Решение № 21025 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21025 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря М. З. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110124948 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 247а ТЗ, във вр. с чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба с вх.№142203/29.04.2024 г. на И. Ц. В., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС, чрез своя пълномощник- адв.

М. Ш., срещу ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД, ЕИК: 201448108, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. ,,България‘‘ №150, б.к-с ,,Градски хали‘‘, ет.2, офис 209-210, представлявано от Т. А.- Изпълнителен директор.

В исковата молба се твърди, че И. Ц. В. е собственик на 833 бр. поименни акции от капитала на ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД, който е на стойност 50 000 лв. и е разпределен на 50 000 акции с номинална стойност 1 лв. всяка от тях. Ищецът посочва, че за 2020 г. дружеството е разпределило дивидент в размер на 950 000 лв., от които 15 827 лв., дължими на ищеца; за 2021 г.- в размер на 521 000 лв., от които 8 679,86 лв. се дължат на ищеца и за 2022 г.- в размер на 677 000 лв., от които дължимият дивидент на ищеца възлиза на 11 278,82 лв.

Сочи се, че на 04.01.2024 г. ответниковото дружество е превело по банковата сметка на ищеца сума в размер на 6 665 лв. с посочено основание за плащане ,,дивидент‘‘, с което съобразно правилото на чл.76, ал.1 ЗЗД е погасил частично най-старото си задължение, а именно- това за 2020 г, като остава неплатена част в размер на 9162 лв.

Съгласно чл. 41, ал.4 от устава на ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД дивидентът следва да бъде изплатен в 3-месечен срок от провеждането на общото събрание на акционерите, на което е гласуван, поради което ответното дружество е изпаднало в забава в плащането на дължимите главници, считано от датата на изтичане на предвидения 3-месечен срок. Сочи се, че общото събрание се е 1 провело на 16.04.2021 г., на 18.04.2022г. и на 18.04.2023 г. в рамките на процесния период. Ищцовата страна твърди, че въпреки определения в устава срок за плащане на дивидента е отправила два пъти покана (покана от 09.04.2021 г. и покана от 15.12.2023 г.) до ответното дружество за изплащане на дължимия размер от разпределените дивиденти за 2020 г., 2021 г., 2022 г, като обаче освен гореописаното плащане в размер на 6 665 лв. друго изпълнение не е последвало от ответната страна.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумите, както следва:

9162,00 лв., представляваща неплатената част от задължението за дивидент за 2020 г., сумата от 8 679,86 лв.- дължим дивидент за 2021 г. и сумата от 11 278,82 лв.- дължим дивидент за 2022 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане. Освен това на основние чл.86 ЗЗД е направено искане за изплащане на мораторна лихва в общ размер на 7 828,64 лв., както следва: сумата от 4 748,21 лв.- мораторна лихва за периода от 17.07.2021 г. до 29.04.2024 г. върху дивидента за 2020 г.; сумата от 1 879,64 лв.- мораторна лихва за периода от 19.07.2022 г. до 29.04.2024 г върху дивидента за 2021 г.; сумата от 1 200,79 лв.- мораторна лихва за периода от 19.07.2023 г. до 29.04.2024 г. върху дивидента за 2022 г. Освен това, ищецът претендира направените съдебни разноски по делото, като в тази връзка прилага списък на разноските по чл.80 ГПК, който включва заплатената държавна такса и платеното адвокатско възнаграждение. В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца, съгласно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, след като съобщението от 11.06.2024 г. е било надлежно изпратено и връчено на ответната страна на 21.06.2024 г.

На 19.09.2024г. ответникът депозира молба с вх.№ 295077 за спиране на делото по взаимно съгласие на страните с оглед започналото погасяване на претендираните от ищеца суми съгласно чл.229, ал.1, т.1 ГПК, като към молбата има приложено преводно нареждане от 03.09.2024 г., с което ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД е превело по банковата сметка на И. Ц. В. сумата от 9 162 лв. с основание ,,дивидент 2020 г.‘‘. На 24.09.2024г. в съда постъпва молба с вх.№299215 и от страна на ищеца, с която последният изразява своето съгласие с ответниковото искане производството по настоящото дело да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 ГПК.

