните обстоятелства следва да имат внезапен и непредвидим характер и да не могат да бъдат прогнозирани,нито избегнати от въздушния превозвач. За да бъде възприето,че са настъпили извънредни обстоятелства,следва да бъде установено наличието на конкретни обстоятелства,при които осъществяването на полета в обявените дата и час на заминаване и дата и час на пристигане е фактически или юридически невъзможно – напр.поради силно влошени метеорологични условия,природни явления,забрана за осъществяване на полети и др. Съдът намира,че в хода на производството ответникът не е доказал да е настъпило извънредно обстоятелство,което да е довело до невъзможност за осъществяване на полета. В тази насока следва да бъде отбелязано,че съгласно решение на СЕС по дело С-294/2010 г. превозвачът при планиране на полета следва да съобрази риск от закъснение поради евентуално настъпване на извънредни обстоятелства. В настоящия случай ответникът не представя конкретни доказателства,от които следва,че е имало непреодолима пречка за реализиране на полета от Б до С в обявените часове – на заминаване и на пристигане,а същевременно дори да е налице възникнал проблем с въздухоплавателно средство по време на предишен полет,това обстоятелство не е достатъчно,за да бъде избегната отговорността на въздушния превозвач,тъй като при съобразяване цитираното решение на СЕС превозвачът би могъл да планира и извърши полета и с друго въздухоплавателно средство,тъй като в конкретния случай разстоянието между летищата на Б и С не е значително. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковата претенция подлежи на уважаване.

При този изход на делото и като съобрази,че страната ищец претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 450 лева – 50 лева държавна такса – по 25 лева за заповедното и за исковото производство и 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение като съдът приема за основателно формулираното от ответника в писмения отговор възражение за прекомерност на уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение при съобразяване цената на иска,фактическата и правна сложност на казуса,провеждането на едно съдебно заседание по делото.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.7,ал.1 от регламент 261/2004 г. по отношение на „Б“АД,ЕИК *****,с адрес гр.С,представлявано от Х Т и Я Г,че съществува вземане на Б. Д.

Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,чрез законен представител Н. Х.,в размер от 488,96 лева ( четиристотин осемдесет и осем лева деветдесет и шест стотинки ),представляваща левовата равностойност на 250 евро за закъснение над три 3 часа на полет FB984 от Б до С от 05.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 12.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 56353/2023 г. по описа на СРС,42 състав.

ОСЪЖДА „Б“АД,ЕИК *****,с адрес гр.С,представлявано от Х Т и Я Г да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Б. Д. Х.,ЕГН **********,с адрес гр.С,чрез законен представител Н. Х., сумата от 450 ( четиристотин и петдесет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4