Акт № 233 от 16.11.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- 1184/2025
- Подписан
- 16.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.1, т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. Сандански, 16.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250101184 по описа за 2025 година взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Й. М. С., с ЕГН- **********, с адрес-с.Т., ул.”Е.” № **, чрез пълномощника й адвокат М. В. М. от АК- Пловдив, срещу „Кинти БГ“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, ул.”Славянска”, № 11, вх.В, ет.3, ап.11, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******/16.06.2025г., поради противоречие със закона-чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, както и евентуален иск за прогласяване нижощността на клаузата на чл.10 от договор за потребителски кредит № ******/16.06.2025г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 828лв., поради противоречие с добрите нрави и поради неравноправност.
Правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а на евентуалния иск-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП.
В исковата молба ищцата сочи, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит №******/16.06.2025г., съгласно който ищцата трябва да върне сумата от 1235,72лв., при предоставена сума от 1000лв., при ГПР-49,65%, ГЛП-41% и при срок на кредита от 12 вноски. Сочи се още, че в чл.10 от договора е предвидено, че ако ищцата не предостави допълнително обезпечение по чл.20 от договора, то тя дължи неустойка, както и че в тази връзка на ищцата е начислена неустойка в общ размер на 828лв., разпределена на 12 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, 1 като по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 171,98лв. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване на императивното изискване на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагането на приложимия лихвен процент-дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок за кредита или е променлив, още повече, че нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общия размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя, която неяснота съществено ограничава правата на ищцата. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен и поради това, че не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР, но липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия/.
Твърди се, че не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидено дължимост на неустойка. Твърди се, че договорът е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР. Твърди се, че сумата, която се претендира за неустойка в размер на 828лв. не е включена в ГПР и ГЛП, а при включването й действителните такива ще нараснат двойно и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Твърди се, че събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР. Твърди се, че заплащането на сумата за неустойка следва да се разглежда като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като е пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя, поради което тези разходи следва да са включени в ГПР. Твърди се, че като не са включени тези разходи се заобикаля изискването в чл.19, ал.4 от ЗПК-ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Твърди се, че поради невключването на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, а това представлява заблуждаваща търговска практика. Твърди се, че клаузата на чл.10 от договора за потребителски кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като нарушава принципа за добросъвестност и справедливост и води до значителна нееквивалентност на насрещните престации и до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Твърди се, че клаузата на чл.10 от договора за потребителски кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея е в размер на над 80% от сумата по отпуснатия кредит, като по този начин се нарушава принципа да добросъвестност и справедливост. Твърди се, че посочената клауза от договора е неравноправна и по смисъла на чл.143, т.4 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Твърди се, че неустойка за неизпълнение на 2 акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Твърди се, че посочената клауза от договора е нищожна и на основание чл.146, ал.1 от ЗПК, тъй като не е уговорена индивидуално, а е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. По изложените съображения ищцата предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който признава иска като основателен. Заявява, че не е дал повод за завеждане на иска.
Предявен е иск (материализиран в отговора на исковата молба) от „Кинти БГ“-ЕООД срещу Й. М. С. за заплащане на сумата от 63,90евро, съставляваща разликата между усвоената сума и извършените плащания по договор за потребителски кредит № ******/16.06.2025г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане.
Правно основание- чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.23 от ЗПК.
Твърди се, че Й. М. С. е усвоила сумата от 511,29евро /1000лв. по процесния договор за кредит, на каса на „Изипей“ АД на 16.06.2025г. в 19,08часа, както и че до момента по сметка на „Кинти БГ“-ЕООД са постъпили плащания в общ размер на 447,39евро/875,02лв.
Твърди се, че на основание чл.23 от ЗПК ищцата дължи връщане на чистата стойност на кредита, както и че към момента е налице непогасен от ищцата остатък, който следва да бъде заплатен. В подкрепа на насрещния иск се представят писмени доказателства.
Й. М. С. оспорва насрещния иск. Същата поддържа становището си, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ГПК във вр. с чл.22 от ЗПК.
По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.06.2025г. между„Кинти БГ“-ЕООД, като кредитодател, и Й. М. С., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ******, със следните параметри: предоставена в кредит сума: 1000лева; фиксиран ГЛП-41,00%, срок за издължаване на кредита-12 месеца, считано от датата на усвояване; брой погасителни вноски-12 анюитенти месечни вноски, от които последната изравнителна, съгласно погасителен план-приложение № 1 към договора; падежна дата за внасяне на месечната погасителна вноска-16-то число на месеца; ГПР-49,65%. Съгласно чл.10 от договора, кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер в случай, че не представи обезпечение съгласно чл.20 от договора, която неустойка е в размер на 6,90лева плюс 0,230% от усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,230% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен Съгласно чл.12 от договора, начислената неустойката се заплаща на падежната дата за внасяне на месечната 3 погасителна вноска. Съгласно чл.20 от договора, вземането по договора се обезпечава с поръчителство, като кредитополучателят се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да отговаря на следните изисквания-да е с брутен осигурителен доход над 1400лева; да е работещ по трудов договор с най-малко 6месеца трудов стаж при последния работодател; да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни и да не е страна по договор за кредит, сключен с „Кинти БГ“-ЕООД. По делото е представен погасителен план-приложение № 1 към договора, в който са посочени падежните дати, размерът на месечната вноска и размерът на неустойката, включена към месечните вноски, която възлиза на общата сума от 828лв.
Сумата по договора е получена от Й. С. чрез „Изипей”-АД на 16.06.2025г. в 19,08,52 часа /представената в оригинал разписка от „Изипей”-АД/.
От заключението на вещото лице е видно, че Й. С. е внесла по договора суми в общ размер на 875лева /447,38 евро/ и че разликата между усвоената главница и извършените плащания е в размер на 125лева, равностойни на 63,91 евро.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените от ищцата Й. С. искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба, че ищцата е сключила с ответника договор за потребителски кредит, който е нищожен, респ.съдържа нищожни клаузи.
По основателността на предявените искове от Й. С.:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са страни по договор за потребителски кредит № ****** от 16.06.2025г., по който сумата по кредита е 1000 лева, при посочен ГЛП-41,00% и ГПР-49,65%, както и че по договора е предвидено заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 828лева.
Не се спори, че неустойката не е включена в ГПР.
Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание противоречие със Закона за потребителския кредит, а именно с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (страните имат качествата съответно потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), поради което за него важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа определени реквизити, един от които е годишния процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към закона начин, като ГПР не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (чл.19, ал.4 от ЗПК). Нарушение на 4 разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но не са посочени взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.
Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпечатката съдържа 28 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bdbb3af0-ccc5-44e7-8038-4ff814e1faa0