Вземайки предвид самостоятелните молби на страните, съдът намира искането за основателно и с определение №39683/01.10.2024 г. спира производството по взаимно съгласие на страните.

Впоследствие ищецът, И. Ц. В., подава молба с вх.№ 109325/27.03.2025 г., с която на основание чл.230, ал. 1 ГПК и в законовия срок по чл.231 ГПК иска възобновяване на производството по настоящото дело. В рамките на периода, в който производството е било спряно, ответниковото дружество е извършило плащания само на част от претендираните задължения за главници и лихви, както следва: 4 960,00 лв. (с преводно нареждане от 01.11.2024 г. с основание ,,дивидент 2021г.‘‘) и 2 665,00 лв. (с преводно нареждане от 30.01.2025 г. с основание ,,дивидент‘‘). В рамките на предоставения с 2 разпореждане №54418/01.04.2025г. 1-седмичен срок ответниковото дружество не изпраща становище във връзка с молбата на ищеца за възобновяване на делото, поради което съдът с определение №19475/30.04.2025 г. възобновява производството и насрочва делото за 17.06.2025 г.

На 11.06.2025 г. в съда постъпва молба на ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД чрез управителя му, Т. А., обективирана в съобщение от ССЕВ, в която е направено твърдение, че ответникът е заплатил дължимите суми и моли съда да прекрати делото, като към своята молба прилага и 5 платежни нареждания от следните дати и за следните суми: 9 162 лв. с основание ,,дивидент за 2020 г.‘‘ (от 03.09.2024 г.); 9 657,46 лв. с основание ,,дивидент 2022 г. и лихви‘‘ (от 09.06.2025 г.); 9 450 лв. с основание ,,дивидент 2022 г.‘‘(от 30.05.2025 г.);

4 960 лв. с основание ,,дивидент 2021 г.‘‘ (от 01.11.2024 г.) и 3 719,86 лв. с основание ,,дивидент 2021 г.‘‘ (от 16.04.2025г.).

По време на откритото съдебно заседание на 17.06.2025 г. процесуалният представител на И. Ц. В.– адв.М. Ш., не оспорва плащанията по молбата на ответника от 11.06.2025 г.и на свой ред представя молба, с която заявява, че в хода на делото /преди и след възобновяването му/ ответното дружество е заплатило по банковата сметка на ищеца чрез общо 7 трансакции следните суми:

1. 9 162,00 лв. – на 03.09.2024 г. с основание ,,дивидент за 2020 г.‘‘ 2. 4 960,00 лв. – на 01.11.2024 г. с основание ,,дивидент 2021 г‘‘ 3. 2 665,00 лв. – на 30.01.2025 г. с основание ,,дивидент‘‘ 4. 3 719,86 лв. – на 16.04.2025г. с основание ,,дивидент 2021 г.‘‘ 5. 7 663,65 лв. – на 05.05.2025 г. с основание ,,дивидент‘‘ 6. 9 450,00 лв. – на 30.05.2025 г. с основание ,,дивидент 2022 г.‘‘ 7. 9 657,46 лв. – на 09.06.2025 г. с основание ,,дивидент 2022 г. и лихви‘‘ Към молбата е приложено извлечение от банковата сметка на ищеца за доказване на извършеното плащане на сумата от 7 663,65 лв. на посочената дата (05.05.2025 г.), тъй като за останалите трансакции са представени писмени доказателства по делото.

Съдът отлага делото и го насрочва за 14.10.2025 г., като дава указания на ищеца да посочи в становище каква сума остава неплатена от ответника. В рамките на определения от съда 1-седмичен срок ищецът депозира становище с вх.№ 221271/24.06.2025 г., чрез което заявява, че не оспорва твърденията на ответната страна за извършените плащания в хода на делото, като с тях са погасени изцяло сумите, предмет на процесната искова молба относно главниците за дивиденти за 2020, 2021, 2022 г., както и мораторните лихви върху тях. Уточнява, че плащанията от 30.01.2025 г. (на 2 665,00 лв.) и от 05.05.2025 г. (на 7 663,65 лв.), извършени в хода на делото, касаят задължения на ответниковото дружество за 2023 г. и 2024г. – след процесния период. Ищецът сочи, че с останалите по-гореописани относими плащания ответната страна е заплатила изцяло задълженията си, предмет на исковата молба.

Чрез становище с вх.№ 330103/10.10.2025 г. ищецът прилага списък по 3 чл.80 ГПК за направените разноски по делото, договор за правна защита и представителство от 03.04.2024 г., както и преводно нареждане за сумата от 4 200 лв. от 03.04.2024 г. и извлечение от сметката на адв. М. Ш.. Моли съда да възложи на ответното дружество направените от ищеца разноски по делото съобразно приложения списък по чл.80 ГПК, тъй като плащания за погасяване на дълга са извършени в хода на делото, след вече настъпила изискуемост на дълга и изпадането на ответника в забава, признание за които обстоятелства представлява и заплащането на лихвите за забава.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 247а ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

За възникване на вземането за изплащане на дивиденти по иска с правно основание чл. 247а ТЗ е необходимо да се установят следните факти: изтичане на финансовата година, реализирана печалба, приемане на годишен финансов отчет и решение на общото събрание на акционерите за разпределение на балансовата печалба и нейното изплащане.

За възникване на вземането за изплащане на мораторни лихви върху главниците за дивиденти по иска с правно основание чл.86 ЗЗД трябва да се докаже в условията на пълно и главно доказване, че е налице главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства. При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положитения факт на погасяване на дълга.

1. Правото на дивидент е право на акционера да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба, т. е. право на участие в разпределението на печалбата, съразмерно участието му в капиталапритежавания брой поименни акции. Конкретното право на дивидент не следва непосредствено от закона, а е обусловено от редица предпоставки, които са елементи на правопораждащия фактически състав и те са: изтичане на финансовата година; приемане на годишния счетоводен отчет и баланс; решение на общото събрание на акционерите за разпределение на реализираната печалба.

2. От вписванията по електронната партида на ,,СЪНВИЖЪН‘‘ АД с ЕИК 201448108 в Търговския регистър, се установява, че капиталът на ответното дружество е на стойност 50 000 лв. и е разпределен на 50 000 обикновени поименни налични акции, с номинал от по 1 лев. Това е изрично закрепено и в чл.6 от актуалния устав на ответниковото дружество.

3. Към доказателствата по делото ищецът не е представил извлечение от книгата на поименните акционери в ,,СЪНВИЖЪН" АД, чрез което да се 4 установи, че ищецът е вписан като акционер, притещажащ 833 броя поименни акции, с номинална стойност от общо 833 лв., които представляват 2 % от капитала на дружеството. Но ответникът не оспорва това качество на ищцовата страна нито в отговор на исковата молба, нито в последваща молба или становище. В приложения по делото Годишен финансов отчет за финансовата 2022 година (стр.17 от него) в табличен вид е представена информация за акционерите на ,,СЪНВИЖЪН" АД към 2021 и 2022 г.- брой акции, номинална стойност на акциите и процентен дял с оглед притежаваните от акционерите акции.

От това следва, че не е налице спор между страните относно правното положение на ищеца в ответниковото дружество и съдът приема за установено качеството акционер на ищеца с посочените в исковата молба брой на поименни акции (833 бр.поименни налични акции, представляващи 2 % от капитала на дружеството).

4.

По делото като доказвателства са приложени поканите до ищеца за провеждане на Общо събрание на акционерите (ОСА) на ответното дружество за трите последователни финансови години; годишните финансови отчети (ГФО) за 2020, 2021 и 2022 г., както и решения на ОСА за одобряването на годишните финансови отчети за 2020, 2021 и 2022 г.